ilarius

2006-12-07T04:08:00.000-08:00

БЪЛГАРИ, ПРЕКРЪСТЕНИ НА МАКЕДОНЦИ

На гости въ домътъ на скопскиятъ академикъ Блаже Ристевски, 16 Декемврий 1990 г. попитах майка му. "Моля Ви, отъ къде научихте да говорите такак добре български?" АЗЪ СЪМЪ БЪЛГАРКА" отговори ми тя съ гордостъ.
Човешкото битие е крехко, обаче неговата издържливостъ зависи отъ духовиата му и умствена издържливостъ. Да чуешъ чуждия гласъ. Далеченъ, който не се чува... но е тъй необходимъ лично за менъ. Като напримеръ, Професоръ Ионо Митевъ, академикъ Веселинъ Хаджиниколовъ. Беше ли за менъ необходимъ Блаже Ристевски отъ Любляна?
София. Септемврий 1960 година. Първата моя среща съ моята прародина България, която съмъ очаквалъ отъ малъкъ. И ето съмъ на 35 години. Мойтѣ преживявания въвъ връзка съ този звезденъ часъ въ моя животъ изразихъ въ очерка, "Първата среща съ България," който публикувахъ въ вестникъ "Роденъ Край" въ Одеса на 24 Августъ 1995 г. Отношенията между хората са основани на представите ни за тѣхъ, които се формиратъ презъ целия ни животъ отъ горчивия до положителния опитъ. Въ тяхъ всеки отъ насъ, създава образътъ на другия, представитѣ за него и както подчертава индийскиятъ философъ Дж. Кришнамурти тези отношения съществуватъ не между хората, а между тези две представи.
Какво азъ зная за Блаже Ристовски (Благой Христовски)
Пасланикът на България въ Гърция Николай Трайковъ, съ когото се запознахъ въ София презъ м. септември 1960 година ме помоли да помогна на Блаже Ристовски. Н. Трайковъ ми представи Ристовски като изключително, честенъ, обаятеленъ човекъ, който никога няма да използва услугата срещу тебъ. Той никога няма да ви предаде, няма да използва- маг'ериалитѣ противъ България.
Още въ древния Римъ Сенека е казалъ: "Като се появиха учени изчезнаха хубавитѣ хора." Но една отъ мойтѣ най лоши черти - на всеки човекъ вярвамъ, е че, на никой не мога да откажа, ако ми е по силитѣ да му помогна, да му услужа. Молбата на Никола Трайковъ се свеждаше да съдействамъ на Блаже Ристовски, който работеше въ Люблянския университетъ, за издирване материали за дейностъта на Кръстъо Мисирковъ въ Одеса, Бердянскъ, Болградъ и Кишиневъ.
Презъ 1961 година въ Одеския държавенъ областенъ архивъ открихъ подготвения за издаване отъ Кръстъо Мисирковъ 1-ви брой на вестник "Вардаръ". Съ интересъ го прочетохъ и се учудихъ, защо вестника е на български езикъ - а езика се нарича македонски.? Въвъ връзка съ това, че Ристовски ме помоли да направя фотокопие на целия вестникъ, азъ помолихъ приятелъ и съавторъ на редица научни работи Анатоли Бачунски-сътрудникъ на архива, да ми направи копие. Въ една малка касетка от 36 кадъра "Вардаръ" трябваше да ги изпратя на Ристовски само че по нелегаленъ каналъ презъ Одеса-Варна.
Директорът на Варненския Воено-морски музей капитанъ първи рангъ въ оставка Ради Боевъ ми се обади по телефона, че касетката е получена при него. С писмо до Блаже Ристовски го уведомихъ за това и му дадохъ домашния адресъ на Ради Боевъ. Следъ известно време Блаже Ристовски пристигна във Варна съ влака София-Варна и се срещна съ Ради Боевъ въ дома му.
Извинете другарю Ристовски, но нямате късметъ. Моятъ малъкъ синъ Боянъ, който случайно намерилъ този филмъ, го изгорилялъ.
Следъ месецъ получавамъ писмо отъ Ради Боевъ.
"Мишо - пише той. Ти поддържашъ мръсната кауза на сърбитѣ, които вече повече отъ вѣкъ водятъ борба съ България, за да откъснатъ Македония. "Технитѣ мисионери отъ десетилетия водят пропаганда, че македонцита не сѫ българи. Като не успеха въ туй смениха си тактиката. Вие не сте българи, не сте сърби, вие сте македонци, и сте си отъ македонска нация. И сега когато Сталинъ, Тито и Димитровъ дадоха Македония на Югославия е необходимо да се създаде изкуствена македонска нация. Това е страшенъ ударъ срещу България, срещу българитѣ въ Македония. И сега и ти ставашъ помощникъ на антибългариститѣ и по такъвъ начинъ преминавашъ въ лагера на нашите врагове.
- Мишо моля ти се, извини ме, но азъ не дадохъ микрофилма на Блаже Ристовски и разбери едно-ще дойде време и ти ще си ми благодаренъ за това, че така съмъ постъпилъ.
Годинитѣ минават бързо. Кореспондирамъ съ Блаже Ристовски. Постояно азъ събирахъ материали въ Одескитѣ архиви за дейностъта на Кръстьо Мисирковъ, но тези материали само говореха за българина Мисирковъ, който представяше българското население въ различни държавни органи на Русия и Молдова. И преди всичко въ Молдовския "Сватулъ-царий" (съветъ на краля) създаденъ презъ 1917 година. Обаче главната целъ на Блаже Ристовски беше получаването на копия от вестник "Вардаръ" защото в него Мисирковъ се изявяваше като македонецъ и искаше да създава македонска нация и държава. Съ това той изпълняваше волята на сърбите, който го подкрепяха материално. Първиятъ брой на "Вардаръ" е билъ набранъ и отпечатанъ въ единъ екземпляръ презъ 1905 година. Обаче цензурата го е забранила и той си остава въ единъ единственъ екземпляръ.
Презъ 1964 година Блаже Ристовски пристигна официално въ Одеса и имаше разрешение отъ властите в Москва да филмира вестник "Вардаръ" Той получи копие, микрофилмъ на вестника.. Дошълъ у дома. Но тъй като бях по това време въ Киевъ на стажъ в университета, ние не се видяхме. Но той ми подари тритомна история на Македония и монография, посветена на Кръстьо Мисирковъ и неговата антибългарска дейностъ. За съжаление не се видяхме съ Блаже Ристовски, обаче, когато започнахъ да чета историята на Македония и книгата за Мисирковъ, отъ страница на страница косата ми се изправяше все повече и повече. Цялата трагична и геройчна българска история сега се оказа македонска и най-мръстния българинъ Мисирковъ - нейнъ националенъ герой.
Нали бележитиятъ руски философъ Николай Бердяевъ подчертаваше, че цялъта въ живота на народитѣ не е благо и благоденствие, а преживяването на своята геройчна и трагична история, създаване на непреминаващи духовни ценности.
Цялата 13 вековна история на България, покръстването, създаването на славянската писменостъ и цивилизация, всичкитѣ духовни ценности на българитѣ станаха македонски (отъ Кирилъ и Методи - до Никола Вапцаровъ) - всичко това е македонско. По този въпросъ може и сѫ публикувани томове отъ документи, но фалшивата комунистическа пропаганда така изопачи, отрови съзнанието на две поколения македонци, че те вече на нищо не вярватъ и не искатъ да вярватъ. Но да се върнемъ къмъ нашитѣ отношения съ Блаже Ристовски, който, по думитѣ на Никола Трайковъ-дипломата - " удивителенъ и обаятеленъ, честенъ човекъ ученъ. Той никога няма да те предаде, или на доброто да отговори съ неблагодарностъ. Отговори."
По късно академикъ Веселинъ Хаджиниколовъ - главенъ редакторъ на българското историческо списание "Исторически Прегледъ" ми каза, че на една отъ научнитѣ конференций на славиститѣ въ Прага, Блаже Ристовски е изнесълъ антибългарски, антинаученъ докладъ. Разбира се, това ме развълнува и азъ прекратихъ кореспонденцията си съ Блаже ристовски, който вече живееше въ Скопие и публикуваше една следъ друга монографии, студии и доказваше съществуването на македонцитѣ отъ Александъръ Македонски до наши дни.
По искане на българскиятъ посланникъ Димитъръ Жулевъ въ Москва му изпратихъ историята на Македония. Тъй като следя научната литература по този въпросъ отъ дълги години, съмъ възмутенъ отъ позицията на Съветския Съюзъ по тъй наречения "Македонски въпросъ." Ако царска Русия искаше да превърне България въ своя губерния, то Съветския Съюзъ превърна България въ своя колония и така диктуваше външната политика на България и другите така наречени социалистически държави. По македонския въпросъ Москва заемаше антибългарски позиции. Другояче не можеше и да бѫде, щомъ по нейно разпореждане е създадена нова "Македонска нация" следъ Втората световна война. Ето защо е отворена катедра по македонски езикъ и литература, и се подготвятъ специалисти за Македония.
Турцитѣ взимаха отъ българитѣ "кръвенъ данъкъ." И отъ тези българчета възпитаваха еничари. Тѣ еничаритѣ, се отличаваха съ най-жестоката разправа, най-кръвнитѣ кланета надъ своя народъ, който мразеха като "неверници", като гяури. Обаче това бяха хиляди, десетки хиляди българи бандити. Москва, Белградъ и София на чело съ комуниститѣ и Георги Димитровъ, направиха така, че въ името на световната социалистическа революция и Балканска федерация създадоха искуствена нация и република Македония. Като разпокъсаха Македония на три парчета и почти цялата я дадоха на Тито. Българската комунистическа партия начело съ Георги Димитровъ отъ 1945 до 1949 година задължаваха българитѣ отъ Македония да се записватъ "македонци". Въ Пиринския край бяха отворени училища, бяха издадени учебници и народа се "прекръстваше" отъ български на македонски.
Макаръ че се разпадна комунистическата империя, макаръ, че няма вече Югославия, гръцко-сръбския антибългарски съюзъ продължава своята коварна дейност срещу България и Македонското Национално-Освободително движение.
Единъ отъ лидеритѣ на това движение Коста Църношановъ отбеляза, че най-фаталното къмъ каузата на българщината въ Македония е било предателството на БКП: "То е надминало всички национални катастрофи на българския народъ, защото никога българската държава дотогава не е отбългарявала българи съ своя собствена територия. (Иматъ се изпредвитъ македонскитѣ ексцеси, въ Пиринския край презъ 1945-1949 година).
Известно е, че на 500-те хиляди българи въ СССР Тодоръ Живковъ имъ казваше при срещата си съ тяхъ: "Вие не сте българи, вие сте съветски граждани." Хора безъ народностъ.
Но да се върнемъ къмъ мойтѣ отношения съ Блаже Ристовски.
Отъ 1960 до 1991 година 25 пъти съмъ посещавалъ България. Презъ 1987-1988 години съмъ работилъ като професоръ въвъ Висшия машинно-електротехнически институтъ въ София. Разбира се, имахъ възможностъ да посетя Македония и даже Ристовски и да погледна въ очите големия ученъ, който обеща да служи само на истината, на науката и да не се бърка въ политиката. Азъ не искахъ да оправямъ сметките си съ професора. Искахъ само да се видимъ.
По време на една отъ мойтѣ визити въ България академикъ Веселинъ Хаджиниколовъ и професоръ Добринъ Мичевъ ми разказаха, какъ тѣ, 80-учени-философи, историци, етнографи отъ Българската академия на наукитѣ заминали презъ 70-тѣ години, за да запознаятъ съветскитѣ колеги съ македонския въпросъ, като докарали томове съ документи и публикаций по проблема. И какво станало, 6 дни стопанитразхождали българската делегация по музей, галерий, забележителности изъ Москва, и на 7-я денъ имъ казали: "Нямаме време да изслушаме ваашитѣ научни доклади и да разглеждаме документитѣ." Гузни и обидени се върнали българскитѣ учени. Обаче Москва изхождаше отъ политическата ситуация, а не отъ истината и трагедията на други народи. Няма правда на бѣлия святъ, но и по-високо отъ нея нищо няма. А изскуствената нация, изскуствена и сега суверенна държава Македония има.
Нямахъ желание да отида въ Македония, да се срещамъ съ Блаже Ристовски. Но, както се казва човекъ предполага, а господъ разполага. И ето на 15 Декемврий 1990 година единъ мой бившъ студентъ - сега зъболекаръ и малко търговецъ като Бай Ганъо, ме моли, щомъ имамъ служебенъ паспортъ за България, да замина съ него за Македония за два три дни. Късно вечеръта пристигнахме въ Скопие. Валеше снягъ и се растопяваше. Пътят се виждаше слабо. Имамъ адреса на Блаже Ристовски, който е посоченъ отъ справочника на Българската академия на наукитѣ. Обаче Ристовски не отдавна си сменилъ апартамента. Помолихъ полицията за помощъ. Полицая ме заведе при държавна сигурностъ въ центъра на града. Младъ хубавъ мъжъ може би на 30-тина годишна въздрастъ.
Като иаучи че сме отъ Русия се зарадва. Обаче като заговорихъ на български, той хамски съ пренебрежение подхвърли - Азъ мразя българитѣ и не говоря български езикъ - Но все пакъ помогна да намери прооесоръ Блаже Ристовски и каза, че последниятъ като чулъ името на професоръ Диханъ отъ Одеса, много се зарадвалъ и казалъ да не мъдаме отъ мястото. Следъ 10-тина минути беше при насъ. Интересенъ, среденъ на ръстъ, съ посивяла коса, интелегентно лице. Помислихъ, какви беседи ще водимъ и какъ ще се разберемъ, като стоимъ на противни позиций по Македонскиятъ Въпросъ ...
Вече сме въ апартамента. Запознахме се съ съпругата му, дъщерята и зета. Говоримъ на български езикъ, спомени отъ 1960 година и за нашето кореспонденция. Блаже Ристовски показа на моятъ приятелъ редица свой книги, въ който е исползвалъ материалитза Кръсто Мисирковъ, който азъ му пращахъ. Изкарахме 2 дни при Блаже и братъ му Христо. Душата ми се радваше, че съмъ на българска земя, средъ българи, които по злата воля требва да се наричатъ македонци. Целъ денъ на 16 Декемврий изкарахме при Христо Ристовски който има свой дюкянъ и купи всичко докарано отъ одеския Бай Ганьо руснакъ; Оризъ, риба, и много други прибори. Майката на Ристовски живее при дъщеря си на 30 километра отъ Скопие и бэ дошла на гости при синоветѣ си. Слушахме македонска музика. А каква македонска, тя е българска. Хапваме, халва, тараторъ фастъци, като пииваме мастика.
ПО ВРЕМЕ НА НАШИЯ РАЗГОВОРЪ (16,12,90 Г) ПОПИТАХЪ МАЙКАТА НА РИСТОВСКИ. МОЛА ВИ, ОТЪ КѪДЕ НАУЧИХТЕ, ДА ГОВОРИТЕ ТАКА ДОБРЕ БЪЛГАРСКИ?
"АЗЪ СЪМЪ БЪЛГАРКА". отговори ми тя съ гордостъ.
Вижъ помислихъ азъ, - майката българка, а синоветѣ македонци.
А Блаже Ристовски върлъ македонецъ, продължителъ на черното дло на Мисирковъ и комунистическитводачи Сталинъ, Тито, Димитровъ.
Блаже Ристовски се похвали че, е написалъ 40 монографий, книги, станалъ членъ-кореспондентъ на Югославската Академия на наукитѣ. Щомъ тъй всеотдайно служи на сърбо-комунистическия режимъ, на тоталитарния режимъ - получава степендий и награди, а истината...? Тя проистича отъ интереситѣ.
Като прелиствахъ студията на Блаже за поезията на Никола Вапцаровъ, деликатно попитахъ - "Блаже какъ така стана- Никола Вапцаровъ споредъ васъ е македонецъ, а стиховетѣ му сѫ на български. Защо той не ги е писалъ на своя "роденъ македонски" езикъ? Сега виждамъ, че те ся преведени отъ български на македонски. Нищо не мога да разбера. Кѫде е логиката? Или тамъ, кѫдето се иамесва политиката логика няма. Не помня какво ми отговори Блаже Ристовски. Смятамъ че, той избегна да отговори.
Водехме дълги Разговори, но главната тема избягвахме. Няма смисълъ. Той очакваше звание академикъ и требваше да пише нови "Изследвания за 4 хилядната история на Македония, която беше създадена презъ 1946 година по волята на дявола.
Единъ отъ съвременнитѣ социолози каза, че всяко ново поколение трябва да преписва историята отново, трябва ли отъ нея да изхвърли всичко умряло. Откакто съществува историята като наука, още не е имало и няма да има обективно тълкуване на историческитѣ факти и събития. Горе долу по македонския въпросъ вярвамъ само на Силвия Макдермотъ, англичанка, професоръ въ Софийския университетъ, която публикува две прекрасни монографий, посветени на Гоце Делчевъ и Яне Сандански. Следъ монографията на Макдермотъ вярвамъ само на документитѣ и паметницитѣ на културата, на книгитна Юрий Венелинъ. Единъ отъ мойтѣ познати българи Академикъ Димитъръ Марковъ стана академикъ за разработването на теорията "социалистическия реализъмъ въ литературата". Събори се комунизма, умря социалистическия реализъмъ. Сметамъ че историята така ще постъпи и съ Блаже Ристовски, който стана певецъ на изкуствената македонска нация. "Историята ще постави всичко на мястото си".
А драмата, изпитанието на народа остава една отъ трагедията и геройзама въ историята на македонскитѣ българи.
Професоръ Михайлъ Дикханъ 18, 11, 1996 г.

http://www.emitvaepolojenieto.hit.bg/prelom.htm

Защо заплака Македония...

2006-07-25T22:48:00.000-07:00

Агенция "Фокус"

Защо заплака Македония...

25 юли 2006 14:20
На 8 септември 2006 г. независимостта на Македония ще изпълни своята 15 -та тинейджърска година. За тези 15 години:
- През 1991 г. България отказа да участва в тристранна конференция с Гърция и Югославия за бъдещето на Македония, без нейно присъствие
- През януари 1992 г. България първа призна независимостта на Македония
- През 1992 г. Русия призна Македония под конституционното й име по време на визитата на президента Елцин в София
- През 1992 г. България предостави дипломатическите си мисии и представителства за представяне на лобиране на приема на Македония в ООН
- През 1992 г. България осигури “зелен коридор” за снабдяване на Македония с горива през цялото време на гръцката икономическа блокада в спора за името
- През 1999 г. България подари на Македония 150 танка и 150 артилерийски системи през 1999 г.
- По време на Косовската криза от пролетта на 1999 г. България оказа икономическа помощ на Македония
- По време на войната от 2001 г. България оказа помощ на македонското правителство с премиер Любчо Георгиевски
- През всичките тези 15 години България предостави икономическа, политическа и логистична помощ на Македония в всички сфери на държавния, икономическия, политическия и обществения живот, с цел бързото интегриране на страната в международните институции и организации, в подготовката й за членство в НАТО, както и за изпълнение на изискванията на Европейския съюз.

Какво направи Македония:
- Създаде проблемът – ако признавате независимостта на държавата, ще признаете ли и нацията?
- Създаде езиковия спор – И ние имаме язик за бугарки...
- Рисуваше българските държавници върху картите на Санстефанска България
- Продаваше горивото, което внасяше от България, заради гръцкото ембарго, на Югославия на тройна цена
- Изгони журналистите, отразяващи парламентарните избори през 1998 г.
- Превърна България в постоянна тема на вътрешнопартийните си борби, родиха се термините български влак и български избори, българска помощ и български летоци/ позиви/.
- Продаде танковете, които им подарихме, след като ги обяви, че са стари и негодни.
- Непрекъснато искаше да регистрира някаква партия на т.нар. македонско малцинство в България
- Малки, по-малки и най-малки македонски лидери обвиняваха България в кражба на история, в кражба на музейни ценности, личности и т.н.

Агенция Фокус:
ВМРО: "През последните 15 години българското общество и държава подкрепят Македония в усилията й да се промени и от тоталитарна югославска република да се превърне в нормална демократична държава, спазваща човешките права и даваща възможност на своите граждани на свободно национално самоопределение. Припомняме, че България първа призна независимостта на Република Македония, с което помогна изключително за нейното международно признаване. По време на югоембаргото отново България беше единствената отворена врата към света за Македония. Когато се разрази косовската криза българската държава изгради със свои средства съоръжения за приемане на косовските бежанци на територията на Република Македония. Да не забравяме и военно-техническата помощ, оказана от България през 2000 година, когато териториалната цялост на Македония беше силно застрашена. На тези примери на добросъседство и добронамереност управляващите просръбски кръгове в Р Македония отговарят с финансиране на сепаратистки, противобългарски организации, като ОМО ”Илинден”, поставящи под въпрос териториалната цялост на Република България. В македонските учебници по история България е представена като враг и окупатор, провеждат се политически съдебни процеси срещу македонски граждани, самоопределили се като българи, извършват се откровени и недопустими провокации към българската история, традиция и култура."

РЕАКЦИИТЕ: Агенция "Фокус"
Николай Камов: През всички години България е поддържала ясна линия на добросъседство към МакедонияПрез всички години България е поддържала ясна линия на добросъседство, на конструктивност в отношението си към Македония. С общи усилия преодоляхме т.нар. езиков спор, за да се стигне до момент, в който след няколко месеца двете държави ще имат различен статут. Статут на държава-членка на Европейския съюз и кандидат. Това каза пред Агенция “Фокус” председателят на Политическа движение “Социалдемократи” Николай Камов. “В този смисъл това, което министър Калфин е заявил, е абсолютно уместно, защото няма как да подкрепяш която и да било държава - съседна или друга и в същото време тя да поддържа към теб въпроси, които поставят под съмнение именно добросъседството”, уточни той и допълни, че “много македонски политици са участвали в политическата борба в Македония, използвайки българската карта”.“Когато всички тези неща останат в миналото, както и ние оставихме в миналото всякакви претенции към Македония, тогава тя ще разчита и на нашата подкрепа”, настоя Камов.

Агенция "Фокус"
Петър Берон: Наблюдава се крайно несиметрично държане на македонските власти спрямо БългарияНаблюдава се крайно несиметрично държане на македонските власти спрямо България. Така депутатът от “Атака” Петър Берон коментира пред Агенция “Фокус” изказването на външния министър Ивайло Калфин, че България няма да подкрепя безусловно евроинтеграцията на Македония и последвалите реакции на македонските медии.“България направи толкова жестове по отношение на Македония - първи я признахме, дадохме оръжие, когато трябваше, подкрепяме я винаги”, допълни Берон. По думите му македонските медии “са остатъци от някогашното сърбоманско влияние и продължават да бълват антибългарски писания”. “Споровете за това що са македонците, дали са различни от българите, какви са били Кирил и Методий и други подобни, по-добре да се решават на академично ниво”, коментира още той. Берон подчерта, че одобрява позицията на българското правителство за това, че се признава държавата, но не се признава отделна нация. “От скопските вестници да чуем нещо хубаво за България - едва ли ще стане скоро. Поне да държат на един добросъседски отношения”, допълни Берон. Той обаче допълни, че “трябва да държим и ние на нашето национално достойнство. Не може Скопие да ни плюе непрекъснато и да пишат и да внушават напълно неверни неща по отношение на историята, а ние тук да седим и да мигаме”.Берон каза още, че Македония трябва да изпълни изискванията, които й поставя Европейският съюз. “Не трябва да се смята, че ние сме поставили условия”, допълни още той.

Агенция "Фокус"
Александър Йорданов: Новият прочит на историята е един от европейските тестове за демокрация София. Пътят на Македония към европейската интеграция неизбежно минава през един сериозен тест за демокрация. Защото новият прочит на историята е един от европейските тестове за демокрация. Това коментира пред Агенция “Фокус” бившият посланик на България в Македония Александър Йорданов, по повод изказването на Ивайло Калфин за подкрепата ни за евроинтеграцията на Македония. Във връзка с реакцията в македонските медии и държавни институции Йорданов заяви: “Тази реакция за нас е предвидима, тя ще отшуми.Аз мисля, че отношенията между нашите две държави са пример за междудържавни отношения в региона”. Ние като политици, дипломати, можем да желаем и да се стремим към още по-добри отношения на основата на приемането на съвременните, модерни европейски ценности, на които се градят отношенията между две държави, коментира Йорданов. “Между България и Македония няма нищо, което да разделя нашите държави. Няма такива събития, няма такива личности и герои. Напротив, цялата ни история говори единствено за разбирателство, за единство, общи цели и общи стремежи”, каза още Александър Йорданов. Надежда БОЧЕВА

Александър Йорданов: Македонците трябва да си напишат европейското домашноКакъв е пътят на Македония към европейската интеграция – това коментира пред Агенция “Фокус” бившият посланик на България в Македония Александър Йорданов

Фокус: Г-н Йорданов, втори ден реакцията на македонските медии след изказването на министър Калфин не стихва. Как си обяснявате това, още повече, че външният ни министър заяви, че ние подкрепяме евроинтеграцията на Македония?Александър Йорданов: Преди всичко искам да подчертая, че българският външен министър много ясно, точно и дипломатично постави един въпрос, който, за съжаление, от десетилетия стои в двустранните отношения. Но никога не се изричаше открито, особено при официални срещи. Спомняме си, че този въпрос или се заменяше с метафори – например за романтиката в историята или направо се заобикаляше. След това изявление положителното е, че този кръг от въпроси, свързани с необходимостта от европейско отношение към общото ни културно-историческо минало, към общите герои в това минало, този кръг от въпроси ще влезе в двустранните отношения между нашите държави, в рамките на нашия приятелски диалог. И това, мисля, че е положително. Бих казал, че това е европейският подход – нещата да се назовават с ясни имена, за да се намери и тяхното добро приятелско решение. Що се отнася до реакцията в Република Македония на това изявление, тя, както и реакцията по повод българското гражданство на бившия им премиер Любчо Георгиевски, е в определен смисъл парадоксална. Защото идва от едни среди, които определят сами себе си като югоносталгични, хора, които четат и разбират и миналото, и настоящето си единствено през призмата на ученото и разбраното в периода на комунистическа Югославия. Тази реакция за нас е предвидима, тя ще отшуми и в дневния ред наистина ще влезе въпросът за това, че пътят на Македония към европейската интеграция неизбежно минава през един сериозен тест за демокрация. Защото новият прочит на историята е един от европейските тестове за демокрация.
Фокус: Тази промяна в отношенията за какъв период, според Вас, ще настъпи.
Александър Йорданов: Аз мисля, че отношенията между нашите две държави са пример за междудържавни отношения в региона. Но ние като политици, дипломати, можем да желаем и да се стремим към още по-добри отношения на основата на приемането на съвременните, модерни европейски ценности, на които се градят отношенията между две държави. Между България и Македония няма нищо, което да разделя нашите държави. Няма такива събития, няма такива личности и герои. Напротив, цялата ни история говори единствено за разбирателство, за единство, общи цели и общи стремежи. От периода на национално-освободителната борба до наши дни.Далеч по-големи, даже огромни, са били проблемите между България и Франция. Или между Франция и Англия. Да не говорим за много други проблеми, с които е изпълнена историята на държавите от европейския континент, които днес са заедно в европейското семейство. И отстрани ние – българите и македонците изглеждаме като хора, които не е ясно за какво спорят. Понеже истината за нашата история, култура, традиция, герои и събития отдавна е изяснена от европейската история. И тук ние може само да бъдем само съгласни с европейците, а не да възразяваме. И може би това е, което тепърва ще научат нашите македонски приятели в Скопие.
Фокус: Вие сте запознат с техните проблеми, кога може да стане това?
Александър Йорданов: Република Македония се намира в един процес на приближаване на момента, в който ще получи евентуално покана за започване на преговори за членство в ЕС. От гледна точка на българския опит от последните години може да се каже, че те ще получат такава покана, аз бих искал до края на годината, но може би – най-късно до следващата година. И след това пред тях ще има един период от 8 – 10 години на сериозни реформи във всички сфери, включително и в тези сфери, към които насочва вниманието и българският министър Ивайло Калфин. В сферата на двустранните добросъседски отношения, в сферата на едно почитане на общото културно-историческо наследство и минало. И от този именно европейски урок нашите македонски приятели не могат да избягат. Те просто трябва и да си научат урока, и да си напишат европейското домашно. Сега дали този урок и това домашно ще го проверява точно България или не, но във всички случаи България ще бъде един от проверяващите на този изпит, на който предстои да се явява след години Македония. Изпита за влизане в Обединена Европа.
Фокус: Пред всяка страна бяха поставени условия, преди да се присъедини и те вероятно няма да направят изключение?
Александър Йорданов: Разбира се. Ние, както виждаме, какви са настроенията в самия Европейски съюз, проблемите, които възникват след всяка нова вълна на приемане на нови страни, можем отсега още да сме сигурни, че изискванията към страните от бивша Югославия и конкретно с случая Македония, ще бъдат още по-големи и още по-големи препятствия ще трябва да се преодолеят. Бих казал, че тези наши българо-македонски спороме са най-малкото препятствие, което много бързо Република Македония трябва да преодолее. Това е въпрос на пренаписване на старите комунистически учебници по нов начин. Което един сериозен учен може да го свърши за няколко месеца.
Фокус: Ние също си пренаписахме учебниците.
Александър Йорданов: Ние в България толкова пренаписвахме учебниците и толкова различни учебници по история имаме сега, че наистина в някакъв момент можем да кажем, че сме прекалено демократизирани дори за европейските представи за демокрация.

2006-06-14T04:27:00.000-07:00

За един исторически фалшификат - "История на Македония" на Георги Радулев

Стоян Бояджиев
Преди един месец при закрити врата в София - вход само с покани, бе представена книгата "История на Македония - Апология на македонизма". Авторът на същата е цинцаринът (влах) Георги Радулев, сега вече Радуле. Още в заглавната страница започват заблудите и лъжите: обявено е, че книгата е издадена в София в 1997 г., което не е вярно. Книгата е напечатана и издадена в Скопие. За издател е посочена Българската Лига за защита правата на човека и гражданина. Тази нововъзникнала лига е поделение на ОМО "Илинден" и бе създадена при последните законодателни избори, като тя регистрираше кандидати за народни представители - хора на създателите. Предназначена само за Пиринския край, тя претърпя тотален провал и получи 0.012% от подадените гласове. Истинският издател на книгата е скопската македонистка централа, която е и финансирала издаването, а вкарването и разпространението е възложено на нейните хора тук: лигата начело с Константин Георгиев и Българо-македонското дружество за приятелство начело с проф. Иван Калчев. Сама по себе си тази "творба" е адаптиран превод-препис на десетки подобни писания на сърбоманските скопски "учени", които изкарват, че сегашните македонци са наследниците на едно племе, съществувало още в V век преди Христа. Открадвайки цели глави от историята и легендите за древните ахейци, те изкарват племето македоняни на Пердикас за родоначалник на сегашните македонци, живеещи в Р Македония. Всички световни историци до един са единодушни, че това племе е било покорено от Римската империя във II в. сл. Хр. при нахлуването на римляните на Балканския полуостров. Създадена е една изсмукана от пръстите история за един народ, който самите гърци не признават. АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ Е ВЕЛИКИЯТ СИН НА СЕГАШНА МАКЕДОНИЯ твърди Радуле. За да се увери, че древните ахейци съвсем не са били на това мнение, авторът трябваше да прочете по-внимателно Демостен. Там той ще научи за истинското отношение на ахейците към македоняните, "от които даже не може да се намери и един добър и свестен роб", и ще прочете надписа на паметника, издигнат край Атина в чест на загиналите "в битката ахейци в защита на отечеството срещу варварите македоняни". Ако пък не му се чете това, да провери какво написа още преди 150 години немският учен Йохан Д. Далмерайер. За него сегашните гърци са потомци на славяни и албанци. Гърците са сменяли името си няколко пъти в историята: един път са атиняни, после пък са ахейци, после стават ромули през римската епоха и Византия и чак в 1821 г. стават елини. Много известни "гърци" въобще не са били такива. Така героят от войната за независимост Марскос Ботсарис е 100% албанец, а първият председател на Гърция след създаването на сегашна Гърция Йоан Каподистрияс бе венецианец. За Фалмерайер е доказано, че няма приемственост между сегашните и древните гърци (вж. "История на Морея"). Ако пък Радуле иска да дойде в по-новите времена, да се обърне към най-значителния съвременен историк А. Тойнби, който също така енергично отрича връзката на елинизма с византийския свят (1934 г.). Съвременната историческа наука приема, че византийската наука, традиция и култура в действителност не са никакво продължение на гръцката култура (Х. Пултон - 1994 г.). Ако и това не му е достатъчно, да си свери часовника с президента на Р Македония Киро Глигоров, който при посещението си в Канада заяви на всеослушание пред радиото и телевизията: "Ние сме славяни, дошли в VII в. сл. Хр. на Балканите." Също така в срещата преди няколко месеца в Крит К. Глигоров потвърди славянския характер на Македония и отрече връзката с древните македоняни и македонската държава. Така той срина цялата пясъчна кула, построена от скопските историчари за сегашните жители на Македония като продължители на древното (гръцко) племе македоняни и призна, че сегашните македонци не са нищо друго освен славяни. Това повтори неотдавна и гръцкия президент Костис Стефанопулос: "СЛАВЯНИТЕ В МАКЕДОНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ СА БЪЛГАРИ" Радуле ще трябва да запомни добре определението на А.Ж.П. Тейлор: "Исторически македонецът е просто българин, който бе поставен наново под турско управление в 1878 г." Единственото вярно в тази книга е, че тя е апология на македонизма. Модерният македонизъм счита, че Македония е била поне 15 века отделна национална политическа единица на Балканите, със собствени права, самородни културни традиции, стар език и национални институции - неща, които в действителност никога не са съществували. Македонизмът е официална и единствено призната идеология в Р Македония, върху чиито основи се изгражда националната държава и се създават институциите. Щом се отдава такова голямо значение на македонизма, авторът беше длъжен да цитира известния на всички учени пасаж от писмото на сърбина проф. Стоян Новакович до сръбския министър на образованието Владан Джорджевич: "Затова сръбската идея има нужда от съюзник, който би могъл да застане в директна опозиция на българизма. Такъв съюзник аз виждам в македонизма." Така щеше да стане напълно известна една основна истина: който иска да изменя националното съзнание на македонския българин, той търси помощ от македонизма. Това направиха навремето сърбите, това правят сега управниците на Р Македония. Авторът пише в прибавката на английски накрая: "Археологическите находки и документи, говорещи за историята на Македония, се разрушават и се крият" (стр. 431). Вярно е обратното: скопските управници укриват, разрушават и унищожават всичко, което говори срещу македонизма! В книгата си авторът, разбира се, не споменава и дума за казаното от основателя на ВМОРО д-р Хр. Татарчев: "Понеже Македония не може да се обедини с България, трябва да съществува като автономна единица." В първия устав на ВМОРО изрично е казано, че тя е организация на българите, останали под турско робство. Авторът бяга като дявол от тамян от тази историческа истина, не я споменава никъде в "труда" си и препраща читателя към Д.Х. Димов за информация. Освен апология на македонизма, тази книга е и апология на антибългаризма. Навсякъде се чувстват разбиранията на новоизлюпените расисти на Балканите, навсякъде се говори за чистотата на славянската раса на жителите на Р Македония (Скопие) и за турско-монголските татаро-бугари (София). Анархо-македонисткият вестник "Народна воля" с грамадни букви на цяла страница помества статия "БУГАРИТЕ СА РОДНИНИ НА ТАТАРИТЕ" "Бугарите са турко-монголско племе" Като апология на антибългаризма тази книга държи първенство над всичко писано досега. Радуле е отчаян българомразец. Вижте само сарказма и пренебрежителното отношение към българското: "Санстефанският договор превърна един народ без ясно изразено народностно съзнание, без всеобщи политически цели, без здраво пропити в него идеи за национална свобода в народ с голям процент шовинисти. Посади в него бацила на великобългаризма. Тези, които не тръгнаха с Левски, а наричаха него и доблестните български патриоти "хайдуци", "серсеми", "хаирсъзи", които не направиха нищо, за да го освободят, които сътрудничеха на турците при съденето и обесването му, които не последваха четата на гениалния Ботев, които изпратиха "адрес" с подписи от народа, сега, в кратък период от време, ще прегърнат идеите на великобългарския шовинизъм. Липсата на национално самочувствие у българите ше се компенсира с победата на българската армия над сръбската от 1885 г." (стр. 242). Антибългаризмът на Радуле го прави крайно изобретателен, когато е необходимо да нападне българската кауза. Той много елегантно се измъква, когато трябва да отговори на въпроса, защо гърците са кръстили Василий II "Българоубиец" след победата му над цар Самуил, а не "Македоноубиец". Названието му "Българоубиец" лично прочетох на издигнатия в негова чест голям паметник в центъра на Атина. И Радуле идва до комичното твърдение, че ако Василий би бил наречен "Македоноубиец", то това би било равнозначно на "убиец на византийци" (стр. 135). Гениална логика! На Радуле съвсем не е ясно, че името "Македония" са носили и други географски области на Балканите. Нека да прочете труда на проф. Петър Коледаров "Името Македония в историческата география" (1985 г.), за да узнае например, че в даден период от време областта, включваща Пловдив и Одринско, е носела името "Тема Македония". За да даде академичен вид на книгата си, той цитира този труд в края й, както и труда на Коста Църнушанов "Македонизмът и борбата на Македония срещу него". Но нито ред не е поместил срещу аргументите на Църнушанов. Не знам дали му е известно, но трудът на Църнушанов се чете и се преписва в Р Македония като Светото Евангелие. Защо господин Радуле не споменава в "Историята ..." си нищо нито за случая със седемгодишната Васка Зочева, отговорила на крал Александър, че е българка, нито за отмъщението над младия Кирил Григоров, ликвидирал предателя сърбоман Стоян Мишев, тъст на сегашния президент Киро Глигоров? Радуле е комичен, когато се опитва да отрече българската народност на отец Паисий. При все че бил роден в Банско, отец Паисий не бил българин и твърди: "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА Е НАПИСАНА ОТ ЕДИН ПАНСЛАВИСТ, а не от един българин, както ни го представя българската историография" (стр. 202). Сърбоманските историчари, съчинявайки новата история на Македония, превъзнесоха писанията на Кръсте Мисирков. Те не можаха навреме да се усетят, че имат работа не с един учен, а с един въжеиграч, който гледа да услужи всекиму, от който ще има "хаир". Кр. Мисирков защитава в писанията си три различни и противоположни каузи. Ту е сърбоманин, ту е българофил, ту създава македонски език в брошурата си "За македонцките работи", ту го отрича. Обръща се за пенсия към сръбското Народно събрание, пишейки в прошението си колко е допринесъл за сръбската кауза, и след като му отказват, иска такава пенсия от българското Народно събрание за същите заслуги - този път за българщината. За него ще пишем обстойно допълнително и подробно другаде. Сега искам Радуле да прочете писаното от Мисирков признание в българския вестник "Мир" (1925 г.) че той винаги си е бил българин и че неговите писания против българщината в Македония са погрешни и той напълно се отрича от тях. От описанията, които дава за историческите събития след Втората световна война и за борбата на Македония в самата война, се вижда, че антибългаризмът на Радуле е здраво подкован от отчаян расизъм и болшевизъм. Ненапразно хората от Р Македония казват, че там истински македонисти са само сърбите, власите и комунистите. Всичко писано за героичната освободителна борба на македонския народ през Втората световна война е плод на въображението на историчарите от рода на "академик" Апостолоски. Накрая искаме да зададем на този апологет на македонизма един въпрос: "Известно ли ви е, г-н Радуле, че македонистите след завземане властта в 1944-1945 г. избиха до днес 22 000 души и пратиха други 120 000 на лагер в Голи оток само защото отричаха македонизма, който вие сега превъзнасяте? Вие ставате апологет на скопските престъпници и убийци. Историята ше ви отдаде заслуженото. В това не се съмнявайте, сигурно ще го получите."

2006-06-14T03:56:00.000-07:00

"Власт и етнос на Балканите" от Жан-Франсоа Госийо

стр. 151
Действително, според етническата концепция за нацията, България смята за свой ресор- и за свое дело- еманципацията на македонските славяноговорещи, по точно наричани някога с етнонима БЪЛГАРИ и говорещи един диалект или диалекти, които се смятат за български. В този род етнокултурни размишления България може да прибави аргумент от историко-културен порядък, прибавяйки по-специално до Охрид свети Климент и свети Наум: изворите на голямата българска култура се намират в Македония. Следователно освобождението и не е било нищо друго освен освобождаване на историческите български земи, независимо от превратностите, оформили днешните държави.

стр. 164
"Опитват се да убедят интелигентните българи, че принадлежат към една специфична националност, без да са нито сърби, нито българи. Измежду хората, които не познават историята, има и такива, които наивно са се оставили да ги убедят, и твърдят, че са македонци- нито българи, нито сърби. Те не могат да проумеят, че влахът, гъркът, евреинът, албанецът са всички македонци, без да претендират, че имат македонски произход. Ето защо са останали гърци, власи, турци, евреи, албанци и т.н." Тактическо или не, определението чрез трета националност, нито сръбска, нито българска, нанася удар в гърба на привържениците на българското.

стр. 180
Ако в зората на 21-ви век република Македония е все още формално държава, съществуването и като истинска държава-нация изглежда обречено. Страната де факто е разцепена на две етнически цялости, от две по някакъв начин трансцендентни националности, като и двете могат да бъдат съотнесени към външна държава нация; експлицитна референция за албанците поради етнонима, но същевременно мобилизираща референция, както току-що видяхме в случая на славяно-македонците, чийто местен етноним, нека припомним, е бил БЪЛГАРИ. А има и друг мост от миналото- това се случва в присъствие на "международната общност" и дори с нейната благословия. Оттук нататък вече не можем да не очертаем с точност събитията от началото на века: подялбата на Македония, под егидата на "великите сили", между предефенирани националности, триумфът на принципа на националностите над ненационалностния проект, какъвто е представлявала Крушевската република. Изглежда един вид възвратен процес е приведен в действие, като че ли за да отдели едни от други конститутивните елементи на регион, чието общоприето име е станало синоним на бъркотия.

за румънската история

2006-06-12T07:47:00.000-07:00

Елизабет Костова изправи на нокти румънските историци и общественици

Дракула е българин

Църковнославянският език е официален във Влашко и Молдова чак до ХIХ век
http://standartnews.com/bg/article.php?d=2006-06-12&article=149361

Власите идват от Македония
http://standartnews.com/bg/article.php?d=2006-06-12&article=149362

Съседите се имат за римляни и даки
http://standartnews.com/bg/article.php?d=2006-06-12&article=149363

Откъси от държавния архив на РМакедония 1951-2006 II част

2006-06-11T12:44:00.000-07:00

Обвинителният акт пред Битолския съд от 19 октомври 1941 против група комунисти, сред които и Лазар Колишевски. Любопитно е, но великана на македонската държава Колишевски се е самоопределил като българин. От акта е видно, че тази група комунисти не е съдена защото обвиняемите са се определяли като македонци, а защото са създали забранената от закона комунистическа организация. Като се сравнят съдените и преследваните в Македония по това време с тези в пределите на сегашна България се вижда, че осъдените в България са определено повече, тъй като и дейността на комунистическата партия на тази територия е далеч по-активна. На македонска земя новата власт се възприема като освободителна и за това комунистическата пропаганда не среща подкрепата на населението и комунистите остават малобройни и изолирани.
Свидетелство от училището в Ново село, Щипско с подпис на учителя Гоце Делчев 1894-95 Ясно се вижда подписът на "македонеца" Гоце Делчев, който е преподавал по геометрия и чертане, както и това, че училището е "българско" /горе дясно/. Прави впечатление, че в това училище "македонците" изучават един единствен език - български.

Откъси от държавния архив на РМакедония 1951-2006

2006-06-11T04:42:00.000-07:00

Устав на TMORO, донесен на Солунскиот конгрес во 1896 г., чии автори се Г. Делчев и
Г. Петров
От Устава на Тайната Македоно-Одринска Революционна Организация ясно се вижда, че "македонецът" Гоце Делчев и останалите членове на тази организация пишат на чист български /пише "Македония" с буквата "я" и всичко останало е на български/ и поставят за своя цел освобождаването на МакедониЯ и Одринско. Какво общо има Македония с Одринско и защо се предвижда заедно да бъдат освободени? Какво общо има "македонецът" Гоце Делчев с Одринско и защо пише на български? Той не знае ли, че е македонец?

Povik od Glavniot shtab na Bitolskiot revolucioneren okrug, so koj se objavuva zapo~nuvaweto na Ilindenskoto vostanie 20 juli 1903

Отново всичко е написано на български: "Братя", "Македония", "Долу Турция", "Долу тиранията", "Да живее народа" и т. н.Новосъздадената държава Македония явно все още не е разполагала със сръбски пишещи машини и за това всичко все още е написано на български /примерно "законодателна влас", а не използваното сега от македонците "законодавна влада"/ и липсва типично сръбската буква "j" и съчетанието "ja". Вече започва да се пише обаче "функцийа", "решенийе" и ред други странно посърбени думи. Видно е как лека-полека се въвежда един напълно чужд на македонския национален герой Гоце Делчев език.

Целият документ на държавия архив на РМакедония може да се свали от тук: http://www.arhiv.gov.mk/darm/modules.php?name=Downloads&d_op=viewdownload&cid=1

2006-06-11T03:49:00.000-07:00

Какво да правим, като сме си българи?

в. Сега
ПЕШЕ ЦЕКОСКИ, МИЛЕ СПАХИЕСКИ
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2292§ionid=5&id=0000901

Руские, которые болгары не любили ...

2006-06-10T04:08:00.000-07:00

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=maked&Number=1945827563&page=2&view=collapsed&sb=5&part=
И после первой мировой в Юго-Восточной Европе не осталось ни одной границы, которая не являлась бы потенциальной линией фронта – ибо версальский мир зафиксировал положение, при котором на Балканах не осталось ни одного неразделенного народа, кроме сербов. Судетские немцы на западе Чехии. Венгры на юге Словакии, в румынской Трансильвании и в сербской Воеводине. Болгары в Македонии, которых на протяжении всего XX века убеждали в том, что они не болгары, а какие-то никому не ведомые «македонцы» – и сумели убедить только к концу века… Не говоря уже о границах Турции и Албании – единственных европейских мусульманских стран, чье пребывание на континенте воспринималось всеми соседи, как историческое недоразумение, которое должно быть исправлено рано или поздно… http://www.specnaz.ru/etnopolitika/444/

И после первой мировой в Юго-Восточной Европе не осталось ни одной границы, которая не являлась бы потенциальной линией фронта – ибо версальский мир зафиксировал положение, при котором на Балканах не осталось ни одного неразделенного народа, кроме сербов. Судетские немцы на западе Чехии. Венгры на юге Словакии, в румынской Трансильвании и в сербской Воеводине. Болгары в Македонии, которых на протяжении всего XX века убеждали в том, что они не болгары, а какие-то никому не ведомые «македонцы» – и сумели убедить только к концу века… Не говоря уже о границах Турции и Албании – единственных европейских мусульманских стран, чье пребывание на континенте воспринималось всеми соседи, как историческое недоразумение, которое должно быть исправлено рано или поздно… http://www.specnaz.ru/etnopolitika/444/

Сам Кондаков занимался изучением иконы тридцать лет, и его рукопись приехала с ним в эмиграцию. Оказалось, что за время войны чехи изготовили цветные клише и обратились затем в Советскую Россию, в Академию наук, говоря, что заказ исполнен, можете платить и получить клише. Академия наук ответила им, в лице каких-то легкомысленных представителей, которые вели переговоры с заграницей, что они не хотят брать цветные клише икон и у них нет средств оплатить заказ, сделанный еще в досоветский период. Чехи не знали, что и делать. Но в этот момент произошло совершеннейшее чудо, а именно: Н. П. Кондаков оказался в эмиграции, сначала в Болгарии, где его очень высоко ценили, ибо в одном из своих капитальных исследований (а они у него все были капитальные) — о археологическом путешествии по Македонии — он убедительно продемонстрировал болгарский характер македонской культуры, тем самым как бы оправдав исторические притязания Болгарии на македонскую территорию. http://magazines.russ.ru/novyi_mi/1994/11/andreev.html

Заметим, что два перечисленных культурных круга возникают не во времена Кирилла и Мефодия, а позже, во времена Климента Охридского. Теперь они охватывают столицы как восточной Болгарии (Преслав и Плиску), так и один из центральных городов Западной Болгарии (Македонии) – Охрид. При нормальном развитии событий последовательность должна была бы быть обратной: литературный язык должен был появиться сначала в столицах, а уж затем на периферии. http://www.trinitas.ru/rus/doc/0211/005a/02111076.htm

Отсюда видно, что наследников Византии трудно счесть националистами. Румыны, например, проявляют весьма вялый интерес к воссоединению с Молдовой - маленькой республикой с преимущественно румынским населением, отторгнутой от Румынии на основании вполне далекого и от законности, и от морали советско-германского пакта. Болгары еще меньше озабочены присоединением Македонии, хотя она была частью средневековой Болгарии и язык ее жителей мало чем отличается от болгарского. http://if.russ.ru/issue/9/vizant-pr.html

Древнейшие церковно-славянские памятники, писанные кириллицею, так малочисленны, что мы можем назвать их все. Это 1) Листки Ундольского, два листа из евангелия небольшого формата; 2) Саввина книга, неполное евангелие; 3) Листки Хиландарские, два листа из сборника Слов Кирилла Иерусалимского, и 4) Супрасльская рукопись, неполный сборник житий святых и поучений за март. К ним надо присоединить найденную недавно в Македонии надпись болгарского царя Самуила 993 года. http://www.textology.ru/drevnost/srp7.shtml

Экзархату, получившему возможность свободно открывать церкви и школы, удалось за короткий срок привлечь к себе десятки тысяч славян Македонии тем, что богослужение и образование им давалось на близком и понятном языке. Христиан, перешедших под юрисдикцию болгарской церкви, стали называть «болгароманами», в отличие от патриархистов, именуемых «грекоманами», и таким образом принадлежность к экзархии и патриархии стала своеобразным индикатором этничности в Македонии. Православное население Македонии разделилось на две большие группы, державшиеся за свои церкви как символы обособленной народности. Несмотря на старания церковников, патриархисты и экзархисты не чувствовали вражды друг к другу, «сознавая свое племенное родство и общность интересов» И те и другие говорили на местном македонском (славянском) наречии, только патриархисты при письме пользовались греческим алфавитом (3*). Крупные международные события второй половины 70-х гг. ХIX века, затронувшие судьбу македонского населения, существенно повлияли на дальнейшее его развитие. Согласно утвердившейся в отечественной историографии точке зрения национально-освободительное и культурно-просветительское движение в Македонии на протяжении большей части ХIX века, во всяком случае до освобождения Болгарии в 1878 г., шло в общем русле болгарского национального возрождения, т. е. в школьном деле, церковной борьбе и даже в языковой области все развитие Македонии представляло часть общеболгарского развития и было направлено против греческого духовного засилья. Такой же характер носило и участие населения Македонии в вооруженной борьбе против османского гнета. Основная масса населения македонских земель в национальном отношении полностью еще не сложилась, но развивалась в сторону становления болгарского национального самосознания. В указанный период жители Македонии называли себя «болгарами», «македонскими болгарами», лишь в единичных документах 70-х гг. ХIX века встречается наименование «македонцы», да и то вперемешку с вышеуказанными названиями. http://www.ssu.runnet.ru/faculties/historical/sc.publication/historynewtime/new_history_20/15.php

Бороться приходится в основном с болгарами. Скажем, улица Николы Вапцарова есть и в Скопье, и в Софии. «Вапцаров – болгарский поэт или македонский?» – спросил я у академика, еще не подозревая в какую точку я попал: Блаже Ристовский – автор многочисленных исследований на эту тему, профессионализм которых не оспаривается ни в Москве, ни даже в Софии. «Конечно, македонский, – отвечает Ристовский и, словно зная, каким аргументом снабдили меня его оппоненты, решительно добавляет: – Да, ни одной строчки Вапцаров не написал по-македонски. Только по-болгарски. Да, жил в Софии, но писал же он о Македонии! Значит, македонский». С чем болгары и не спорят: «Конечно, македонский. Никто же не возражает, что в Болгарии была такая область – Македония…» http://www.newtimes.ru/artical.asp?n=2920&art_id=1669

В Болгарии вспыхнуло руководимое Самуилом восстание против ромейского владычества. За короткий срок ромеев вышибли из городов, даже вытеснили за пределы Болгарии. От Дуная Болгарское царство теперь простиралось через Преслав до границ Фракии, через Охриды до Адриатического моря, через Меленик, Сер и Веррию до Архипелага, а через Лариссу -- до Фермопил. http://nikitin.wm.ru/vlad_2.htm

Разделенные на части искусственными этнографическими границами) балканские народы продолжали стремиться к дальнейшему национальному освобождению и об'единению. Линия национальной политики самостоятельной Болгарии естественно направлялась на населенную болгарами Македонию, оставленную Берлинским конгрессом под властью Турции. Сербия, за исключением Новобазарского Санджака, была не заинтересована в Турции; ее естественные и национальные интересы целиком лежали по ту сторону австро-венгерской границы: в Боснии и Герцеговине, в Кроации, в Славении, в Далмации. http://www.niss.gov.ua/analit/Mozg/004.htm

Главную роль в создании здесь первых оригинальных литературных произведений сыграли ученики Кирилла и Мефодия, нашедшие приют в Болгарии после бегства из моравских земель. На новой родине творческая деятельность учеников солунских братьев развернулась в полную силу. Именно с их именами связано возникновение первых болгарских литературно-книжных центров в Плиске, Преславе и Охриде. Среди кирилло-мефодиевских учеников наиболее ярко проявили себя Климент, рукоположенный вскоре в епископы Охрида, Константин, возглавивший епископскую кафедру в Преславе, и Наум, посланный впоследствии князем Симеоном в Охрид. Принадлежавшие по положению к верхам болгарского духовенства, они были захвачены стремлением к христианскому просвещению еще недавно языческого населения. http://gask.countries.ru/?pid=161

В битве на реке Сперхиос (в совр. Греции; 996 г.) Василий II разбил болгарского царя Самуила и вернул под власть бази-левсов Грецию с Македонией. Вскоре после этого Самуил, снова вторгшись в Македонию, захватил и сжег Адрианополь (1003 г.). Возобновив наступление, Василий II, в конце концов, окончательно вытеснил болгар из Фракии и Македонии (1007 г.); кульминацией походов в Болгарию явилась битва при Балатисте (1014 г.), после которой Василий II ослепил 15 тысяч болгарских пленных и отослал их обратно Самуилу, который от потрясения умер. После этого сопротивление Болгарии резко ослабло; вскоре Василий II покорил всю страну (1018 г.), тем самым положив конец существованию Первого Болгарского царства: его северо-восточная часть превратилась в имперскую провинцию Паристрион; западные и юго-западные земли, став провинцией, сохранили имя Болгарии; область же Срема на Дунае, став провинцией, получила наименование Сирмий http://www.medieval-wars.com/campaigns/bizan_01.html

В тоже время Сербия и Черногория, будучи под сильным влиянием Болгарии и Византии, придерживались православия - так же, как и потомки западных болгар, ныне называемые македонцами. http://kamsha.ru/journal/analitycs/serbia1.html

В Х веке Болгарское государство усилилось. В 927 г. Константинополю пришлось признать царя императором болгар, а архиепископа Преслава v патриархом Болгарской Церкви. Однако в 971 г. византийцы, восстановив силы, вторглись в Болгарскую империю, а болгарский патриарх, покинув резиденцию в Преславе, перенес ее в Охрид (Македония). В 1018 г. византийцы завоевали Македонию и понизили статус патриархата до автокефальной архиепископии. http://www.religio.ru/dosje/02/288.html

Вообще, инициатором разработки этой Декларации в свое время была Югославия. Это болгарам очень не нравилось, и они просили советскую делегацию не поддерживать эту идею. Болгар интересовал македонский вопрос, они считали, что Македония - часть Болгарии. Там действительно по-болгарски говорят, но в свое время сербы захватили часть болгарской территории. http://www.terralegis.org/terra/lek/lek_27.html

Етническа карта на Одринския вилает към 1912 г. от проф. Л. Милетич

2006-06-10T04:02:00.000-07:00

С благодарност на Комита и Крорайна

2006-05-29T03:26:00.000-07:00

Demographic history of Macedonia

from Wikipedia, the free encyclopedia

Statistical data
It should be noted that none of the data can flawlessly reflet reality as each source has used its own criteria. The data depends on the researcher's views concerning the definitive factor of "ethnicity", which in this case varies between language, religion, and personal ethnic consciousness. Another reason of its questionable reliability, is the fact that each research is conducted on a geographical region of variable borders. In that respect, Greeks restricted the borders of Macedonia to the geographical region of Classical and Ottoman times, while most Slavs (including Serbs and Bulgars) had doubled its borders in order to include a great number of Slavic speaking populations.
[edit]
Ottoman census of Hilmi Pasha (1904)
Vilaeti of Thessaloniki Greeks: 373,227 Bulgars: 207,317
Vilaeti of Monastiri Greeks: 261,283 Bulgars: 178,412
Santzaki of Scopje Greeks: 13,452 Bulgars: 172,735
[edit]
Rival statistical data
Name
Nationality
Greeks
Bulgarians
Serbs
Remarks

1. Spiridon Goptchevitch
Serbia
201,140
57,600
2,048,320
Refers to Macedonia and Old Serbia (Kosovo and Sanjak)

2. Cleanthes Nicolaides
Greece
454,700
656,300
576,600
---

3. Vasil Kantchoff
Bulgaria
225,152
1,184,036
700
---

4. M. Brancoff
Bulgaria
190,047
1,172,136
---
---

Todor Simovski, writing in 1972, estimated the population of the area as slightly over one million people, of which more than 360,000 were Slavs – whose allegiance was claimed by Bulgarian, Serbian and Macedonian nationalists – and just over 250,000 were Greeks. The remaining population was principally composed of Albanians, Jews, Roma, Turks and Vlachs.
[edit]
Encyclopaedia Britannica
The 1911 edition of the Encylopaedia Britannica gave the following statistical estimates about the population of Macedonia:
Bulgarians (described in encyclopaedia as "Slavs, the bulk of which is regarded by almost all independent sources as Bulgarians", a statement referring to the controversy between Bulgaria and Serbia as to the national affinities of the Slavs of Macedonia): ca. 1,150,000, whereof, 1,000,000 Orthodox and 150,000 Muslims (the so-called Pomaks)
Turks: ca. 500,000 (Muslims)
Greeks: ca. 250,000, whereof ca. 240,000 Orthodox and 14,000 Muslims
Albanians: ca. 120,000, whereof 10,000 Orthodox and 110,000 Muslims
Vlachs: ca. 90,000 Orthodox and 3,000 Muslims
Jews: ca. 75,000
Roma: ca. 50,000, whereof 35,000 Orthodox and 15,000 Muslims
In total 1,300,000 Christians (almost exclusively Orthodox), 800,000 Muslims, 75,000 Jews, a total population of ca. 2,200,000 for the whole of Macedonia.
It needs to be taken into account that a great part of the Slavic-speaking population in southern Macedonia (that is mentioned above as Bulgarian) regarded itself as ethnically Greek (Rum) which had lost its mother language over the years, and a smaller percentage, mostly in northern Macedonia, as Serbian. All Muslims (except the Albanians) tended to view themselves and were viewed as Turks, irrespective of their mother tongue.
[edit]
Sample statistical data from neutral sources
The following data reflects the population of the wider reason of Macedonia as it was defined by Serbs and Bulgarians (Aegean, Vardar and Pirin), which was significantly larger that the traditional region known to the Greeks.
Name
Nationality
Population total
Bulgarians
Greeks
Turks
Albanians
Remarks
1. Prof. G. Wiegland - Die Nationalen Bestrebungen der Balkansvölker. Leipzig 1898
Germany
2,275,000
1,200,000
220,000
695,000
---
All Muslims incl. Albanians under Turks
2. Official Turkish Statistic Ethnicity of Macedonia Philippopoli 1881
Turkey
754,353
500,554
22,892
185,535
---
All Muslims incl. Albanians under Turks
3. Journal "Le Temps" Paris 1905
France
2,782,000
1,200,000
270,000
410,000
600,000
Refers to Macedonia and Old Serbia (Kosovo and Sanjak)
4. Robert Pelletier - La verite sur la Bulgarie. Paris 1913
France
1,437,000
1,172,000
190,000
---
3,036
only Christian population
5. Leon Dominian - The frontiers of Language and Nationality in Europe. New York 1917
USA
1,438,084
1,172,136
190,047
---
---
Only Christian population
6. Richard von Mach - Der Machtbereich des bulgarischen Exarchats in der Türkei. Leipzig - Neuchatel, 1906
Germany
1,334,827
1,166,070
95,005
---
6,036
Only Christian population
7. Prince Tcherkasky 1877
Russia
1,771,220
872,700
124,250
516,220
---
All Muslims incl. Albanians under Turks
8. Stepan Verkovitch 1889
Serbia
1,949,043
1,317,131
222,740
240,264
78,790
---
9. Von der Golts - "Balkanwirren und ihre grunde" (1904)
Germany
---
266,000
580,000
730,000
---
All Muslims incl. Albanians under Turks
10. Amadore Virgilli "La questiona roma rumeliota" (1907)
Italy
---
341,000
642,000
646,000
---
All Muslims incl. Albanians under Turks; Refers only to the vilyets of Thessaloniki and Monastir
After the great population exchanges of the 1920s, 380,000 Turks left Greece and 538,253 Greeks came to Macedonia from Asia Minor. After the signing of the treaty of Neuilly in 1919, Greece and Bulgaria agreed on a population exchange on the remaining Bulgarian minority in Macedonia. In the same year some 66,000 Bulgarians and other Slavophones left to Bulgaria and Serbia, while some thousands of Greeks entered Greece.

http://en.wikipedia.org/wiki/Demographic_history_of_Macedonia

безбожна сърбоманска ръка се е опитала да изтрие думата "българи"

2006-05-22T22:44:00.000-07:00

Надписът на църквата "Света Неделя" в Битоля, където безбожна сърбоманска ръка се е опитала да изтрие думата "българи", за да не личи, че църквата е съградена от българите в Битоля.

2006-05-22T08:35:00.000-07:00

Георги Радуле
КОЙ ФАЛШИФИЦИРА ИСТОРИЯТА? (ПО ПОВОД “ДЕСЕТТЕ ЛЪЖИ НА МАКЕДОНИЗМА НА Б. ДИМИТРОВ”)
Текстот е на бугарски, но со правилен став во однос на македонското прашање.
Резиме: Книгата е напишана како полемичка реакција на книгата „Десетте лаги на македонизмот“ од бугарскиот македономразец Божидар Димитров. Во првиот дел книгата разоткрива неколку заблуди во бугарската историографија, а потоа дава коментар на десетте наводни „лаги“.
Георги Радуле e Македонец од Пиринска Македонија.
Доцент д-р Ѓорѓе Радуле е роден во 1942 година во селото Кремен, Пиринскиот дел на Македонија. По завршувањето на основното училиште во родното село, средното образование го продолжил во Банско. Има завршено два технички факултети, на два различни универзитети, и има објавено неколку учебници за техничките училишта. Работи како професор на Рударско-геолошкиот универзитет во Софија.
Независно од неговата професионална ангажираност, Радуле со години ја проучувал историјата на својот македонски народ. Како резултат на неговата истражувачка работа во 1997 година во Софија беше објавена книгата “Историја на Македонија - апологија на македонизмот“.
Оваа книга ја претставува комплетната историја на македонскиот народ, од антиката до средината на 20-тиот век, и таа е првата книга од ваков вид објавена во Бугарија и на бугарски јазик. Поради отворено искажаните ставови за одбрана на засебниот македонски национален идентитет, авторот и книгата предизвикаа бурни реакции во Бугарија, и беа цел на бројни критики и притисоци.
Од книгите на историска тема ги има објавено уште: “Кремен - минато и наследство“ и “Кој ја фалсификува историјата?“.

Георги Радулов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Роден:
? 1942 Кремен, България
Доцент д-р Георги Николов Радулов е български публицист и учен, преподавател по авотоматизация на минното производство в Минно-геоложкия университет. Той е автор на книги и статии на различна тематика. Роден е през 1942 г. в с. Кремен, Област Благоевград. Работи и живее в София.
Автор е на повече книги, от които три на историческа тематика: “История на Македония (апология на македонизма)“, “Кремен - минало и наследство“ и “Кой фалшифицира историята?“. Пише и статии за вестник „Народна воля“.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%B2

Дали в българската история всичко е коректно?
В българската история, така както се поднася за изучаване в училищата, погледната критично, има много неистини и полуистини. Действителната българска история съвсем не е гердан от победоносни битки и патриотични дела на населението на тази земя в името на България, нито пък писаното от българските историци е еталон за честно и безкористно интерпретиране на историческите факти. Ако македонските и други комшийски историци си поставят за цел да издадат книги озаглавени “Х-те лъжи на българщината”, не биха били особено затруднени. Това може да бъде показано с няколко примера.

Лъжа първа: Славяно-българското братство и федерирането между тюрко-българите водени от Аспарух (Испер) и седемте славянски племена.
Българските историци искат да ни внушат, че в основата на средновековната Българска държава лежи доброволен съюз между славяни и тюрко-българи. Като чете човек български писания, за това, как се съюзили наричаните днес “прабългари” със славяните, как в онези жестоки времена се установили братски отношения помежду им (племена коренно различни в езиково отношение, по физически облик и религиозни вярвания), очите му се насълзяват от умиление. Но това тюрко-славянско братство не се потвърждава от исторически факти. В хрониката на патриарх Никифор пише, че “Те (българите) покорили славяните”, а в хрониката на Теофан Изповедник, че покорените седем славянски племена били принудени да плащат на българите данък [Виж. ГИБИ, Т.III. С., 1960, с. 297 и 264]. Йоан Екзарх нарича българските боляри и управляващи “насилници славянски”. Киевски летописец също пише: “...рекоми Българе и седоша по Дунаеви, и насильницы словеном быша” [Державин, Н.С. История на България. Том І, с.213]. Не е известно също славяни да са заемали отговорни постове в управлението на Първата българска държава. Тюрко-българите са самовластни господари. На това мнение е и академик Б. Ристовски, който пише, че от сериозните исторически извори не се потвърждава наличието на съюз между “турано-българите” и славяните [Ристовски, Б. Македониjа и македонската нациjа. Скопjе, 1995]. Но ако сериозните извори не потвърждават наличието на такъв съюз, то потвърждават, че славянските племена Ободрити и Браничевци (населяващи Тимошко), по времето на хан Омуртаг, се обърнали към владетеля на Франкската държава Людовик Благочестиви с молба да ги приеме под своята власт, за да не са под българско робство. [Виж. И. Снегаров. Християнството в България преди покръстването на княза Бориса. С., Годишник на Духовната академия, 1956, с.218]. А ето и един български документ от онова време: “Хан Омуртаг преведе войската си срещу гърците и славяните, за да свали от трона гръцкия император, ... да смаже славяните и те да не могат да се освестят докато го има слънцето и тече река Тича” [Бешевлиев, Веселин. Към прабългарските надписи. София, Печатница “Художник”, 1927]. Как ви хармонира читателю, установеното славяно-българско братство с надписа на хан Омуртаг? Как ви се струват твърдения в учебниците по история за българските училища, като това: “България първата славянска държава”? Могат да се приведат и други факти потвърждаващи робското положение на славяните в Първата българска държава. При една кървава разправа, около 763 г., между тюрко-българските властващи родове, много славяни (според патриарх Никофор 208,000) напускат българската държава и с позволението на Константин V Копроним, се заселват в м. Азия, областта Витания, около р.Артана [Ташкавски, Драган. Кон етногенезата на македонскиот народ, Скорjе,1973, с.37-38].
Разглежданата фалшификация не е самоцелна. На базата на нея по-нататък българските историци ще считат за българи, както славяните в източна Сърбия, Албания, Македония, Гърция, Тракия, Мала Азия и т.н., така и гагаузите в Молдова и наследниците на тюрко-татарските заселници около Волга. Мислещият човек може да се удивлява на твърдението, че покрай Волга живеят 20 милиона българи, но в днешна България има учени, които тава го твърдят. Съпостъвете кое да е определение за нация, със ситуацията България, български народ и татарите край Волга, като език, обичаи, физически облик, обща територия и т.н. и нормалният човек едва ли ще намери много общи белези, формиращи нацията. Това не пречи на бившия български президент Ж. Желев да защитава пред руските власти българите край Волга и да се ядосва, че руските власти ги считат за татари [Желев, Ж. В голямата политика, 1998]. Разбира се ние се отнасяме с уважение към националните чувства на татарите към Волга и щом те се чувстват българи нека бъдат такива.
Но не е само това. “Славизирайки” тюрко-българите българските историци ще представят завоеванията на тюркските ханове като стремеж за обединяване на българското племе(?!), макар че фактите говорят друго. Хан Крум победил византийския император Никифор през 811 г. и завоювал земи на юг от Стара планина. Същата година “хан Крум опустошил Северна Македония и отвел много славяни и гърци в робство” [Энциклопедический словарь Брокгауз - Ефрон. Т.ХVIII. С. Петербург, 1896, с.416. Цит. по К. Георгиев, Филетизъм или проклятие, София, 1995].
Във връзка с казаното до тук трябва да споменем още едно хитруване в българската история – избягва се да се говори върху въпроса какво е станало със старото население на север от Стара планина. Това население - власите - преди това е било романизирано и гърцизирано и негови представители живеят и до днес по тези места. Никой не говори как това население беше денационализирано в по-ново време. Как насилствено са рязани, от българските власти, дългите ризи, които те носеха като национален белег. Как им сменяха имената в официалните документи (Флориан ставаше Цветан и т.н.)

Илариус:
Ще си позволя да изкаже собствено мнение, тъй като, за разлика от г-н Георги Радулов, който няма никакво историческо образование, аз има поне средно историческо образование.
Ама разбира се, че българите са ги покорили славяните, поробили са ги и много са ги потискали! Само че нито един исторически извор не го потвърждава това, макар и специалистът по руди от Минно-геоложкия институт да го твърди това. Макар и да са били под тежко българско робство, нито един средновековен хронист не споменава за въоръжена борба на славяните през 680-681 г. /явно са ги покорили безкръвно/, не се споменава за нито едно въстание на славяните срещу новите поробители. Дори напротив – славяни и прабългари дават мощен и много добре организиран отпор на Византия и благодарение на общите им усилия държавата им оцелява от 681 до 1018 г.

Лъжа втора: Хомогенизирането на тюрко-българите и славяните като един народ.
В ново време българските историци сътвориха мита за славизация на тюрко-българите, но това не отговаря изцяло на историческата истина. Техни наследници най-вероятно са гагаузите и турците (гаджали, казълбаши и тези от Тузлука) в Североизточна България, без да се отрича известна славизация на тюрки и тюркизация на славяни. Ако човек погледне етнографската карта на Лежан от 1861 г., не може да не му направи впечатление, че цялата територия от устието на Дунав до Русе и на юг до Бургас, т.е. там където се настаниха тюрко-българите през 7 в., е дадена като плътно населена с турци. Първото официално преброяване на населението на България през 1880 г. показва, че в тези региони турски говорещото население е преобладаващо, а имало и места, където славофонно население въобще нямало. Ето данните от това преброяване: турското население в Шуменска околия е 70%; в Ески Джумайска – 76%; в Осман Пазарска (Търговишка) – 87; в Ал. Кандарска – 90; в Курт Бунарска – 94%; в Новопазарска – 71%; в Ново Селска – 75%; в Преславска – 59%; Тутраканска – 66%; в Добричка – 64%; Провадийска – 75%; Поповска – 70%; в Разградска – 69%; Силистренска – 57% и т.н. Тук не са отчетени гагаузите-християни. Като такива, при преброяването, са се декларирали 20,000 човека. Освен това преброяването е станало след Руско-турската война от 1877-78г., когато вълни от турско население се изсели към Цариград и Мала Азия. Ще отбележим още, че след Руско-турската война от 1828 г. голяма маса гагаузи напускат тези крайща, след изтеглянето на руските войски и се заселват в Бесарабия, Украйна,Узбекистан. Трудно би могло да се намери друго обяснение за такова масово заселване на турци, само в този ъгъл на Балканите. В българската историческа литература можете да намерите “обяснения” на този феномен. Един твърди, че това са турци заселени там от Византия и даже не се съобразява, че в посочения от него период, там е Калоянова България и византийските власти не могат да заселват свои пленници. Други пък твърдят, че това са турци заселени по време на отоманското владичество. Когато трябва да обяснят как са се появили гагаузите (говорещи турски, но изповядващи православното християнство) по тези земи, те казват, че това са турци приели християнството. Тези автори съвсем не са наясно, че ако някои мюсюлманин възприеме християнството, то в съответствие с мюсюлманската традиция главата на семейството се убива, а жената и децата се продават в робство.
Иречек мисли, че гагаузите са потомци на куманите. Туркологът Д. Гаджалов, на базата на лингвистични проучвания, счита, че турците и гагаузите са турци, тъй като няма съществена разлика между техния говор и този на турците от Турция. Това твърдение обаче беше отхвърлено от руски турколози (Н.К.Димитриев, Н.А.Баскаков, Л.А.Покровская и др.).
Българските историци и етнолози от девет дерета вода докарват за да докажат, че гагаузите и турците в Североизточна България не са потомци на тюрко-българите, защото последните са славизирани. Хубаво, но къде са отишли славизираните тюрко-българи от тези места? Как на тяхно место се заселиха турците? Защо, живелият 9 години в Провадия през ХVІ в., добровничанин П. Гьоргич счита тамошните турци за остатъци от Аспаруховите българи? Защо сред гаджалите Шкорпил намери предания, че са дошли от другата страна на Дунав, от Русия и превзели Добруджа, Делиорман и Шуменското поле и владели този регион дълго време; след това дошли гърците, а по тях турците. Между тях се предава, че построили крепостта Абоба и докарали течаща вода с водопровод? (Д.Ташковски, Кон етногенезата…, с.80). Господа това са факти от историческото съзнание на този народ!
Има и български автори, които с научни аргументи защитават тезата за прабългарския произход на турците и гагаузите в посочения по-горе регион. (Виж. Страшимир Димитров. Някои проблеми на етническите и ислямизационно-асимилаторските процеси в българските земи през ХV-ХVІІІ в. Тази статия е включена в издаден от БАН труд “Проблеми на развитието на българската народност и нация, София, издателство на БАН, 1988). В България винаги е имало поддържиници на това мнение. През турско такива са д-р Чомаков, Г. Кръстевич, И. Касабов, големият реформатор Митхад Паша. На тази база някои от тях искат съвместна турско-българска държава. По-късно тази идея се споделя от автори, като братя Шкорпил, Л. Милетич, П. Оджаклиев, Г. Занетов, Н. Начов и др.

Илариус:
О не, не е имало абсолютно никакво съприкосновение на славяни и прабългари. Когато е имало общи бракове, мъжът е спал на едното легло, а жената – на другото и са се гледали лошо. Да, ама вижте какво пише македонският археолог Иван Микулчиќ в своята книга „Средновековни градови и тврдини во Македониjа”: http://www.kroraina.com/macedon/mikul.html
Стр. 72
„Откако биле освоени граничните византиски земjи, од времето на Симеон /893-927 г./ е изменета и воената концепциjа. Извршена е симбиоза помеѓу малуброjните азиски Прабугари и броените словенски племиња кои на широкиот простор од Дунав на север, до Ereja на jуг и од Jадран на запад, до Црното Море на исток го прифатиле заедничкиот етникон "Бугари". Словенскиот jазик станал заеднички за сите жители на тоj простор. Протобугарите се претопиле и исчезнале во словенските маси, а со нив и моделот на номадските воени хорди кои што живеат во аули.”

Лъжа трета: Цар Борис І покръсти македонските славяни.
Още с идването на славяните до границата на Византия християнството прониква сред тях “посредством напусналите военната ромейска служба наемни войници славяне, както и чрез завърналите се пленници, що били прекарали повече време като християне във Византия. Надгробният каменен надпис на славянина Хилбуда (починал 534), войвода при Юстинияна, показва, че покойният, убит от съотечествениците си на Дунава, е бил християнин, раб Божи” [Иванов, Йордан. Северна Македония. Исторически издирвания. 1906, с.61]. Християнизирането на славяните посредством военната служба продължило и след заселването им на Балканите. По времето на Юстиниан II Риномет (685-711 г.) в императорската войска имало над 30,000 славяни. Попаднали сред войници-християни и византийска градска среда, те възприемали християнството. Завръщайки се по родните места, ставали негови проповедници [Динков, К. История на Българската църква (Четива). Редакция “Духовно възраждане”. Враца, с.26].
Припомняме, че сам апостол Павел покръсти първите християни в Македония. Заселвайки се в християнска страна славяните попаднали под мощното влияние на старите християнски центрове Солун, Филипи, Бер, Охрид, Никополис, Скопие и др. Сред новите заселници вероятно са изпращани и нарочни проповедници. Основание за подобно предположение ни дава т.н. “Солунска легенда”, според която проповедникът Кирил от Кападокия заминал за Щипско, за да проповяда християнството. Освен това Константин Багренородни съобщава, че император Ираклии (610-641 г.) изпратил сред сърбите свещеници от Рим [История Югославии. Под ред. А.Г.Бокащенина, Москва, Издательство Академии наук СССР, 1963, с.63]. “Славянските колонисти трябвало лека-полека да приемат религията на своите съседи християне, всред които живеели; пък от друга страна, при строгите заповеди на Юстинияна против неверниците и еретиците, немислима била друга вяра пред християнската. Право е, казва императорът в своя кодекс, да се отнемат земните блага на тези, които не почитат истиннаго Бога” [Иванов, Йордан, цит. дело]. Християнизацията не е резултат само на духовния натиск над славяните, тя се дължи и на стремежа им към привилигированото положение на християните в страната. Да си християнин тогава е аналогично да си член на управляваща партия днес. Християнинът е стопроцентов ромей. Не бива да се пренебрегва и привлекателността на много по-високия културен уровен на християните, пищните им, наситени с рафинирана символика, религиозни обряди. А езическата религия на славяните нямала развит култ [Динков, К. История на Българската църква (Четива). Редакция “Духовно възраждане”. Враца, с.26].

Илариус:
Ето какво казва относно славяните в Македония македонският археолог Иван Микулчиќ в своята книга „Средновековни градови и тврдини во Македониjа”: http://www.kroraina.com/macedon/mikul.html
Стр. 26
„Имено, Исидор од Севиља забележал дека во 5-та година од владеењето на Ираклиj (614/15 г.) Словените целосно го окупирале просторот на Грциja. За да дойдат таму, тие морале попат да ja прегазат и Македониjа. За жал, досега не успеавме да регистрираме археолошки (материjални) траги од присуството на Словените на нашето подрачjе од 7., 8. и поголемиот дел од 9. век.”

Стр. 28
„Понатаму на север од спомнатите региони, а тоа значи и на подрачjето на денешна Република Македониjа, нема писмени докази за престоjот на Словени во тоа време. Исто така, нема ни археолошки наоди од тоа време и покраj тоа што во изминатите 4 децении со интензивни рекогносцирања на теренот евидентиравме околу 3.600 археолошки локалитети од различни епохи. [17] Ранословенски наоди нема. „

По-нататък авторът отбелязва, че археологическите находки по македонските земи през VII, VIII и първата половина на IX век са от прабългарски произход. След включването на македонските земи към България те са допълнително заселени от придошли прабългари, а след това и от славяни. В книгата на македонския археолог може да се прочетат подробните обяснения заедно със снимки на откритите от него прабългарски аули от това време в Македония.

Лъжа четвърта: Кирил и Методи били българи.
В българската историческа литература ще намерите, че даже Горазд бил българин, макар че той е роден във Великоморавия. А писателят Слав Караславов написа разказ в който пише, че на Методи му умирали децата защото воювал срещу своите братя българите. Тук няма да се спираме подоробно на тази лъжа тъй като тя се разглежда и по-долу.

Илариус:
Историческата литература за това е литература, а не историография, защото е изкуство и не е длъжна да се придържа към историческата истина. За разлика от нея българската историография се придържа към нея, което не винаги може да се твърди за македонската. Всички историци в България са наясно с произхода на Кирил и Методи и никой не твърди, че са българи.

Лъжа пета: Ние премахнахме догмата за триезичието.
Има се предвид догмата, че Свещеното писание може да се пише и чете само на еврейски, гръцки и латински. Та, внушава ни се, че тази догма била отстранена от Първото българско царство. Това можете да го прочетете писано в български книги, вестници, списания. По телевизията ще излезе мастит професор да ви го “обясни” как е станало. Ето фактите. Византия не се е придържала към тази догма. Византийците са спомогнали Библията да се преведе на арменски, коптски и т.н.
През 862 г. великоморавският княз Ростислав изпраща делегация, начело със сина си Светополк, при Византийския император Михаил ІІІ и патриарх Фотий, за да иска помощ срещу германо-българския съюз (сключен същата година) и за организиране на богослужение на славянски език в Моравската църква, където служели главно немски свещеници. За византийските управляващи това е изгодно и те изпращат Кирил и Методи, заедно с техни ученици да въведат богослужение на славянски. Братята се захващат за работа. В църквите на Великоморавия започва служене на славянски. От това са недоволни немските свещеници. Те обвиняват Кирил и Методи пред папата, че изневеряват на християнското учение, като го проповядват на не “свещен” език. За свещени, от тях, са считани еврейски, гръцки и латински. Папа Адриан ІІ ги повиква в Рим, за да обяснят учението си. Те отиват, обясняват и Адриан ІІ одобрява тяхното учение. Ако тук се вижда някъде българско участие, то е в антиморавския съюз с германците, но не и в премахването на цитираната догма.

Илариус:
Авторът на този текст тук отново създава някаква мнимо противоречие, което явно съществува само в неговата глава. Самият той си противоречи и елегантно измества темата като в началото започва с това, че Византия не се придържала, а след това се приплъзва към немското духовенство. Авторът обаче премълчава, че към тази догма стриктно се е придържал Папата и католицизма и съпротивата на немското духовенство срещу службите на славянски във Великоморавия още веднъж показва това. Немското католическо духовенство остро протестира срещу започналото богуслужение на славянски и по негово настояване бил устроен публичен диспут, на който се обсъдила тезата за „трите свещенни езика". Константин-Кирил философ блестящо защитил правото на народите всеки да слави Бога на свой език. В Рим ги посрещнал вече новоизбраният папа Адриан II (867 - 872), който заедно с тях отслужил литургии на латински, гръцки и славянски. Последното е особено важно, тъй като означавало пряко признание на славянския език. Нещо повече, папата благословил славянските книги и ръкоположил в духовни санове някои от учениците на братята.
По този начин действително била разрушена за първи път триезичната догма, но не от нас, от българите, а от светите братя. Ако някой в България твърди, че ние сме разрушили тази догма се има предвид, че България е първата държава, в която е започнало и продължило трайно за напред да се служи на славянски език. Факт е, че България е не само първата славянска християнска държава, не само си извоюва първа сред славянските държави независима църква, но при това е първата, в която трайно се служи в църквите на славянски език и по-късно България става център на славянската писменост и култура, от който черпи целият славянски свят.
На истина е жалко желанието на някой да неглижира огромните заслуги на България пред славянския свят, които са и световнопризнати с изречения от рода на: „Ако тук се вижда някъде българско участие, то е в антиморавския съюз с германците, но не и в премахването на цитираната догма.”

Лъжа шеста: В 971 г. Византия заграби български земи.
Ако навсякъде мерят с един и същи аршин, българските историци е разумно да си зададат въпроса: Кои земи е заграбила Византия? Та тези земи бяха византийски (290 г.) преди да станат тюрко-български и правилно е да се казва: Византия възвърна суверенитета си на свои по-раншни територии. Турците владяха 500 години българските земи. Българският народ беше забравил, че е имал държава и българите се срамуваха да се нарекат българи [Вж. Обръщението на Паисий “О, неразумни поради что се срамиш …”] и същите историци пишат, че българите си освободили земите. Припомняме, че преди освобождението на България, считащите се за турци на нейна територия са повече от считащите се за българи [вж. Грачев, В. П. (АН СССР). Балканские владения Османской империи на рубеже ХVIII-ХIХ вв. М., Наука,1990, с.9] (Нашето мнение е, че дадена земя е на този, който се е родил там. Завоеватели са само това поколение, което я завоюва с оръжие. Техните наследници не носят вина.)

Илариус:
Коректната година в случая е 1018, с която борави и цялата световна историография. Естествено земята е на хората, които живеят на нея и всеки има право да живее свободно и справедливо на земята на дедите си, а не да бъде роб и ограбван в течение на векове. А що се отнася до това, че “преди освобождението на България, считащите се за турци на нейна територия са повече от считащите се за българи”, всеки може да си направи труда и да провери какви са утвърдените мнения в историческата наука, а не на някой си търсещ сензации.
Тук отново ще цитирам македонския археолог Иван Микулчиќ и неговата книга „Средновековни градови и тврдини во Македониjа”: http://www.kroraina.com/macedon/mikul.html
Стр. 72
„Откако биле освоени граничните византиски земjи, од времето на Симеон /893-927 г./ е изменета и воената концепциjа. Извршена е симбиоза помеѓу малуброjните азиски Прабугари и броените словенски племиња кои на широкиот простор од Дунав на север, до Ereja на jуг и од Jадран на запад, до Црното Море на исток го прифатиле заедничкиот етникон "Бугари".
Е тогава? След като живеещите на тази земя се чувстват българи нямат ли право да живеят в България, а не във Византия?

Лъжа седма: Българската църква запази българщината през вековете.
Когато България е под робство, такава църква няма, а именно тогава тя е нужна да пази българщината. Така е и когато пада под византийско и под турско робство. И в двата случая Българската патриаршия престава да съществува. По-скоро може да се твърди, че създадената (1870) г., с усилията на Русия, Българска екзархия създаде българския народ. Защото дългогодишния френски консул в Солун Г. Кузинери твърди: “Българите държат да се наричат гърци...” [Вж. Стоян Новаковиh. Балканска питаньа.1886-1905. Београд, 1906]. Руският историк от миналия век Г. Голубинский пише: “Историята на българския народ... от времето на турското иго представлява... тъжна история на ревностните усилия на така наречената висша част на този народ (тази част, която в по-просветените страни се нарича интелигенция) да отхвърли от себе си станалата празна дума българска националност и да придобие гръцка националност, или другояче казано да прероди себе си в гърци. Не можем да кажем бързо или бавно е вървяло това прераждане, но... към 30-те години на настоящото столетие (19 в.), то е било цялостно. ... Не останал буквално нито един българин, който би искал да съзнае и признава себе си за българин, а не за елин и който би желал да говори и да се моли на своя роден език, а не на гръцки” [Георгиев, Коста. Филетизъм или проклятие, София, 1995, с.50-51]. Това се признава и от български автори. В. Друмев пише: “И взехме ние да се учим на гръцки, да говорим по гръцки, да наричаме себе си гърци. И досега има между нас почитани българи, които се гърчеят, които хортуват... на гръцки, които мразят българите”.

Илариус:
В началото се намеква, че Българската архиепископия в Охрид не е българска и за това не е имало българска църква по времето на византийско владически и турско робство. Колко е вярно това може добре да се види от плащеницата подарена от византийският император Андроник Палеолг на българския архиепископ в Охрид, на която е изписано: “на българския архиепископ, за да споменава в молитвите си императора на гърците”.
Ако приемем това за вярно - “... Не останал буквално нито един българин, който би искал да съзнае и признава себе си за българин”, тогава възникват много въпроси. След като нямаше българи по тези земи, тогава: Кой организира българското народно движение за просвета? Кой създаде толкова български училища? Кой организира българското революционно движение? От къде дойдоха толкова много четници и хайдути в Балкана? Кой организира, подготви и участва в Априлското въстание?

Лъжа осма: Здравите корени на българщината.
Как да си обясним тези здрави корени на българщината, когато Паисий ни казва, че българите са се срамували да се наричат българи? А това явление, както беше показано малко по-напред, се потвърждава и от други автори. Как да си обясним факта, че българският народ в миналото е пазил костите (мощите) на един сръбски крал завоевател на български земи, че му е построил храм в центъра на днешната си столица и го е нарекъл “Свети Крал”? Зная, че българските историци ще намерят отговор в духа, че са пазили мощите на един християнски владетел. Но ако това е така, защо в ново време името на споменатия храм беше сменено на “Света Неделя” и защо толкова малко хора в София и България знаят чии мощи се пазят в храма.
Можем да подчертаем също почитта, която българите в миналото са изпитвали към Св. Константин и Елена, владетели на омразната, според днешните историци, Византия.
Все в тази връзка, да си зададем още въпроса: защо в миналото в българския фолклор имаше толкова много песни, приказки и легенди за Крали Марко, а почти нищо за българските царе. Разбира се има една песен: “Откога са мила моя майко …”, но вероятно знаете, че тя е спорна. Защото в Македония, тя е пята, а в Егейска Македония и сега се пее, за Александър Велики.

Илариус:
Ама разбира се, че корените на българщината въобще не са здрави – българщината е оцеляла само малко повече от 1300 г., а корените на македонщината са много по-здрави и датират от далечната 1944 г. Да живеят здравите комунистически корени на македонизма!

Лъжа девета: Родопските славофонни мохамедани най-чистите българи, съхранили българските си черти във физическия си облик и езика.
Питаме се кога родопското население стана българско? Средновековната българска държава, през преобладаващата част от своето съществуване, владееше земите на север от Стара планина и на север от Дунава, както и земите на днешна Сърбия. Ако тогава е формиран българският народ, защо румънците и сърбите не са българи, а българи се оказаха родопските славофонни мюсюлмани, които са били столетия в пределите на Византия и едва ли се събират няколко десетилетия в рамките на средновековната българската държава? При това духовния (асимилационния) потенциал на Византия е несравним с този на България. Да припомня също, че именно тях хан Омуртаг искаше “да смаже славяните и те да не могат да се освестят докато го има слънцето и тече река Тича”. А в ново време те станаха най-чисти българи?! Те просто са запазили славянските си белези, както по време на Византийската, така и по време на Отоманската империя.
Във връзка със славофонните мюсюлмани в български исторически писания битува още една лъжа. Когато българските шовинисти искат да докажат, че славофонните мюсюлмани са били християни показват, че по тези места по-рано е имало християнски черкви. В гр. Якоруда показват разкопките на храм от 6 в. Когато обаче българските историци искат да докажат, че македонците са българи, твърдят, че населението в Македония е покръстено по времето на княз Борис. А както се знае княз Борис е покръствал през 9 в., т.е. пишещите не се съобразяват, че от тези две твърдения едното не може да бъде вярно.

Илариус:
Бъдете сигурни – това са македонци, които са били първо поробени от прабългарите, а след това от турците, но те рано или късно ще се осъзнаят и ще се присъединят към майка Македония. Трябва само малко повече да почетат “Македонски глас” и глупостите на Донски, който вече се изявява и чрез някакъв минногеолог Радулев.

Лъжа десета: Насилственото потурчване на славофонните мюсюлмани на територията на днешна България.

Можем да считаме за насилствено потурчени еничерите, както и пленяваните християни, които са се потурчвали за да се освободят от пленничество. Тези мюсюлмани обаче не са в Родопите или в Ловешко. Може да е упражнявано насилие от страна на потурчените спрямо християните, но основната част са се потурчили заради привилегии, или от омраза към радикалното християнството от християни сектанти, като богомили, павликяни и др.
В ново време в България много македонци, македоно-румъни, власи, помаци и даже турци и гърци се побългариха заради привилегии. Но вие да виждате някъде да пише в българската историческа литература, че тези хора са станали насила българи? Нещо повече. По време на Втората световна война между фашистка Германия и нейния съюзник България има спогодба, пленените от германците, като югославски и гръцки войници, македонци, ако се декларират като българи да бъдат освобождавани от плен. Днес това не само, че не се осъжда в България като насилие над македонците, но шовинисти го използват като доказателство, че македонците винаги са се чувствали българи! Мюсюлманизиралите се турски пленници са потурчени насила, а македонците, немски пленници, деклариралите се като българи “свободно” са изявили своята национална принадлежност?! Наука чоджум! Академична наука!?

Илариус:
О да, тези скромни и трудолюбиви хора силно привързани към корена и традициите си се помохамеданчиха напълно доброволно заради привилегии и вижте ги сега колко са добре – живеят в най-откъснатие и най-изостанали краища на България. А иначе там никога не е стъпвал турски крак, никой не ги е насилвал да стават мохамедани, никой не ги е колил, никой!

Лъжа единайсета: Тежкото положение на българския народ под византийско и турско робство.
При всяка власт и при всяка държава някои са благоденствали, а други са потискани. Така е било във Византия, в Османската империя, в България. Ако в средновековна България е било така добре как да си обясним, че само през 924 г., при управлението на Симеон І, 25,000 човека са напуснали България и са избягали във Византия? Споменахме за други 208,000 славяни-бежанци от България. В Османската империя за периода от 1453 до 1617 г. от 47 велики везири 30 били помохамеданчени християни или от помохамеданчени семейства, 13 били мохамедани, но не от турския етнос и само 4 били с турски произход. Да си християнин във Византия и мюсюлманин в Отоманската империя е било равносилно да се член на БКП в тоталитарно време. Даже нещо повече. В България през комунистическо време около една четвърт от населението бяха мохамедани (турци, славофонни мюсюлмани и роми-мюсюлмани). Някои от тях бяха членове на БКП. Би следвало всеки четвърти министър-председател, министър, генерал и т.н. да бъде мюсюлманин. Я ми покажете поне един. Такова е положението и днес. В това отношение Византия и султанска Турция са били по-демократични. По-различно е положението с македонците и власите. Представители от тези малцинства ако се българеят могат да получат постове във властта. Примери могат да се дадат много. България имаше един главен прокурор от известна македонска фамилия, който, ако не беше се българеел едва ли биха го поставили на този пост. През комунистическо време имаше македонци министри и министър-председатели, но никой от тях не защитаваше македонската кауза. Имаше случай, когато в зависимост от това каква е политиката на БКП в момента по македонския въпрос, един и същи човек от македонец ставаше българин и обратно. Но имаше македонци, които държаха на своята националност и при смяна на политиката по македонския въпрос, всички те бяха снети от партийни и административни постове. А някои отидоха по затворите заради македонската си националност. Примери колкото искате. А тези, които искат нека проверят, днес, в “демократична” България, каква част от членовете и симпатизантите на ОМО “Илинден” са безработни.
Има и исторически документи, които показват, че българите са живеели добре при султана. Както ще видим по-долу, те изпращат поздравителен адрес подписан от много българи, с който искат да си останат под властта на султана.

Илариус:
Братя македонци, ето тук вече стигаме до най-голямата истина – по времето на Симеон е било много зле и за това се е създала една от най-силните европейски държави по това време. След това на българите значително им е подобряло под византийска власт, но съвсем случайно, без да искат са набили византийците и са се освободили, тайно мечтаейки обаче някой ден да дойдат турците и да им подобри още повече. По турско време българите достигат вече своя разцвет, но за жалост идват русите и въпреки волята на българите ги освобождават.
А иначе членовете и симпатизантите на ОМО “Илинден” са предимно безработни, защото безработните се продават най-евтино.

Лъжа дванайсета: Възрожденският патриотизъм, възрожденска самоотверженост, възрожденска чистота на помислите.

Тези епитети се отнасят към водачите на българското възраждане. Много от тях в действителност го заслужават. Но една значителна част от българските възрожденци са със съмнителни човешки достойнства. Да вземем Петко Славейков. Я разкажете на българските ученици, че католическата пропаганда, поддържана от Австрия, Франция и полските емигранти в Турция, регистрира значителни успехи през периода 1860/61 г. Българинът Йосиф Соколски, е ръкоположен (2.04.1861 г.) от папата за Български епископ и Папски наместник. Всички неприятели на Русия (поляци, западноевропейци, турци) се радвали, че славяните в Турция стават католици и Русия ще изгуби своето влияние сред тях. По ходатайство на Чайковски (Садък паша) в Цариград и княз Чарторийски в Париж (и двамата поляци-емигранти, участници в борбите на полския народ срещу руското робство), Наполеон III подарил на новата църква 10 златни и 10 сребърни потири. Русите виждат, че губят позиция на Балканите. Тогава по поръчение на руския посланик в Цариград Лобанов-Ростовски, Славейков, стар познат на Соколски, отива при него и го излъгва, че целият български народ приема унията и го избират за Патриарх. За целта 30 души представители са дошли от България. Чакат го събрани в Боюк-дере. Соколски само трябва да си вземе грамотата от папата и берата от султана, за да се прочетат на събранието. Той ги взема. Качват го на лодка, приготвена от руското посолство. Вместо в Боюк-дере, тя го закарва на руски параход, приготвен от Найден Геров, руски консул в Пловдив и други българи, руски възпитаници (по-точно агенти на руския царизъм) и български възрожденци. Соколски е откаран и задържан насила в Одеса (6 юни, 1861 г.). Това стреснало българските унияти и те се отказали от католицизма. Обяснете на учениците, че ако българските възрожденци Славейков, Н. Геров и др. не бяха направили това, днес българите щеше да са свързани повече със Западна Европа отколкото с Русия и България нямаше да е на това дередже. Тогава ще видите авторитета на тези възрожденци в очите на днешната младеж.
А какво да кажем за подписите събрани от българските възрожденци: д-р Чомаков, Н. Михаиловски, Доростолско-Червенския митрополит Григорий и др. и изпратени като “адрес” до Султана, че са против решението на Цариградската конференция (1876 г.), на която било решено да се даде свобода на християнското население на Балканите на изток от Сърбия. В този адрес те заявяват, че са доволни от турското управление и не признават решението на конференцията.

Илариус:
Не само “една значителна част от българските възрожденци са със съмнителни човешки достойнства”, но дори бих казал всички те щом са българи са с най-долни човешки качества изпълнени и са правили само лоши работи. То тва бугаринот не е човек. Ама да бяха тия хора македонци, тогава щяхме да разберем колко велики са!

Лъжа тринайсета: “200,000 руски войници паднаха за освобождението на България”.
Отдавайки заслужена почит на падналите руски войници, трябва да отбележим, че жертвите не са 200,000, и че са паднали за руските имперски интереси. Цялата руска армия воюваща на Балканския полуостров не е наброявала 200,000 души. По някакъв повод го казал Васил Коларов и историците го повтаряха до безкрай.

Илариус:
Ех, че глупави бугари – дори и не знаят колко руснаци са ги освободили и колко са загинали. Благодаря ви, братя македонци, че поне вие сте осведомени и премахвате мъглата около нас.

Лъжа четиринайсета: Българският народ спаси евреите в България по време на Втората световна война
Най-после тези полуистини и чисти лъжи бяха правилно представени пред света, благодарение на усилията на останалите живи македонски евреи и техни наследници, които не можаха да търпят паметна плоча на царя-убиец на техните близки, да бъде в Ерусалим. България може да се гордее с позицията на Св.Синод и владиците (най-вече на Кирил Пловдивски), на Пешев, но не и с тази на царя. Той е бил на друго мнение. Ето какво пише в дневника на Б. Филов: “Царят направи много хубаво подробно изложение по еврейския въпрос, като изтъкна, че той не е само наш, но и общоевропейски… Изобщо по еврейския въпрос ние бяхме в настъпление и владиците трябваше да се защитават”. Царят обяснил “на светите отци какви пакости нанася спекулативният дух на световното еврейство на човечеството изобщо” [Йовков, Иван. Хроника на едно царуване. Университетско издателство “Климент Охридски”, 1991, стр.337]. Трябва да отбележим още, че българските евреи бяха нищожна част (само 48,000) от 11-те милиона европейски евреи и Хитлер не започна с тях. Германските власти и по-специално Външното министерство на Райха нарежда чак на 16 октомври 1942 г. на своята легация в София да задвижи работата по еврейския въпрос. Започва подготовката за транспортиране на българските евреи. През първия етап да се транспортират евреите от Македония. Те (11,343 души) са депортирани на 11 март 1943 г. До този момент има само отделни изказвания от страна на някои политици и общественици срещу депортирането. Никакви по-организирани протести няма. Нещо повече. Битолските евреи, изплашени от ширещите се слухове за тяхното депортиране, отиват при българския владика Филарет да го молят за защита. Владиката тържествено им обещава, че няма да позволи нищо да им се случи. Той гарантира това. Делегацията излиза развеселена. В 2 часа, същата нощ, градът е блокиран и на сутринта над 3000 битолски евреи са закарани на ж.п. гарата и депортирани. Няколко стотин млади евреи се готвели за бягство, но успокоени от владиката останали в града, за да намерят смъртта си в лагера “Треблинка”.
Ще припомним, че: през ноември 1942 г. корпусът на фелдмаршал Ромел е разгромен от британците край ж.п. гара Ел Алмейн; през януари 1943 г. Чърчил и Рузвелт на среща в Казабланка решават да се отвори втори фронт в Европа, който ако е на Балканите, то България ще се окаже в центъра на военните действия и ще се повторят резултатите от Първата световна война; на тази среща Чърчил заявява, че поведението на неприятелските страни към техните еврейски малцинства ще се има предвид, когато се определя съдбата на неприятелите [Абрамович, Арон. Спасяването на българските евреи и цар Борис ІІІ. Сп. Международни отношения, бр.6, 2000, стр.99-114]; на 2 февруари 1943 г. Червената армия пленява над 300,000 немски бойци, начело с фелдмаршал Паулус край Сталинград. Това е решителна победа и много хора вече не вярват в непобедимостта на немската армия. Отгласи от цитираните събития достигат и до България и много българи започват да мислят какво ще стане с тях и България след края на войната. Това личи и от изложението на софийския митрополит Стефан, прочетено пред Св.Синод на 02.04.1943 г.: “Ако Църквата не се намеси да защити тия нещастни люде (евреите, б.м.) … един ден добродушният ни народ ще изпитва срам, а може би и други несгоди”. [Йовков, Иван, цит. дело].
Сваляме шапка, в знак на почит, пред онези българи, като пловдивския митрополит Кирил, Пешев и др., които от чисто човешки подбуди, застанаха на страната на евреите. Така те забавиха депортирането, което се оказа спасяващо за българските евреи.
Ще завършим тази лажа с думите на българския публицист Димитри Иванов: “… Нали все някой е спасил бългаските евреи! Кой?… Нито народът (никой не го питаше, както и сега), нито парламентаристите, нито църквата, макар че имат заслуга. Спаси ги големият страх на царя и царедворците. След Сталинградската битка … те видяха накъде вървят нещата и се уплашиха. Евреите трябва да издигнат паметник на страха …” [цит. по Арон Абрамович, Скици из битието на Кобургите].

Илариус:
О не, в никакъв случай не е възможно тези хора да са спасени от българите. Това е абсолютно невъзможно. Спасили са ги някакви страхливи отрепки, които при това били фашисти. Ама те не искали да ги спасят, а само да изчакат да мине време и след това сами да ги убият, щото това българите са свирепи и жестоки хора още от преди 1000 години.
Съвет към всеки един македонец: Отидете в Израел и кажете, че сте българин да видите как ще ви посрещнат и как ще се отнесат към вас израелците.

Лъжа петнайсета: Българските партизани, събориха старата власт и установиха народно-демократична власт в България.
Деветосептемврийското антифашистко народно въстание събаря монархо-фашистката диктатура и установява народно-демократична власт. Такива неща се пишеха в недалечно минало в българската историческа литература. В тези твърдения истината е толкова малко и лъжата толкова много, но никой от българските историци, в това число и радетелят за историческата истина Б. Димитров, не само, че не ги опровергаваха, но ревностно поддържаха тези лъжи. Мога да дам примери, че редица партизански отряди слизат по градовете на втория или третия ден, след като вече властта е в ръцете на Отечествения фронт.
Тази лъжа, след свалянето на тоталитарната власт, вече не се пише в учебниците по история, но това показва нездравите основи на българската историческа наука, която се променя в зависимост от това кой е на власт. Същите професори, получили научните си звания и степени в тоталитарна България, сега пишат точно обратно. Може ли да се каже къде е истината?
Погледнете критично българските учебници по история и вие ще видите многобройни некоректни твърдения. Ето някои оспорими факти: “Родолюбивите боляри, братята Асен и Петър, оглавили въстанието на българите през 1185 г.” В същото време, братът на тези родолюбиви българи, цар Калоян, пише на Римския папа: “Аз произхождам от стар романски род”.
А какво да кажем, че само допреди 12-15 години мастити български професори “аргументирано доказваха”, че турците в цяла днешна България са си българи. На базата на тези “доказателства”, беше организиран “възродителен процес” и възвърнати българските имена на турците в България.
Чисти лъжи, басни, измислици, полуистини има много. Съмнително е преданието, което учителите разказват на учениците по “Родинознание”, че Кубрат събрал синовете си и ги накарал да счупят сноп пръчки…, защото това е старо източно предание и се среща в историческото наследство и на други народи. Още повече, че Кубрат не ни показва пример на мъдър политик, който приживе да определи свой наследник, та държавата му да остане цяла и да се разраства. Писания от рода на това, че Алфоносо д’Охеда е българин, че Наполеон Бонапарт има български корен, че Христос, на кръста, говорел на български и други подобни оставяме без коментар. На много места се говори, че в България е направено нещо за първи път. Въстанието на Иваило, според някои е първото антифеодално въстание, Септемврийското въстание 1923 г. беше до неотдавна, според българските историци, първото антифашистко въстание. Сега вече не е антифашистко, защото в България нямало фашизъм. Онази власт прати евреите от Македония в концентрационни лагери, както и Хитлер. Имаше подобни закони, напр. ЗЗД, както Хитлер. Съюзници й бяха Хитлер и Мусолини, но тя за част от днешните историци не е фашистка.
Тук му е местото да се каже, че народите имат нужда от митовете, които историята създава. Изтъквайки горните неточности и изопачавания в българската история, нашата цел е само да покажем, че българските историци не са света вода ненапита, че не са били безкористни при писането на собствената си история. Докато митовете не пречат на други народи те са полезни, защото създават национално самочувствие. А балканските народи, в това число и българският, имат нужда от него. Ние, македонците, много искаме да подчертаваме достойнствата на българския народ, които той, както и другите балкански народи, притежава. Да славим неговите национални герои. Искаме да насаждаме взаимно уважение между балканските народи. Но кажете как, когато от страна на съседските ни историци, с незначителни изключения, върху милеещите за Македония македонци се излива само помия.
Липсата на възможност за експериментална проверка и затруднената логична и документална проверка на някои исторически твърдения, създават основа за спорове. Тези спорове, ако не се водят толерантно, с уважение към опонента, носят само вреди и омрази.

Илариус:
Ще помоля господин минногеолога преди да пише за “партизаните, които свалили фашистката власт в България” да си осъвремени знанията за българската историография и тогава да пише глупости. Това с партизаните и освобождаването на България от фашистите не го застъпва нито един български историк.

проф. Иван Микулчиќ, Средновековни градови и тврдини во Македониjа

2006-05-22T00:01:00.000-07:00

проф. Божидар Димитров в "Десетте лъжи на македонизма":
"Можеме да прочитаме што напишал во својот фундаментален труд „Средновековни градови и тврдини во Македонија" издаден во 1997г. во Скопје, истакнатиот македонски археолог и професор во универзитетот Св. Кирил и Методи - Микулчиќ. Книгата, голема на убава хартија со многу илустрации за информација е издадена не со пари од Софија, туку со средства на македонското министерство за образование и култура и на македонското представништво на фондацијата „Сорос". Истата книга не е издадена по време на „бугарската" влада на ВМРО-ДПМНЕ, туку по време на чистата „македонска" влада на Бранко Црвенковски. Што утврдил проф. Микулиќ? Сумирајќи ги резултатите од разкопините и сондажите во сите 538 стари градови и тврдини во Македонија тој соопштува, дека очигледно словенските завојувачи уште во почетокот на VI век го принудиле преживеаното античко население масовно да ја напушти Македонија и истото се населило во денешна турска Тракија. Но словените не се населуваат во Вардарска Македонија, истакнува проф. Микулчиќ. Невините хумусни слоеви врз античките урнатини сочат на тоа дека високите македонски планини на Вардарска Македонија не биле „атрактивни" како што пишува проф. Микулчиќ за дојденците од север. Затоа тие продолжиле на југ и се населиле покрај денешните грчки крајморски рамнини. Двеста години според Микулчиќ, Македонија останала без население. Првите новонаселеници биле прабугарите под Водство на хан Кубер, син на основачот на Дунавска Бугарија хан Кубрат. Околу 680-та година со околу 600 семејства тој ги напуштил земјите на денешна Унгарија и по патот Белград - Ниш - Скопје се установил засекогаш на така наречените Керамисијсќи полиња - тоа се Битолско, Прилепско, Ресенско, Охридско и Корчанското поле. Визатиските хронисти и некои бугарски камени натписи околу Мадарскиот коњак во денешна Североисточна Бугарија покажува дека и хан Кубер, основал во денешна Јужна Македонија држава наречена Бугарија, која во сојуз со Дунавска Бугарија превземала во 7-ми почетокот на 8-ми век заеднички дејствија против Византија. Нејзините дејствија против Солун биле одбиени, но затоа пак територијалното проширување на државата на запад во рамките на Денешна Албанија било повеќе од успешно - во околината на селото Врап е пронајдена голема прабугарска ризница, која сведочи за самиот факт. Вториот бран преселници според проф. Микулчиќ во останатите ненаселени земји на Вардарска Македонија бил пак од... прабугари.
Тие дошле и се населиле во Источна и Северна Македонија после победоносната војна на бугарскиот хан Крум во Тракија против Византија во 811 година. Проф. Микулчиќ покажува, дека во тврдините покрај Крива Паланќа, Куманово, Скопје, Тетово,
Гостивар, Штип се појавува грнчарија, бронзени предмети како и токи на ремени потполно идентични со откриените во бугарскатаа престолнина Плиска. А во рамнините покрај нив Микулчиќ ги одбележува посебните прабугарски населби зацврстени со земјен насип, наречени аули. Така за народот кој што живеел од Јадранското до Црното Море и од Дунав до Егеј се наметнало името, бугари заклучил Микулчиќ. Така е бидејќи тоа е историсќата вистина.

Појасано и поточно неможат да го напишат ни бугарски историчари."
http://www.macedoniainfo.com/10_Lies_Macedonism.htm

Средновековни градови и тврдини во Македониjа

Иван Микулчиќ (Скопjе, Македонска цивилизациjа, 1996)

http://www.kroraina.com/macedon/mikul.html
Стр. 23
„По наjжестоките аварско-словенски инвазии во доцниот 6. век, домашното (ромеjско) население масовно ги напуштило укрепените засолништа од нашето подрачjе и се иселило кон Солун и Цариград, егеjските острови и во Анадолиjа.”

Ето защо от 6 век до 16 век с понятието „Македония” се обозначава областта на днешна източна Тракия и защо византийската тема „Македония” се намира именно там. Много правилно той споменава „домашното (ромеjско) население”, а не за някакво македонско население.

Стр. 26
„Уште во 584/85 година Аварите од Влашката Низиjа, придружени од Словените од Украина и Молдавиjа, го минале Долни Дунав и почнале темелно да ги пустошат источнобалканските провинции. По нив, движеjќи се по краjбрежниот Егнациски пат на запад, на 22. септември 586 година стигнале каj Солун. [10] По неуспешната опсада го оставиле Солун и се свртиле кон помалите градови и тврдини во Македониjа, всушност кон с? што сеуште вредело да се ограби. Овие пустошења го претставуваат краjот на цивилизираниот градски живот во Македониjа.

Натамошните словенски продири кон jуг на Балканот за нас немаат поголемо значење, бидеjќи градскиот живот во Македониjа речиси целосно замрел. Преживеаното ромеjско население избегало на jуг или се повлекло во потешко пристапните планински тврдини. Во 20-ина поважни крепости наjдени се потврди за натамошното живеење: монети од краjот на 6. и раниот 7. век, потоа карактеристични византиски воjнички фибули (токи) од исто време (сл. 1). Со нив ќе изгасне античката епоха каj нас.”

С последното изречение авторът слага край и на континюитета на македонската народност и всъщност става въпрос за прекъсване на етническата връзка между местното антично ромейско население и заселилите се след това славяни. За антични македонци и дума не може да става.

„Имено, Исидор од Севиља забележал дека во 5-та година од владеењето на Ираклиj (614/15 г.) Словените целосно го окупирале просторот на Грциja. За да дойдат таму, тие морале попат да ja прегазат и Македониjа. За жал, досега не успеавме да регистрираме археолошки (материjални) траги од присуството на Словените на нашето подрачjе од 7., 8. и поголемиот дел од 9. век.”

Стр. 28
„Наjсеверните словенски племиња се забележени околу Солунскиот залив и долж Егеjскиот брег. Според Чудата на св. Димитриjа, близу до Солун (вероjатно на Халкидик) во 7. век престоjувале Ринхините. Струмjаните биле населени по Долна Струма до Егеjскиот брег, а Смолjаните источно од нив, околу долна Места. Западно од Солунскиот залив, во долномакедонската рамнина, се населиле Драговичи, а во краjбрежниот поjас jужно од нив Сагудати. Името Сагудати не е словенско, туку турско-татарско (аварско-протобугарско). [16] Племето Воjунити продрело во Епир, до Jадранскиот брег на jугoзапад.

Понатаму на север од спомнатите региони, а тоа значи и на подрачjето на денешна Република Македониjа, нема писмени докази за престоjот на Словени во тоа време. Исто така, нема ни археолошки наоди од тоа време и покраj тоа што во изминатите 4 децении со интензивни рекогносцирања на теренот евидентиравме околу 3.600 археолошки локалитети од различни епохи. [17] Ранословенски наоди нема. „

Стр. 30-33
„Во годините помеѓу 789 и 802 била основана темата Македониjа, а по неа Пелопонез, Кефалениjа, Драч. Колонистите, населени во овие воено-цивилни административни единици, добивале од државата земjиште во наследство, со обврска да служат како войници. Така израснало ситно воено племство, прониjари. Македониjа е масовно колонизирана со христиjанско ромеjско население особено во 809/10 година, при владеењето на Никифор.

Овие вести се однесуваат на Jужна (Егеjска) Македониjа, чие jадро било Солунското Поле и рамнините помеѓу долните течениjа на Вардар, Струма и Места. Центар е Солун. Нема вести за нашите краишта. Тие очигледно не биле зафатени со оваа колонизациjа, но, археолошките наоди од 7. и 8. век и каj нас укажуваат на жители-несловени. Од една страна, нив ги сочинувале преостанатите групации на староседелци - Ромеjи, со несловенска (византиска) материjална култура. Од друга страна наодите на византиските монети во некои од позначаjните тврдини што останале добро запазени, укажуваат на несомнено присуство на византиски воени одреди во нив, како претстража во овие краишта кои до пред половина век биле нивна сопственост.
……
Во некрополата "Млака" пред тврдината во Дебреште, Прилеп, откопани се гробови со наоди од доцниот 7. и 8. век. Тие се делумно или целосно кремирани и не се ниту ромеjски, ниту словенски. Станува збор наjвероjатно, за Кутригурите.
Ова протобугарско племе, под водство на Кубер, а како потчинето на аварскиот каган во Панониjа, околу 680 г. се одметнало од Аварите и тргнало кон Солун. Кубер ги повел со себе и Сермесиjаните, (околу 70.000 на броj), во нивната стара татковина. Сермесиjаните биле Ромеи, жители на балканските провинции што Аварите ги заробиле еден век порано и ги населиле во Западна Панониjа, да работат за нив. На Кубер му била доверена управата врз нив.

По неколку победоносни судири со Аварите кои ги прогониле, Кубер со своjот мешан народ успеал да доjде во Македониjа. Од властите во Солун измолил дозвола тие да се населат во Прилепското Поле (Campus Kerameensis; Керамеиаи е античкото име за Прилеп). Властите од Солун им наложиле на Драговичите, како на наjблиски соседи, во прво време да ги помагаат Сермесиjаните во снабдувањето. [21]

Со населување на Сермесиjаните-христиjани и гркофони во опустените северномакедонски простори, Византиjа планирала да ja заjакне одбраната. Со нив се поврзува и обновата на Стобската епископиjа во доцниот 7. век, макар што градот Стоби цел еден век пред тоа бил целосно разурнат и оставен без жители. [22] Меѓутоа, Кубер го прака своjот шпион Маврос во Солун, да планира напад. Ова е откриено и Кутригурите биле протерани од овие краишта. За натамошната судбина на Сермесиjаните изворите молчат.
Археолошките наоди укажуваат дека Кубер тргнал кон граничниот северноепирски регион за да се насели таму. Во Ерзеке близу Корча и во Врап каj Елбасан наjдени се делови од неговата благаjна, заробена во борбите против аварскиот каган. Два дела од ова фамозно богатство се откопани уште на почетокот од нашиот век, а по третиот дел с? уште се трага.”

Стр. 35
„Посматрано од археолошки аспект, токму во ова време паѓаат вистинските почетоци на словенското средновековие. Приливот на нови словенски групации во Среден Балкан мора да бил голем во тоа време. Близу стотина некрополи на нашето подрачjе, во кои се ископани наоди од 10.-12. век, во низа случаи укажуваат на можните почетоци од 9. век. [24]

Балканските Словени, населени на широкиот простор од Црното до Jадранското Море и од Дунав на север до Коринт на jуг, создаваат сега единствена материална култура коjа ги обединува во една голема балканска заедница. На целиот тоj простор, во маса метални производи (делови од воената опрема, облека и накит), меѓу стандардните форми користени од словенското население, одвреме-навреме се поjавуваат специфични предмети врзани за бугарско бoлjapcтвo како носители на новата државна управа (сп. сл. 6). [25]”

Стр. 40
„Забележано е дека под Борис, бугарските одреди навлегле во византиските теми Тракиjа и Македониjа, но таму регентката Теодора (843-856) поставила воени одреди во кастроните. Тие ги напагале Бугарите и ги принудиле да се повлечат назад. Градењето (или обновата) на кастроните претставувало прва етапа во фортифицирањето на византиските погранични области, додека подоцна биле градени или обновени и 6pojни мали крепости (фруриони) околу првите. Кога потоа Борис и Симеон, а по нив и Самуил, ja рашириле cвоjатa држава на сметка на Византиjа, овие области и крепости во нив станале "бугарски". Така слушаме за "бугарските кастрони" преку граничната река Марица и за "бугарските фруриони" ширум државата на Самуил, како што тоа го наведуваат византиските автори. [29]”

Тук вече имаме директно признание за същността на държавата по времето на Самуил, а именно – българска, с български кастрони, с български фруриони.

Стр. 48
„Долгогодишниот мир бил повремено нарушуван со некоj настан. Во 1040 г. дошло до востанието на Петар Делjан (Долjан, Оделjан). овоj самонаречен син на Арон (односно Гаврил Радомир) во Белград се крунисал за цар на Бугариjа. Востанието го раширил на jуг до Грциjа. Му се придружил Алусиjан, синот на Joван Владислав. При нападот на Солун, Алусиjан бил тешко поразен; тоj влегол во судир со Делjан и го ослепува. Византиjа го задушува востанието. [3]”

„Во есента 1072 г. егзархот Георги Bojтex со група првенци од Скопjе кренал востание против византиската централна власт. Востанието брзо се проширило на околните noдpaчja. Бил повикан Mnxajno, кнезот на Дукља да им се придружи. Константин Бодин, синот на Михаjло, во Призрен се крунисал како Петар, цар на Бугарите. Тоj co вojcкaтa ги опустошил периферните византиски покраини до Ниш, Видин и Сирмиум на север, потоа се свртел кон Cкопje. [6]”

Макар и да се придържа към официалната македонска теза, че Самуиловата държава е македонска, авторът директно показва, че наследниците на Самуил се опитват да възстановят не някаква македонска държава, а България и всички опити за противопоставяне срещу византийците и възстановяване на държавността през XI век са свързани с българските държавни традиции. Също така е интересно да се отбележи, че авторът пише „Самуил”, а не както е прието на македонски „Самоил”.

Стр. 69
„Веруваме дека во времето на Самуил позначаjните кастрони биле ѕидани или обновени во малтерна техника. За жал, нема ниту еден запазен пример од тоа време. Jован Владислав го обновил кастронот Бутела (Битола), како што тоа е забележано на тн. Битолска Плоча.”

Авторът явно познава съдържанието на Битолския надпис, където Иван Владислав си за себе си пише, че е българин родом, но все пак тази книга се издава с финансовата помощ на македонското министерство на образованието и не трябва да съдържа някакви тези влизащи в явно противоречие с официалните. От всичко написано до тук, обаче, ясно се вижда, че т. нар. Самуилова държава е България и остава да бъде извървяна най-трудната крачка от македонската историография – да се каже в прав текст „няма Самулова държава, а България по времето на Самуил”.

Стр. 71
„Аулите немале урбана структура ниту во нив постоел класичен градски живот. Тоа биле воени логори за големи коњанички одреди. Лугето во нив живееле под шатори. подоцна и во колиби, покраj своите коњи. Во надворешниот обграден простор живееле семеjствата на воините како и стоката што пасела на просторот околу аулот. Од времето на Борис во некои аули се ѕидаат и првите цврсти градби, црквите.
Еден ваков аул несомнено бил "градот" Равен на средна Брегалница. Според она што досега е истражено, Равен може со голема сигурност да се локализира каj Крупиште, на устието на Злетовица во Брегалница, (сп. Преглед, гл. VII). На тоа место, среде мочурлива рамница се издига одваj забележлив потег на коj првобитно бил изграден римски воен логор (каструм). Во 5. и 6. век тука израснал доцноантички град и средиште за околниот регион. Со археолошки ископувања е потврдено дека животот на ова место бил обновен во 9. и 10. век. Во рамките на некогашниот кастрон и град била сместена голема коњаничка хорда, а пространите пасишта околу Средна Брегалница пружале доволно храна за коњите и стоката на новите освоjувачи.
Несомнено така изгледал "градот" Равен во коj кнезот Борис ги покрстувал брегалничките Словени и во коj поставил епископ на Брегалничката област. Веќе во следниот век Равен не се спомнува, а епископиjата била пренесена во Моровизд. Аулите очигледно ja изгубиле своjата дотогашна улога.”

Авторът отбелязва и други аули по днешните македонски земи и накрая завършва: „Има индиции за постоење на уште неколку аули во нашите краишта, но оваа проблематика досега воопшто не е истражувана каj нас.”

Стр. 72
„Откако биле освоени граничните византиски земjи, од времето на Симеон е изменета и воената концепциjа. Извршена е симбиоза помеѓу малуброjните азиски Прабугари и броените словенски племиња кои на широкиот простор од Дунав на север, до Ereja на jуг и од Jадран на запад, до Црното Море на исток го прифатиле заедничкиот етникон "Бугари". Словенскиот jазик станал заеднички за сите жители на тоj простор. Протобугарите се претопиле и исчезнале во словенските маси, а со нив и моделот на номадските воени хорди кои што живеат во аули. Коњицата била сведена на мали елитни единици, а пешадиjата станала основен род во воjската. Наместо аули почнале да се користат стари византиски крепости со цврста малтерна ѕидариjа, поставени на природно бранети возвишениjа.”

С това авторът разбива още една теза на македонизма – нехомогенния характер на българската народност, като някои историчари с повече фантазия твърдят, че дори и след Освобождението 1878 г. в североизточна България имало запазени компактни маси прабългари-турци мюсюлмани по вероизповедание.

„Споменот на земjените насипи, опкопи и ровови живеел и натаму. Така, пред решителната битка под Беласица, царот Самуил ja преградил долината на Струмешница каj Клуч (Клидион) решен тука да го пречека Василиj. На тоа место и денес се гледаат долги ровови и бедеми; на северниот краj, до патот Струмица - Петрич, бил насипан главниот опкоп, опкружен со 3 бедеми и ровови. И денес се вика Самуилова Крепост.
Кога во 1041 г. Петар Делjан кренал востание и во Белград се крунисал за бугарски цар, во Македониjа му се придружиле востаниците на чело со воjводата Маноjло Ивец. Византиската войска влегла во Повардарието и оттаму тргнала кон Пелагониjа. Пред Прилеп Ивец поставил "дема" — преграда од дрво и камен, со неа да го блокира патот на Ромеите.
Овоj пат може наjлесно да се блокира 8 км североисточно од Прилеп, на планинскиот премин Плетвар. Денешното име му потекнува несомнено од преградата на Ивец. Зборот "Плет" (плот) означува и денес ограда плетена од гранки и колjе. Зборот "вар" е старотурски (аварски или протобугарски) и означува бедем, ѕид, како и подоцнежниот унгарски збор "варош". [2]”

Авторът още веднъж показва, че всичко в тези земи, включително и т. нар. Самуилова държава е било свързано с България, с българската архитектура, с българските държавни и военни традиции.

Десетте Лаги на Македонизмот, Лаги 6-10

2006-05-18T06:57:00.000-07:00

проф. Божидар Димитров 2004

ШЕСТА ЛАГА
За „македонските преродбеници" и за „Бугарската егзархија" - која го завладеала „манедонскиот" народ

Во јуни 2000 г. Стефан - архиепископот на непризнатата од ниту една православна патријархија, Македонска црква изјави во интервју на радио во Македонија /по повод на една средба на бугарсќиот претседател при посета во Албанија со албансќи бугари/ дека Во Албанија нема бугари, а македонци, а исто дека Албанија или региони од неа никогаш не биле дел од бугарската држава и црква. Навистина архиепископот искрено призна, дека не е многу компетентен по тоа прашање. Архиепископот Стефан навистина е некомпетентен и тоа не по едно, туку по две прашања. Прво - во наше време за својата национална припадност секој решава сам за себе. Ако неколку стотици души Во Тирана, кои се сметаат за бугари, отишле на средба со бугарскиот претседател тоа значи дека навистина се бугари и никакви архиепископи, претседатели или премиери неможат да решаваат за нив какви се. Но второто незнаење е недопустливо за еден архиепископ со епархија, која се граничи со Албанија. Тој би требало да ја знае нејзината историја, која може да ја прочита во секој историски труд по црковна и граѓанска историја на регионот, која не е напишана во Скопје, а во Париз, Лондон, Виена, Рим, Москва или Санкт Петербург. И таму ќе прочиташе, дека речиси цела Албанија /без крајбрежните градови/ од 837 до 1241 г. се дел од бугарската држава /или Византискиот округ „Бугарија", меѓу 1019-1186 г. /под јурисдикцијата на бугарските црковни структури од 864 до 1767 г.Се сетив за самопризнавањето во некомпетентност /а тоа во случајов означува незнаење/ на македонскиот архиепископ, кога се присетувам за „македонските преродбеници" и за влегувањето „под присила" на „македонскиот народ" во границите на бугарската егзархија - независната бугарска црква, основана со султански ферман во 1870 г.Во принцип македонската историографија избегнува да се занимава многу - многу со петвековниот период на турското владеење над балканските земји. Тој период е многу непријатен за маќедонските историски тези. Во тој период по Балканот се шетаат разни западноевропски патеписци, дипломати и разузнавачи, кои пишувале разни долги извештаи /некои дури и ги издавале/, во ќои соопштуваат, дека во Битола, Лерин, Костур, Воден, Охрид, Ресен, Скопје, Велес, Штип и т.н. живеат бугари, турци, албанци, грци. Сигурно биле слепи штом не виделе ниту еден македонец. Русите и тие /наводно нивни луѓе/, а Селишчев, некаков Санкт Петербуршки професор, да земе да издаде книга „Полог /Тетовско-Гостиварското поле/ и его болгорское население". Тука настануваат и ужасни грешки. Белградското разузнавање испраќа во 1850г. во Серес еден србин, кој се викал Стефан Верковиќ, и го снабдува со многу пари со цел да пронајде срби во тој крај. Тој никаквец не наоѓа срби, и не забележува ниту еден македонец. Открива бугари, ги собира нивните песни и во 1860 г. издава дебела книга со наслов „Народне песме македонских бугара". Дејноста не србинот Верковиќ всушност е
-----------------------------------------------------------------------------------
Надгробен надпис на бугарски јазик во Кичевскиот манастир „Св. Богородица Пречиста"
-----------------------------------------------------------------------------------
сврзана со еден интересен настан. Учителот Гологанов во бугарското училиште во Неврокоп /денешен Гоце Делчев/ откако забележува дека Верковиќ плаќа со српско злато за народни песни, ги собира колегите и за една зима создава бугарски херојски епос - пет-шест пати поголем од „Илијадата" и „Одисејата" заедно. Тој започнува од Орфеј /т.е. од Антиката/, ги оп-фаќа походите на прабугарите со Кубрат, Аспарух и Крум и завршува со Крали Марко. Впрочем, каде точно завршува никој не знае, бидејќи откако Верковиќ го издава првиот дел под името „Веда Словена" научниот свет после неколку годишна дискусија утврдува, дека епосот е полна измислица и само на некои места се користени мотиви од реални народни песни. Всушност по ослободувањето во 1878 г. кога Гологанов заминува да работи во Софија, признава дека целта на групата учители била да го собере српското злато. Засрамен од ова Верковиќ другиот дел од златото го сокрил.Малку повеќе внимание од таа „безинтересна" ера македонските историчари одделуваат на Карпошовото востание од 1688-1689 г. Се разбира дека тоа е за нив „македонско" востание, водено од „македонецот" Карпош. По овој повод во Кратово има музеј, целосно посветен на востанието. Таму, секако не пишува ништо за тоа, дека австријските и турските документи соопштуваат, дека Карпош е бугарин од Доспат /а тој град е во Тракија/ од каде што е и неговата дружина со која тргнува на средба со австријските војски кои во една од многуте војни со турците стигнале до Скопје и Куманово.Меѓутоа, за големите имиња од XIX век, македонската „историографија", се буди и е многу активна. Неможе да се остават туку-така талентирани творци како браќа Миладиновци, Рајко Жинзифов, Кирил Пејчиновиќ, Григор Прличев и др. на бугарите.Нормално, тие се прогласени за македонци, потоа за маке-донски преродбеници. А „најдобрите историчари" дури им препишуваат и борба против бугарското влијание во Македонија.Читателот веројатно ќе се запраша како може восхитените бугарски патриоти, кои пишувале на бугарски јазик и го истакнувале не еднаш своето бугарско национално самосознавање, да бидат претставувани како „македонци". Механизмите на фалсификување се следните:
-----------------------------------------------------------------------
Натпис на бугарски Јазик во манастирот под село Велгошча, Охридско
-----------------------------------------------------------------------
Прво - делата им се издаваат не како што е утврдено во науката на оригиналниот јазик, на кој што се напишани со паралелен текст на јазикот на државата, во која се издаваат, а само на измислениот во 1944-1945 г. јазик од Благој Конев /Блаже Конески/. Така низ народот, вклучувајки ги и младите научници, се создава убедување дека тие се напишани на тој, а не на бугарски јазик. Второ - во текстот каде што се споменуваат зборовите „бугарин, бугарска, бугарско, бугарски" се пишува „македонец" и т.н. Книгата на браќа Миладиновци, издадена во 1861 г. во Загреб со наслов „Бугарски народни песни од Македонија", се издава децении со ред со наслов „Зборник на македонски народни песни". Зборовите на Димитар Миладинов „Аз отивам на верна смърт, но народът нема да умре заедно с мен" се преиначуваат со „народот македонски". На истиот начин се фалсификува Јордан Хаџи-Константинов-Џинот, кој пишува „ако ме попита некой ли си или си болгарин? Аз полноответвам: болгарин съм... Болгарин прави, верни и благороден човек. Болгарин е любител секое добро. Аз Съм болгарин, плачем за нашите изгубени болгари... и за това должни сме да се жертвуваме за бракята наши пресладки болгари". А како се фалсификуваат зборовите на Рајко Жинзифов во неговата статија „Две думи кон читателите", читателот сам се досетува: „Люди... земете нашите народни песни и узнаете какви солзи пролива и още пролива България".. Или како што е кажано во надгробното слово при погребувањето на Иван Денкоглу, напишано пак од Рајко Жинзифов: „ние българите си загубихме древната книжнина... И ако в наше време ние ја гледаме преродбата на цел наш народ, ако веке загърмело българското слово од Солун до Охрид, од Средец до Видин, од Трново до Варна, то за всичко това сме должни на такива люде".Каква совест треба да имаш, за да го објавиш за македонски преродбеник Кузман Шапкарев, кој издал во 1868 г. „Български буквар" /сега се издава само како „Буќвар"/ и каков неранимајко треба да бидеш за да го фалсификуваш следниот текст објавен во букварот:Питание: Що е най-свету человеку?Отговор: Народността.Питание: А по народност що си?Отговор: По народност cъм българин.Питание: Защо?Отговор: Защото съм роден от татко и майка българи и сборувам български.Питание: Не бидвит ли да си изменит човек верата и на родността?Отговор: Има такива люде, що си изменяват верата и народността, туку тия чинат най-тежък грех: ТАКВИТЕ ЛЮДЕ СЕ ИМАТ ОТ СВЕТЪТ ЗА ПРЕДАТЕЛИ. Кузман Шапкарев ги напишал тие зборови за оние малкумина бугари, кои во тоа време се погрчувале. Не знаел милиот дека неговите зборови ќе бидат актуелни и во почетокот на XXI век и дека на него самиот по смртта ќе му ја сменат народноста. Само еден бугарин, роден во Македонија, скопските натрапници не се осудиле да го чепнат /барем досега/ - Паисиј Хилендарски и неговиот фундаментален труд „Историја Славјано-Бугарска" напишана во 1762 г. Мистичен ужас ги прогонува фалсификаторите. Духот на бугарскиот титан им ја смрзнува и денес крвта во вените, на секој јаничар: „О, НЕРАЗУМНИ ЮРОДЕ, ПОРАДИ ЧТО СЕ СРАМИШ ДА СЕ НАРЕЧЕШ БОЛГАРИН". Во демократски услови /макар и доста ограничени/ во република Македонија е се потешко да се извадат фалсификувани текстови на „македонските преродбеници". Има локални бугари кои успеваат во малкуте објективни публикации да кажат дека „преродбениците" се всушност бугари, пишуваат на бугарски /и тоа до смрт/ и се радетели на бугарската национална кауза. Од Бугарија исто така во последно време влегува обилна литература поврзана со прашањето. Огромен удар во Македонија по македонските тези нанесе за „преродбениците" во 1998 г. Руската академија на науките, која во фундаменталното издание „Историја на јужнославјанските литератури" ги вклучи во вториот том сите „македонски преродбеници" во разделот „Бугарска литература". На очајничкиот крик од Скопје, руските научници ладнокрвно одговорија дека тоа е научната вистина и дека за македонска литература може да се говори од 1944 г. па натаму, па затоа таа ќе биде вклучена соодветно во петти или шести том. Но како одговараат на обвинувањата во фалсификување, денес скопските /по точно белградските/ измеќари. Лажат, нормално - без оглед и без многу напор да измислат нешто достоверно. Браќа Миладиновци напишале „бугарски" за песните од Македонија, затоа што биле заплашувани од Бугарската држава и Бугарската Егзархија. Во 1861 г. кога е издадена книгата, не постои ниту бугарска држава, ниту бугарска егзархија, но кој во Скопје да го знае тоа. И може ли да си представите, дека /ако сепак постоеа и вршеа притисок/ светски познатиот научник и висок службеник на католичката служба, хрватскиот архиепископ Јосиф Штросмајер /издавач на книгата/ ќе си плукаше во научната совест /за пари или под притисок како секое српско мекере.Има и второ тврдење, кое што е многу широко распространето во последно време. „Македонските преродбеници" навистина се прокламирале за бугари, признаваат скопските „научници", но тие се заблудувале т.е. тие впрочем не знаеле дека се македонци. По остроумно не може да се измисли. Нели ако е така и тие работеле за бугарската кауза, треба да бидат објавени за предавници, а не за „преродбеници" на „македонскиот народ". Читателот на крајот ке се запраша дали има воопшто чесни научници во Скопје. Има но за да ја соопштат вистината тие требаше да се придржуваат до официјалната линија и да прават разни трикови, за да се досети читателот за што станува збор. Се пишува статија на пример за големиот, неповторливиот, македонски, со големо М „преродбениќ" Кирил Пејчиновиќ. И се поставува една слика на насловната страна на неговата книга „Огледало". Голема убава илустрација на која што јасно се чита кажаното од Пејчиновиќ, дека ја напишал книгата на народниот бугарски јазик „долномизијски говор". На тој езоповски начин се предаваше вистината, но само за повнимателните читатели. Никогаш нема да заборавам како паднав од столот при читањето на една книга, издадена во Скопје во 1987 г. за борбата на „македонските" свештеници против притисокот за посрбување преку давањето на српски имиња на новородените. Авторот со право и сосем сериозно пишува: „Но македонските свештеници цврсто го бранеа македонскиот национален идентитет со тоа што продолжуваа да ги крштеваат бебињата со родните македонски имиња: Аспарух, Крум, Борис и Фердинанд". Првите три имиња, но нај многу четвртото имаат потресувачко македонско звучење. Не знам за судбината на авторот, но се надевам дека не поминал извесно време во затвор - сепак во УДБА не работеа глупаци. Маките на скопските фалсификатори со титаните на бугарштината во Македонија се ништо во споредба со танталовите напори да се објасни фактот, дека „македонскиот народ" со огромен
-----------------------------------------------------------------------
Натпис за изградувањето на црквата „Св. Недела" Во Битола, кој што сведочи, дека е направен од „бугарите во Битола". Безбожна србоманска рака неуспешно се обидидувала да ги покрие зборовите „българи"
-----------------------------------------------------------------------
ентузијазам се вклучува во општобугарската борба за независна бугарска црква. Нешто повеќе - македонските бугари /отец Паисиј Хилендарски/ е автор на идејата, зад која што сите знаат, дека не стои толку намерата бугарите да се одделат од грцизираната Вселенска патријархија, а преку границите на бугарските епархии да се оцртаат етничките граници на бугарскиот народ и во удобна политичка ситуација тие да се претворат во државни граници на возобновената Бугарска држава. Како што всушност и се случува - границите на Егзархијата се државни граници на Сан-Стефанска Бугарија.Ами сега? Како да се скрие фактот „дека, македонците" се во првите редови на /да си признаеме/ лошо маскираното во црковна (смисла) бугарско национално ослободително движење, кое нападно ги оцртувало идните граници на Бугарија под носот на турскиот султан кој задоволно ги набљудуваше грчко-бугарските кавги. Како да си го објасниме фактот, дека Источна Македонија, која е вклучена во Ќустендилската епархија, а исто и Велешката епархија, која што ја опфаќа централна Македонија, се вклучени директно во Егзархијата уште при нејзиното создавање во 1870 година. Во спорните епархии, каде што живееле многу срби и грци, биле проведени избори. Во Охридско и Скопско тие биле спроведени во 1874 г. и придобиени од Бугарската Егзархија со над 90% од гласовите на христијаните. Со истиот резултат се добиени после војните и востанијата во 1875-1878 г. изборите во корист на Бугарската Егзархија и во Битолската, Дебарската, Неврокопската и Струмичката епархии. А тоа веке е и цела Македонија. Лоша работа. Признавам дека ако бев ренегат во корист на Белград не би можел да измислам нешто во корист на македонската теза. Тоа не се еден или два - тоа се стотици печати на градовите и селата во Македонија на кои што пишува „Бугарската црковна општина" /Прилеп, Битола, Велес, Охрид и т.н./. Како да ги сокриеш? Тоа се 750 цркви, над кои што стои натпис „изградени од бугарите во Битола 1863 г." /црквите „С6. Недела" и „Св. Богородица"/, „изградени од бугарите во Скопје 1864 г." /„Св.Димитар" во Скопје/ и т.н. и т.н. Тоа се 650 бугарски училишта, тоа се стотици илјадници луѓе од Македонија кои што учествувале во борбата, многу од нив го загубиле својот живот со бугарско име на устата. Како да го скриеш сето тоа? Неможеш да ги искршиш сите натписи и да ги замениш со фалсификати, како што се направени во „Св. Димитар" во Скопје. Документирани се и издадени уште во почетокот на XX век и тоа од странски научници. Чистиот воздух над Скопје, кој што доаѓа по текок на Вардар од белоснежната Шар Планина, изгледа го стимулира фантазирањето на некои луѓе во главниот град на Македонија, затоа без капка сомнеж тие ја прокламираат следната теза по прашањето: Македонците се бореле за своја независна црква и по точно за возобновување на затворената во 1767 г. независна македонска црква со архиепископски центар - Охрид. Кога виделе, дека никој нема да им го дозволи тоа, тие се присоединиле кон битката на најблискиот до нив народ /бугарски/ само за да не се под робство на Грчката патријархија. Во таа голема лага има сепак нешто пријатно и нешто вистинито. Пријатно е признавањето дека бугарите се најблискиот народ на „македонците". От тука до следното признавање, дека станува збор за еден ист народ, има само еден мал чекор и некои автори во Македонија веќе го направиле. И покрај тоа што и ден денес некои од нив ги отпуштаат од државната служба за такви прзнанија. А вистина е, дека во почетокот на борбата охриѓани настојувале за возобновување на независната архиепископија во својот град, која што, како што видовме се вика „Бугарска автокефална архиепископија", а нејзиниот архиепископ е со титула „на цела Бугарија". Одамна е јасно, дека бившите центри на старите бугарски црковни институции /Преслав, Трново, Охрид/ започнале тивка војна помеѓу себе. Водени од типичниот бугарски локален патриотизам кој од нив да стане престолнина на идната бугарска црква. Кога им објасниле дека интересите на целото бугарско дело наметнува да си ги приглушат локалните патриотски интереси и центарот да биде во империјската престолнина Цариград и во Охрид, и во Трново се согласиле, дека така треба да биде. Инаку ако во Македонија имаше петмина луѓе борејки се за независна македонска црква, султанот ќе дозволеше да ја има. Каква поубава можност христијаните во муслиманската империја да се караат на три, наместо на две групи. Империите како што е добро познато ги управуваат потчинетите народи со стриктна пропаганда на принципот „раздели и владеј". Со ризик да ги навредиме штипјани, битолчани, прилепчани и велешани /кои исто така не си плукаат сами на себе/, а воедно охриѓани се борат најупорно /во буквалниот смисол на зборот/ против грчките епископи, кои се испратени од вселенската патријархија до доаѓањето на бугарски владика, ги дочекуваат како дедо Господ од населението на Охрид и околните села.

СЕДМА ЛАГА
ВМРО - организација на „македонци" за ослободување на „македонскиот народ"

Според голем дел од пропангаторите кои живеат на запад од Осогово /срце не ми дава веке да ги наречам „историчари" дури и/ во 1893 год., во домот на Татарчеви во град Ресен група луѓе со „македонско" национално чувство се собрале и формирале тајна револуционерна организација, која требало да ја ослободи Македонија од турска власт и да постигне политичка независност на земјата, нарекувајки ја ВМРО. Точно така, со тие четири букви /запомни го тоа читателу/. Таа организација ке води/ пак според пропангаторите, долга и тешка борба со турската власт и бугарската, србската и грчката „пропаганди". Нејзините раководители - сите до еден македонци / Гоце Делчев, Дамјан Груев, Ѓорче Петров, Јане Сандански/, како што се гледа от пишувањето на скопските драскачи/ прво и најмногу ги мразеле бугарите, а потоа турците кои до 1912 год. ја управувале Македонија, а после таа дата србите и грците кои окупирале 90 проценти од нејзината територија. Тоа впрочем се случило преку мировниот договор во Букурешт, од летото на 1913, кога Македонија злобно била разделена меѓу трите Балкански супер сили - Бугарија, Србија, Грција. После таа дата гласовите на скопските научници се разликуваат во однос на историјата за ВМРО. Едни и тоа повеќе од половина сметаат дека ВМРО паднало во рацете на „великобугарските" шовинисти Тодор Александров и Иван/Ванчо/ Михајлов и реагирала како оружје на бугарскиот цар, убивала кротки и праведни чиновници кои биле на работа во Македонија. Други пак се склои /затоа што и двајцата се родени во Штип/ и нив да ги објават за македонци т.е за небугари кои се бореле за независна држава Македонија, посочувајќи свечено документи на организацијата во нивно време, каде што навистина има такви програмни цели. Неизвесно е само зошто и во кралска, и во комунистичка Југославија, се до распадот во 1991 г., властите не се гордеат кој знае колку со членовите на таа „Македонска" организација. Нејзините членови се безмилосно прогонувани врз основа на закони, кои ја забранувале дејноста на организацијата. Десетици илјади „македонци". Меѓу 1913-1915 и 1918-1991 г. беа судени на смрт или долгогодишен затвор. Илјадници убиени без суд и пресуда.
----------------------------------------------------------------------------
Детал од икона на „Св. Богородица со младенчето". Таа е украсена со низа од сребрени бугарски монети
----------------------------------------------------------------------------
А и сега спротивставените на ВМРО партии ги нарекуваат нејзините членови „бугарски". Зошто ли? Тоа прашање, до колку ми е познато си го задаваат и 90 проценти од членовите на ВМРО-ДПМНЕ, вклучувајќи ги и раководителите од среден калибар. Пропагандата барем во годините, кога Македонија беше во границите на комунистика Југославија и недостатокот на други информации, успеа да убеди премногу луѓе, дека ВМРО е македонска организација, составена од луѓе „македонци" и се бори за независноста на Македонија, вклучително и против Бугарија и бугарите. Никогаш нема да збооравам една случка од летото на 1999 г. Тогаш поканив на празнувањето на „Петрова нива" /една пољана во планините покрај јужно црноморскиот брег на Бугарија, каде VII ревулуционерен округ на ВМРО донел решение за востание во 1903/ двајцата раководители на ВМРО од голем град во Р. Македонија. И двајцата млади луѓе, чесни, исполнети со најдобри чувства кон Бугарија. Тие беа искрено изненадени, кога го видоа огромниот споменик на Организацијата (толку голем нема ни во Македонија) и прашаа: Што бара тој споменик на ВМРО покрај брегот на Црно Море, кога од тука до Македонија, има најмалку 500 км. Каков е тој, VII револуционерен округ". Да, тие луѓе не ја знаеа вистината за собствената Организација, па што останува за вистината околу цар Самуил или Браќа Миладиновци. Што не знаеја младите луѓе од Македонија. Не ја знаеја основната вистина за ВМРО. А таа е, дека организацијата нема ништо заедничко со измислената нација „македонци". Таква етничка категорија дури и во најактивниот период на Организацијата /1893-1934/ сеуште не била измислена. Вистината е дека Организацијата е создадена во 1893 год. како институција на БУГАРИТЕ, кои останале под власта на Османската империја после Берлинскиот конгрес во 1878 год. И таа таква ќе биде во текот на целото свое постоење. Вистината е дека таа ќе се нарече ВМРО многу касно, а во 1894 год. според нејзиниот устав напишан од Гоце Делчев и Ѓорче Петров, таа ќе се вика БУГАРСКИ МАКЕДОНО-ОДРИНСКИ РЕВОЛУЦИОНЕРЕН КОМИТЕТ. Вистината е, дека член 2 од истиот тој устав гласи, дека целта на Организацијата е да се избори за „Политичка автономија на Македонија и Одринско преку будење на свеста за самозаштита кај нејзиното БУГАРСКО население" - Тука треба да напоменам, дека Одринско е дел од географската област на Тракија. А според глава 2 член 3 на Организацијата, член може да биде „СЕКОЈ БУГАРИН без разликана пол". Тука е местото да објасниме, зошто во уставот, каде што совршено јасно е подцртано дури преку името на организацијата дека таа е на бугарите во Македонија и Тракија, е истакнато барање за политичка независност на нејзината територија. Тој казус присуствува во многу програмни документи, заклучно и дури најмногу по времето, кога Организацијата ќе се управува од „великобугарските шовинисти", Тодор Александров и Ванчо Михајлов. Затоа што раководителите на организацијата добро знаат, дека јавно изтакната цел за „присоединување кон Бугарија" автоматски значи прекршување на Берлинскиот договор, кој е подпишан од сите Велики сили и ги регулира границите меѓу државите во Југоисточна Европа. Освен тоа, нејзините раководителите знаеле, дека ниту соседните Балкански држави, ниту Великите сили не би дозволиле трикратно зголемување на територијата на Бугарија кое ќе ја претвори не само во регионална а и во голема Европска сила. Затоа тие за своја главна цел го објавуваат создавањето на автономна држава од населението со Бугарски територии на Османската империја /а после 1918 год. на Србија и Грција/ со тајна намера при поволна меѓународна ситуација да ја присоединат кон Бугарија. Тие знаат, дека тоа веќе се случувао во Бугарската историја. Во 1878 г. Берлинскиот Конгрес создаде две Бугарски држави, Кнежество Бугарија, кое ги вклучува територите на Мизија и Софијско и Источна Румелија во територијата на Северна Тракија. Само по седум години тие две бугарски држави се обединуваат во една, и Европа е принудена да го признае актот, откако Бугарската армија ја разгромува Србија која навлегла во пределите на обидинета Бугарија. Активистите на ВМРО сметаат, дека настанот може да се повтори ако од Македонија и Јужна Тракија се формира автономна држава, или барем автономна област. Но, како што пишува големиот современ македонски писател Младен СрбиноВски /„Нова Македонија" - 9, 10 и 11 јуни, 1999 год/ тие ја разбираа како држа6а, управувана од доминантното во Организационата територија бугарско население. Под името Бугарско Македонски - Одрински Ревулционерен Комитет. Организацијата постои во 1902 год. Тогаш таа е применувана во ТМОРО /Тајна Македонска Одринска Револуционерна Организација/ и под тоа име се крева Илинденското востание. Нејзината цела територија, од Албанија до Црно Море е разделена на седум ревулуционерни окрузи. Затоа во близината на брегот на Црно Море има споменик на борците на ВМРО од VII Ревулуционерен Округ.
-------------------------------------------------------------------------------
Ктиторски натпис на бугарски јазик од црквата во село Цапари, Битолско, XIX век
-------------------------------------------------------------------------------
Ктиторски натпис на бугарски јазик за изградба на чешма во Дебарскиот манастир „Св. Иван Бигор", XIX век
-------------------------------------------------------------------------------
Секој округ има право - согласно со решението донесено Во јануари 1903 год. Во Солун, како да учествува во востанието и само II Битолски и VII Одрински одлучуваат населението да се крене масовно. Останатите решаваат да дејствуваат со чети и атентати. Малку луѓе во Македонија знаат, дека во VII Одрински округ загинуваат точно толку бугари, колку и во Битолски - околу 2500 и уште помалку знаат дека сместениот под носот на престолнината на империјата со нејзините турски парни зони, VII округ се крева масово да им ја олесни состојбата на битолчани. Крвта на тракијските и македонските бугари, пролеана во 1903 г., еден ден Ќе ги обедини нивните наследници,трагично разделени денес од граници и долгоогдишна злокобна пропаганда.Во 1905 на Рилскиот конгрес Организацијата е преименувана во ВМРО /внатрешна револуционерна организација/. Ужасното „О" кое го издава нејзиниот бугарски карактер е повторно во нејзината абриевиатура. Дури во 1919 г. таа се нарекува само ВМРО. Но тоа не значи дека Организацијата станала небугарска. Ќе ви напоменам; дека точно од тогаш таа започнува да се управува од „великобугарските шовинисти" Тодор Александров и Иван (Ванчо) Михајлов. Тракијските бугари отпаѓаат од организацијата бидејќи после војните во 1912-1918 г.
-----------------------------------------------------------------------------------
Ктиторски натпис на бугарски јазик за обновувањето на манастирот „Св. Димитар" крај Скопје, XIX век
-----------------------------------------------------------------------------------
Дел од териториите им се ослободени и присоединети кон Бугарија /планините: Северна Странџа, Сакар, Родопите/, а друг дел /Источна и Беломорска Тракија остануваат во Турција и Грција каде што бугарското население е целосно убиено или прогонето во 1913 г. и 1918 г. За бугарскиот карактер на ВМРО се потполно јасни и во Турција и во Грција, и во Србија и во цела Европа. Во турските документи, за Илинденското востание, кои се издадени не од Софија, а од Државната архива на Р. Македонија, во неколку тома после 1993 г. Зборот „македонец" не е присутен. Турските воени командири и административни службеници во Битолско пишуваат за востанати „Бугарски села и градови", за „Бугарските востаници", за „Бугарските чети", за „Бугарските комитети". Зачуваните знамиња на востаничките региони од Охрид, Струга, Кратово и други се со бугарски три бои, со натписи на бугарски јазик, со гордо исправен Бугарски Лав /а не со sвездата на Вергина/ и со навезани стихови на бугарскиот поет-војвода Христо Ботев „Тој кој во бој за слобода загинува, тои не умира". Има уште многу докази за бугарскиот карактер на ВМРО но нема да ми стигнат дури илјада страници, за да направам еден површен список. Читателите кои што сами се интересираат ќе ги најдат околу себе - во расказите на повозрасните, во зачуваните семејни документи, секој во Македонија, кој ја прочитал оваа книга може да се замисли над следниве прашања. Зошто, ако ВМРО /под тоа име, ја подразбирам организацијата од периодите со името БМОРК, ТМОРО и ВМОРО/ навистина беше организацијата на един различен од Бугарскиот народ нејзините раководители небугари, а Бугарија една од непријателските држави, тогаш:Прво - зошто половината од нејзините раководители, нејзините војводи дури не се по потекло од Македонија / Иван Гарванов, Христо Чернопеев, Марко Лерински, Крсто Асенов и т.н. / а од Стара Бугарија.Второ - зошто раководителите, вклучуваки го и Гоце Делчев, одеднаш се декларирале дека се Бугари.Трето - зошто сите активни дејци на ВМРО имаат завршено бугарски гимназии, универзитети, воени училишта. Како така ниту еден не се излагал да заврши во Атина или Белград.Четврто - зошто базите на ВМРО биле во Бугарија? Зо-што тука биле складовите и парите на ВМРО? Зошто во Бугарија се издавале и весниците? Зошто тука се формирале, оттука тргнуваат за Македонија и тука се вракаат четите? Зошто тука резидираше раководството на ВМРО? Зошто бугарските власти не ја контролираа организацијата а тајно и јавно и помагаа. Па нели, ако таа беше непријателска на бугарските намери во Македонија огранизација на небугарските народи, тогаш по тоа би следело да биде забранета и преследена со страшна сила.Петто - зошто во Бугарија, а не во Србија или Грција емигрирале после секоја афера, бунт, востание и војна илјада „македонци"? Зошто во Бугарија никој не ги делеше во свои или туѓи? Зошто никој не им пречеше да учат, да прават бизнис, да навлезат во елитата на земјата и до таква степен, во определени периоди до 70 проценти од елитата на земјата биле луѓе родени во Македонија. Емигранти прво поколение биле во Македонија и премиерот, и министри, и дипломати и виши офицери од армијата /меѓу нив десетици генерали и полковници,професори во елитните образовни центри. Која земја би допуштила представници на туѓа нација да ја командуваат државата, дипломатијата, армијата и образованието. Дали тогаш на некој во главата /вклучувајќи и на емигрантите од Македонија/ не им паѓало на ум, дека Македонците не се ништо друго, освен Бугари.Шесто - зошто сите документи на ВМРО, преку целото време на постоењето, се на литературен бугарски јазик. Како не се излагаа тие Македонци, барем во еден од десетиците илјади документи, да пропишат на србски јазик или барем на дијалект.Седмо - зошто голем дел од раководството на ВМРО се офицери од бугарската армија, како началникот на Главниот штаб на Илинденското востание Борис Сарафов. Некој од нив како Венедиков, Протогеров, Бојаџиев достигнуваа до генералски чин и други такви како Ѓорче Петров се офицери од бугарско разузнавање. Може да продолжи со прашањето, но и тие се доволни за единствениот логичен одговор - ВМРО е бугарска организација, која што ги обединува напорите за ослободување на бугарите во Тракија и Македонија до 1919 г., а после таа година само бугарите во Македонија.Понекогаш македонските пишувачи се спротивставуваат на ВМРО создадениот во Софија во 1895 г. ВМОК /Врховен Македонски Одрински Комитет/, чиј што претседател станува Трајко Китанчев од Ресен. За македонските драскачи, ВМРО е организацијата на Македонија „македонскиот" народ, а ВМОК - оружје на великобугарскиот шовинизам, проведувајќи, освојувачка политика на бугарскиот цар во однос на Македонија. Тоа е глупаво и неосновано. ВМОК е составена главно од бугарски офицери, сите до еден по потекло од Македонија, додека, како што видовме, половината раководители на ВМРО се од Стара Бугарија и немаат ништо заедничко по потекло со македонската земја. Вистина е, дека во определен период ВМОК е близок до бугарската владина средина и бугарскиот монарх, но и ВМРО има тесна врска со нив, а од 1912 г. Тодор Александров е изклучително близок пријател со бугарскиот цар Фердинанд и до голема степен е инспиратор на некои решавачки политички акции на монархот, за жал со фатален крај, како вклучувањето на Бугарија во Меѓусојузничката и Првата светска војна. ВМОК е создадена главно врз основа на различните гласини во средините на бугарско - македонската емиграција во Бугарија околу патиштата и етапите на ослободувањето на Македонија и Тракија од Турска власт. Непријтелства кои стигнале за сожалување до братоубијствата, се покренати со заедничко учество во Илинденското востание во 1903 г. во 1906 г. ВМРО /тогаш ВМРО и ВМОК се обединуваат и тоа одново се најдобрите докази, дека членовите и на едната,и другата организација, се Бугари кои се скарани по бугарски стар обичај, кој да ја води дружината, како што пишува во аналогичен случаи бугарскиот поет Христо Ботев. Во последните неколку години, треба да признаеме, во лагата на македонизмот за небугарскиот карактер во ВМРО се појавуваат сериозни дупки. Прво, неколку чесни интелектуалци во самата Македонија, го подцртуваат бугарскиот карактер на организацијата во публикации во медиумите. Второ, неколку зборници се документи на, а и за организацијата, издадени од македонските државни институции, макар и со маглив карактер, недвосмислено покажуваат дека ВМРО е организација на бугарите во Македонија. За членовите на партии, непријатели со објавената за наследник на ВМРО македонска партија ВМРО-ДПМНЕ, исто така нема и капка сомнение и затоа пишуваат со спреј на карпите на зградите за време на изборите „ВМРО-ДПМНЕ = БУГАРИ". Куриозното денес е, дека само голем дел од редовите на членството на ВМРО имаат сомнежи по ова прашање. Резултат од скромното молење на раководителите откако дојдоа на власт. И авторот на таа книга ќе биде радосен, ако таа им помогне да стигнат побрзо до вистината.
----------------------------------------------------------------------------------
Ктиторски натпис на бугарски јазик на иќона од манастирот „Св. Архангел" крај Прилеп
----------------------------------------------------------------------------------

ОСМА ЛАГА
„Крсте Мисирков - Македонец број 1 за XX век"

Во крајот на 1999 г. во секоја земја во светот избираат граѓанин број 1 /најзаслужниот со трудот, човек на нацијата/ за XX век. Бев во Македонија кога беа публикувани резултатите од анкетата за нивната земја. Читав и не верував на очите. За најзаслужен македонец бил објавен не Гоце Делчев, не Јане Сандански, не титаните на мислата Блаже Коневски или Блаже Ристев, а еден човек кој живеел и умрел од природна смрт во Бугарија, и тоа почитуван директор на гимназијата во Габрово - голем индустриски центар во срцето на Бугарија. Навистина, Крсте Мисирков е добро познат на историчарите и големите трудови или делови од нив многукратно издавани и коментирани во Бугарија, но поскоро како илустрации на какви луѓе се на-девала Србија, која го амбицирала македонизмот. Најточна оценка за личноста на К. Мисирков дал современиот македонски писател Живко Аџија - „Што сакате од човек, кој на секои две недели ја менувал народността". Всушност од официалните власти на србо - комунистичка Југославија, Крсте Мисирков одамна добил признание. На неговото име е крстен Институтот по Македонски јазик /нејасно е зошто откако јазикот е создаден дури во 1944 г. од Б. Коневски/ многу улици и други објекти. Каква е вистината за К. Мисирков и што направил тој за македонизмот. Роден е во с. Постол, Ениџе Вардарско во 1874 г, Крсте учи во Белград, потоа бега со 34 бугарски студенти во Софија, вознемирени од великосрбскиот притисок да бидат по-србени. Учи после тоа во Полтава и Петербургскиот универзитети, каде што се декларира како силен бугарски патриот. После Петербург започнува да работи во Бугарската Екзархија и станува учител во Битола. До 1903 год. во публичните изјави Мисирков се декларира како бугарски патриот, дури во некои статии се намирисува и и великобугарски шовинизам. Наеднаш /после востанието од 1903 г/ Мисирков, веке дошол во Софија, започнува да ја одрекува бугарската суштина на славјанското население во Македонија да пишува и чита статии и говори за „македонската народност" и „македонскиот јазик". Во Софија му се смееле - /уште никој не претпоставувал каква опасност се крие во македонизмот/. Во Софија Мисирков ја издал брошурата „За Македонцките работи" напишана на некаков диалект, збир од диалектите во Македонија и навреден заминал во Русија, која ги поткрепува сите србски инициативи во Македонија. Таму само Мисирков одново превртел и одново станал запален Бугарски патриот, и стигнал дури до шовинизам. И така до крајот на животот Мисирков бил де „македонец", де великобугарски шовинист. Интелект не му недостигал, затоа во својата кариера на учител растел и починал како директор на гимназија во Бугарија „Македонцките" му творби никој не ги сватил сериозно и ги сметале за некаков ексцнтричен вид. Разкажуваат дека кон крајот на својот живот Мисирков дал молба за пензија. После неколку дена,на кафе со двајца познати војводи на ВМРО, тој им го соопштил тој факт и тие решиле да се пошегуваат со „одвејаниот" интелектуалец. Со најсериозен тон тие кажале, дека министерот на образованието им кажал,дека ќе ја подпише молбата на Мисирков ако последниот ја изеде својата брошура „За Македонцките работи" и Крстето истрчало до својата куќа, и земал еден примерок од брошурата, се вратил во кафаната... ја изедил брошурата пред војводите, кои што милостливо му препорачале шише вино за да ја голта хартијата по ред.Од каде идат чудните пресврти во мислата и однесувањето на Крсте Мисирков - од краен македонизам до „великобугарски шовинизам". Едни сметаат, од желба за оригиналност, други сметаат дека во 1903 г. станал платен агент на Србија или Русија или и на двете истовремено. Но во целата таа работа има нешто чудно. Во таа епоха ВМРО ги убиваше безмилосно сите раскриени србски агенти, а Мисирков макар и публично да се изјавил како македонист /тоа значело во онаа епоха србски агенти/, не е допрен со прст. Бугарската држава исто така не се церемонираше со србските агенти и најмалку ги исфрлаше надвор од границата на земјата, а К. Мисирков останува во пријателски односи со многу функционери на ВМРО и на неговата кариера не му пречи бугарската власт, а му дозволува да достигне возможно до највисокиот таван во службата. Сето тоа би било неморално за карактерите и праксата на епохата. Освен под еден услов - К. Мисирков да бил агент не на србското и руското, а на бугарското разузнавање. Агент, назначен да влезе во србските и руските разузнавачки служби - чуден е неговиот пресврт во 1903 г. говорите, статиите, брошурата „За Македонцките работи" /требало да му создадат соодвтна легенда на приврзаник на србската кауза/ како што видовме, идеите на македонизмот се рожба на србската политичка
---------------------------------------------------------------------------------
Натпис на бугарски јазик, кој што стоел врз местото на родниот дом на Тодор Александров во населбата Ново Село, Штип
---------------------------------------------------------------------------------
мисла и да го направил соодветен објект за вербување. За жал ниту србското ниту руското разузнавање не се „фатило" на играта на бугарското разузнавање. Тие потрошиле по некој лев за Мисирков/ непрофесионално би било да не му обрнат вообшто внимание, но многу длабоко во мрежите не го допуштиле. Затоа по посетата во Русија после 1903 г. Мисирков ненадејно се вратил кон бугарското национално самосознание. Највистински и бугарското разузнавање го запоставило, преценувајки, дека е направена грешка обидувајки да инфилтрира свој агент кај Србите со легендата, дека е приврзаник на нивните идеи. За жал К. Мисирков премногу се декларирал како очаен бугарски патриот во предходните години и тоа не останало незабележано и за србските, и за руските тајни служби. Ете тоа е Крсте Мисирков. Еден неуспешен /не по негова вина/ агент на бугарското разузнавање од почетокот на XX век, е објавен за македонец № 1 на истиот тој век. А набрзо наметнатиот „За македонцките работи" труд, предназначен да му осигури по поволно вербување /од срби и руси/ биографии се објавени за библија на македонизмот. Задоволството за мене е барем полно.

ДЕВЕТА ЛАГА
Херојската борба на македноскиот народ против „Бугарските" окупатори 1941-1944 г.

Според скопските „историчари" во Април 1941 г. Бугарската фашистичка армија ја окупирала во соработка со германските и италјанските фашисти Македонија. А после тоа бугарите и италјанците си ја поделиле Македонија, сотоа што бугарите ја завзеле источна и централна Македонија. Откако во септември 1943 г. Италија го заробила Мусолини и поминала на страната на антифашистичкиот блок, Бугарите ја превзеле цела Македонија. Македонскиот народ ги пречекал со болка и страдање тие збиднувања. Бугарските окупатори биле пречекани непријателски, улиците на македонските градови биле пусти и празни. Откако собрал сили, македонскиот народ масовно се дигнал во борба против окупаторот, кој се занимавал со ограбувањето на Македонија. Под раководството на Југословенската комунистичка партија, македонскиот народ организирал таква смела вооружена борба преку партизанските одреди за национално ослободување, што дури и македонската земја пламнала под нив. „Бугарските" окупатори успеале, пред да бидат протерани од Македонија во септември 1944 г., да убијат илјадници луѓе само затоа, што се македонци. Просто така ако некој кажел дека е македонец, бугарите веднаш го убивале. Накрајот во октомвриноември 1944 г. Македонските партизани ја победиле и 200 000 гермаска армија, која усреала да ја окупира Македонија во септември 1944 г. Само посрмежливите автори споменуваат, дека по победата на германската армија покрај нозете на храбрите македонски партизани се плеткале и некакви бугарски воени делови, но тие повеќе пречеле, отколку што помагале на партизаните да ја ослободат Македонија.
Каква е вистината?
На 6-ти април 1941 г. Хитлерска Германија и Италија ја напаѓаат Југославија, која е поразена за десетина дена. Бугарија, макар и сојузник на двете држави кои ја напаѓаат Југославија, не учествува во воените дејства. Македонија е завземена од Германски војски, кои на 19-ти април ја канат Бугарија да ја превземе територијата по линијата Охрид - Брод - Групчин. Територија, која со решение на парламентот станува дел од територијата на бугарската држава. Истовремено со тоа бугарски воени, полицијски и административни власти превземаат необходни дејства за утврдување на бугарската власт во присоединетите кон Бугарија региони.Окупатори ли се бугарските власти во Македонија? Дури и од гледна точка на македонизмот, НЕ. Затоа што според законите на кралска Југославија, Македонија не постоеше. Ниту како федерална република, ниту како федерален округ, ниту пак како администратвна област. Македонија беше наречена Вардарска Бановина. За кралска Југославија не постоеше ниту македонски народ - жителите словени во Македонија беа или срби или јужни срби, ако треба да бидеме потполно прецизни. Е, за каква окупација станува тогаш збор? Всушност, се согласувам дека може да се говори за окупација, но само ако прифатиме дека македонци и Македонија се еднакви со срби и Србија. Македонистите уште еднаш се издаваат, дека самата идеа за македонизмот е со србска содржина.Со болка, страдање и непријателство ли беа пречекани бугарските „окупаторски" војски? Уште пред нивното влегување во Македонија, власта во поголемите градови и села беше превземана од самоорганизирани од најпочитуваните граѓани во местата /Бугарските акцијски комитети/. Спомените на сеуште живи луѓе, фотографии и за среќа километри сочувана кинолента покажуваат нешто сосема друго. Покажуваат стотици илјади радосни луѓе, кои излегле по тротоарите и улиците, по кои што минуваат бугарските војски. Покажуваат килими од цвеќе, со кои бил послан патот по кој минувале. Покажуваат прегратки, бакнежи и радосен плач на роднини кои се сретнуваат после долги години. И рид постелен со бугарски знамиња. Се заинтересирав од каде ги нашле тие знамиња, бидејќи знаев дека за поседување на бугарско знаме во 1918-1941 г. казната во најдобар случај била долгогодишен затвор. Едни ми кажаа, дека ги криеле во подрумот, други по горите, но најоригинален начин измислиле жителите на едно мало градче во Источна Македонија, каде што си поделиле на секое семејство по три свилени парчиња платно во една боја, на едни бели, на други црвени на трети залени. При претрес србите, се разбира не можеле да пронајдат цели бугарски знамиња. На денот на навлегувањето на бугарската армија, жените се собрале по три, ги соединиле набрзо парчињата платно во знамиња - по едно знаме за секое семејство. Во Охрид и денес се раскажува како виц, како жителите на село Велгошти во 1941 г. не јаделе јаболки, и покрај тоа што селото е овоштарско. Поради недостиг на цвеќиња тие ги искршиле разцветаните јаболкови гранки и со нив послале некоку километри од патот Ресен - Охрид, откаде што дошла бугарската војска. Во Прилеп возрасен човек се фрлил под тркалата на еден тенк, кој за среќа успеал да застане пред да го прегази. - Зашто да живеам повеќе? - рекол стариот човек - ја дочекав бугарската армија. Друго на овој свет одамна веќе не сакам.Така ли се пречекува окупаторска армија? Колку што ми е познато, тоа прашање веќе си го поставуваат како автори, така и некои македонски медиуми.Македонскиот народ се дигнал на борба за национално ослободување против бугарските окупатори кои ги убивале македонските херои? На борба се дигнаа комунистите во Македонија, организирани од југословенската комунистичка партија. Усогласено со директивите на комунистичкиот интернационал тие веќе /од 1934 г./ ги пропагираа идеите на македонизмот. Тоа треба дебело да се подцрта. Како прво, тие беа многу малку. Толку малку што бројот на вооружените структури бил далеку помал и не само од тој во Србија, Босна и Хрватска, но дури и од стара Бугарија, каде што комунистите во 1941 г. исто така, започнаа вооружена борба против фашизмот. Пречка за масовноста на комунистичкото партизанско движење во Македонија беше стравот на населението дека во случај на успех областа односво ќе биде вклучена во Југославија. За зал, точно тоа и се случи. Затоа во 1943-1944 г. Тито започна да префла српски партизански формации во Македонија под команда на Темпо, за да има кој да ја превземе власта по очекуваното повлекување на бугарските војски.Убиваа ли Македонци, бугарските полициски органи во Македонија? Убиваа, но не затоа што беа Македонци, туку затоа што беа комунисти кои се бореа против нив. Исто онака, како што убиваа комунисти и во стара Бугарија. Во стара Бугарија, каде што структурите на Бугарската Комунистичка Партија беа многу посилни од тие во Македонија, бројот на убиените бугарски комунисти процентно беше многу поголем од тие во Македонија. Во стара Бугарија имаше многу случаи на цели изгорени бугарски села, на десетици убиени бугари како и деца само под сомневање дека помагаат на партизаните. Но, да биде јасно, борбата во 1941-1944 г. на територијата на цела Бугарија /чиј дел беше и Македонија/ беше дел од обштата борба меѓу силите на оската /Германија, Јапонија, Италија, Бугарија, Романија, Унгарија/ и силите, предводени од САД, Велика Британија и СССР. Во таа борба комунистите беа на страната на СССР и блокот што е сосема нормално. Прогонуваните и убиваните во Бугарија и областите во Србија и Грција, во кои што имаше бугарски војски, беа комунисти, а не Србите, Грците или „Македонците". Со Српските и Грчките приврзници на Хитлер бугарските власти прекрасно се разбираа и дејствуваа во тесна соработка против комунистите.Тоа беше еден од најтрагичните моменти во бугарската историја. Бугарите убиваа бугари, затоа што беа разделени на „фашисти" и комунисти. Ставив „фашисти" во наводници, затоа што во бугарскиот фашизам немаше расистичка идеологија. Искрено сожалувам за сите жртви на тие братоубијства. Но тоа не значи, дека треба да се согласиме со фалсификатите на историјата. Ниту еден човек во Македонија не беше убиен
------------------------------------------------------------------------------
Надгробен натпис на србски свештеник во дворот на црквата „Св. Спас" во Скопје, убиен во 1905 г. од „бугараши"
------------------------------------------------------------------------------
Македонија е посеана со гробови на бугарски војници и офицери, загинати за слободата на своите поробени браќа. Гробови на двајца бугарски офицери од 6-та Бдинска дивизија во дворот на црквата во село Цапари, Битолско
------------------------------------------------------------------------------
заради националната припадност. Дури ни сред србското и албанското малцинство. Се знае дека во Македонија и денес се говори за тврдата рака на Софија спрема албанците во Македонија. Ако тоа беше така, денес во Македонија немаше да има ниту еден Албанец. Вистината е во тоа што бугарските власти покрај комунистите ги прогонуваа и разбојниците, а бидејќи разбојништвото била основна професија на неќои албански родови уште од средниот век, било нормално истите тие да претрпат сериозни човечки загуби. Но по истиот начин постапуваше со албанските разбојници и турската влада до 1912 г. и српската меѓу 1918-1941 г. Ниту една добро организирана држава не би си дозволила да толерира разбојништво. По истиот безмилосен начин беа ликвидирани и бугарските разбојници во Бугарија во 1878-1885 г. и 1918-1925 г.Другата голема лага на белградските пропангатори е за жестокото ограбување на Македонија од бугарските „окупатори". Да не забораваме дека Вардарска Македонија беше дел од Бугарската држава по територија и население околу една петина од целата држава. Таа беше најслабо развиениот дел од Бугарија - српските господари не се труделе многу да ги изградат неопходните патишта, железници, болници и германско - албанските групи во Косово. И познатото Косовско поле, одлично познато на старите бугарски офицери /во октомври - ноември 1915 г. на истото место тие победиле 300 000 српска војска/ тие им нанесоа целосен пораз на германците и албанците, вклучувајќи ги и нивните елитни СС девизии „Принц Ојген" и „Скендербег".За партизанските чети во тие огромни дејства просто немаше место. Впрочем при навлегувањето во Косово поле некаква партизанска чета, составена од Срби и придружувајки ја бугарската девизија, изјавила на бугарскиот командант дека тој пак ке ја пробијат одбраната на преминот. Било прашање на престиж - навлегувале во својата татковина и не сакале првиот ослободувач кој стапнал таму да биде бугарски. Уште повеќе, што позицијата на рововите над преминот била бранета од делови на албанската девизија „Скендербег" а не од германски.„Добро - рекоа бугарските офицери", говори итро насмеаниот македонски собственик на крајпатната кафеана покрај преминот, кој ми ја раскажа таа историја - „седнаа вашите офицери и си порачаа шкембе чорба - беше рано утрината. А Србите си тргнаа. Шестотини души беа. Вечерта се вратија двеста и кажаа измачено на вашите офицери „Ајде, вие сте сега, ние не можевме". Вашите офицери тогаш се наредија тука пред кафеаната и половина саат ја гледаа со двогледи позицијата на албанците. После најглавниот рече: „Хм, многу е виско, каде ќе се качуваме таму, да почекаме да дојде артилеријата". Таа дојде кон ручек време и започна да пука. Целиот после ручек и цела ноќ. Утрината бугарските офицери повторно изедоа по една шкембе чорба, а главниот и кажа на артилеријата - дека е доста. После повторно го дигнаа двогледот и гледаа половина саат. Се заврте кон офицерите и им рече: „Еве, една силна чета од помлади момчиња да се качи горе и да го собере оружјето на албанците. Може да останало нешто здраво"

ДЕСЕТА ЛАГА
За радоста на Македонците од нивното повторно вклучување во Југославија во 1944 г. и 250 000-те „македонци" во Бугарија

Македонските историчари тврдат дека повторното присоединување на Македонија кон Југославија во есента 1944 г. од населението се дочекува со неопишлива радост. Со неопишлива радост го дочекуваат настанот србите и србоманите во Македонија. Живи сведоци на епохата тврдат, дека поголемиот дел од населението го дочекува настанот со скриени грижи и страв. И како што ке видиме понатаму, со основа. Всушност многу луѓе не знаат каква ке биде судбината на Македонија и наивно веруваат, дека во согласност со решенијата, донесени на „Вториот Илинден" во 1943 г., Македонија ке биде или одделна држава или полноправен федерален субјект на Југословенската федерација. Не се малку и наивниците, кои сметаат, дека таа ќе биде држава на преовладувачкото во земјата бугарско население и дека поимот „македонец" е сононим на „бугарин", примено од Коминтерната по некакви тактички причини.
-----------------------------------------------------------------------------
Надгробна плоча во дворот на црквата во село Цапари на поручник Петар Хубанов од Плевен, кој што загинал за Македонија во 1917 г.
------------------------------------------------------------------------------
Надгробна плоча во дворот на црквата во с. Цапари на поручник Иван Живов од с. Салаш, Белоградчишко, кој загинал за Македонија
-----------------------------------------------------------------------------
Малку се луѓето, кои знаат и уште помалку, кои што се досетуваат, дека југословенските комунисти ќе ги наметнат со терор и насилство најреакционерните идеи на српската шовинистичка политичка мисла - идеите на Новаковиќ, Белиќ, Цвииќ.Во декември 1944 г. каква Македонија ќе градат србокомунистите им станува јасно прво на „македонските војници". Тоа се неколку илјадници војници и офицери, собрани во Скопје, кои што добиваат наредба да заминат на фронтот по текот на реката Срем во Србија. Избувнува бунт војниците и офицерите го опкружуваат Главниот штаб на национално - ослободи-телната борба со лозинка „Не го сакаме Срем, а го сакаме Со лун", „Не сакаме нова Југославија! Сакаме слободна и независна Македонија". Исплашениот генерал - гувернатор на Македонија, србинот Светозар Вукмановиќ - Темпо, им изјавува на српските офицери: „тоа се Бугари, да се застрелаат". Офицерите со измама се намамени во офицерскиот дом и таму околу седумдесет души се застрелани од Темпо и Михајло Апостолоски, српски јаничар од Штип. Околу 1000 војници се застрелани со картешници, од српски партизани, кога се обидуваат да си ги ослободат затворените офицери. Над 900 души се затворени во Скопската тврдина, каде што многумина се застрелани и умираат од рани, студ, глад и мачење во наредните денови. Останатите се испратени на сремскиот фронт, и околу две-третини од нив, лошо вооружани и обучени, загинуваат во битки со германци, хрвати и унгарци за „Нова Југославија". Паралелно со расправата со македонската војска српските комунисти и нивните јаничари во Македонија организираат крвави убијства во градовите и селата на Македонија на сите познати бугари. Наскоро беше изјаснето злоделото во Велес, каде што само во една ноќ беа убиени 53 души - цветот на градската интелегенција. Затворени само затоа што се Бугари /ако имаа некаква вина сигурно ќе се повлечеа со бугарската војска на 9-ти септември 1944 г. во Стара Бугарија/ однесени со камион до еден голем рид покрај Велес и садистички убиени еден по еден. Колку се убиени во тој период без суд и пресуда. Македонски извори сочат разни цифри - од 4500 до 20 000 и уште околу 120 илјади фрлени во затвор и логори. Премногу, за да се тврди, дека едномилионското население на Македонија ја прифатило со радост веста за вклучувањето на територијата во „Нова Југославија". Но несогласни сепак имаше и после 1944 г. и згора на се не ги нарушуваа законите. Само изјавуваа дека се бугари и се мачеа да се самоорганизираат возобновувајќи стари бугарски - организации како ВМРО или формирајќи нови. Како да ги нападнат? За целта беше измислена една уникатна во светската правна практика, норма „Законот за македонската чест". Според тој закон секој, роден во Македонија и објавен за бугарин, автоматски паѓал под ударите на тој закон, бил објавен за „предавник на својот народ". Се случило нешто чудно - во Македонија право за национално определување имаат сите останати, срби, албанци, власи, дури и циганите. Но бугарите не. Затоа на пописите Југославија гордо истакнуваше дека во Македонија живеат 1200-1500 бугари и нагласуваше дека тоа се бугари од Стара Бугарија кои склучиле брак со македонци. За Бугари не смеат да се декларираат дури ни оние 20-30 илјади Бугари од источна Србија /од околината на Босилеград - Пирот - Цариброд, официјално објавен во комунистичка Југославија за бугарско малцинство/ кои се преселија во македонските села на местото на раселените во 50-те и 60-те години турци. Тие стравуваат да се објават дека се Бугари и денес. Тажно е да се гледа на изборните митинзи во современа Македонија, како групите им се движат со транспаренти „Граѓани на Македонија од Босилеград го подкрепуваат Борис" /или Тито/.Многу се процесите во Македонија меѓу 1945-1991 г. во кои беа осудени, во согласност со „законот за македонска чест" и по другите закони, илјадници Бугари. Нема да споменуваме имиња, тие се познати на македонската јавност. Освен тоа многу луѓе се сеуште живи и не би сакал да им предизвикувам нови непријатности. А и македонските медиуми веќе периодично соопштуваат за некои од нив. Не можеме да ги скокнеме процесите против докторот по филозофија Д. Ѓузелев од Дојран, д-р Асен Татарчев од Ресен, инж. Д. Чкатров од Прилеп, инж. Спиро Китинчев од Скопје, д-р Робев од Битола, адвокатот Илија Коцарев од Охрид... многу од нив беа осудени од властите на кралска Југославија на долгогодишен затвор.
---------------------------------------------------------------------------------------Бугарскиот крст за храброст врз надгробната плоча на безимен херој од 9-таПлевенска девизија, која што победила кај Дојран во Првата светска војна,4 англиски, 2 грчки, 1 француска дивизија во битките во септември во 1918 г.
---------------------------------------------------------------------------------------Бугарската армија влегува во Скопје, април 1941 г.
---------------------------------------------------------------------------------------
Како може еден ист човек да биде сметан за непријател и од кралска и од нова комунистичка Југославија која демек ги отфрлила нејзините вредности. Кое е заедничкото? Единствено фактот, дека кремот на интелегенцијата на Македонија се сметаше за бугарски. Комуниситчка Југославија беше далеку пожестока - ако во кралска Југославија Ѓузелев и Чкатров беа судени само на 15-20 години затвор, сега беа осудени на смрт и застрелани.Што се однесува до 250 000 „македонци" во Пиринска Македонија кои се појавиле на пописот 1946 г., а на следните изчезнале, граѓаните и на Македонија, и на Бугарија треба да ја знаат следнава вистина. Тој попис беше извршен под притисок на тандемот Сталин-Тито /тогаш двајцата тирани не беа скарани/ на бугарската влада на БКП не само да направи графа „македоци", но и да го принуди населението на Благоевградската околина да се попише како „Македонци". Тоа што случи е безпрецендентен случај во историјата на човештвото. Една суверена /но тогаш само на хартија/ држава со терор и насилство принуди голем дел од населението на земјата да се зпаишат кон една штотуку измислена нација.
------------------------------------------------------------
Скопјани го пречекуваат цар Борис III, 1942 г.
------------------------------------------------------------
И сосем нормално, откако тој притисок изчезна луѓето се вратија кон својата бугарска народност, на која припаѓаа 13 века. Да се бараат Македонци во Пиринска Македонија, во зона која што не го преживеа процесот на создавање на македонска нација е повеѓе од смешно. Е, има неколку стотици потомци на власи, кои се преселиле од Егејска Македонија во Бугарија, се објавиле неодамна за „македонци" и си се обединиле во ОМО „Илинден". За жал тие ќе бидат такви додека Белград, а во последно време и Атина им плаќаат да бидат „македонци". Ете впрочем прекрасен пример за тоа како една националност може да се претвори во професија.ПОГОВОРСи претставувам уште отсега каков скандал ќе дигнат некои медиуми и некои лица од современата интелектуална и политичка елита во Р. Македонија, а можеби и скромно платени, правозаштитници во Бугарија. Затоа би било добро да ги прдупредам - нека се замислат не врз прашањата од типот, зошто ја напишал, кој е тој што ја напишал и колку и кој му платил, дали е тоа политика на владата или на опозицијата во Бугарија. А да се запрашат за едно единствено прашање. ВИСТИНА ЛИ Е НАПИШАНОТО, и ако е вистина, што следува од сево ова. За да ги разбијам сите сомневања, јас изјавувам дека во овој момент има македонска нација т.е. еден значаен дел од населението на Р. Македонија денеска верува или е принудено да се придржува кон околината, дека припаѓа на нација, различна од бугарската. Како историчар за мене е многу инте-ресно да ги набљудувам историските процеси, што ќе се случат и да видам како преку терор, и информацијско затемнување на вистината и целосно насочена пропаганда на збир од лаги, може да создаде нација.Случајот со македонската впрочем не е единствен. По сличен начин и по исто време се создаде молдавската нација, макар што таму не се најде ниту еден Благој Конев /Блаже Коневски/ да го направи молдавскиот јазик и Жалната нација и денес си пишува на романски јазик. Дури и во наши денови со избезуменост гледаме како од србите - муслимани се изградува босанска нација - србските национални фокуси овој пат ја ударија самата српска нација.Се разбира, засега останува отворено прашањето доколку создадените по таков начин нови нации ќе останат трајни категории, кога ќе исчезнат условите во кои што се создадени т.е. кога ќе исчезне самото информацијско затемнување односно историјата на новите нации, а и грубиот терор и пропагандата. Паѓам во искушување да прогнозирам, дека најмалку македонската нација ќе претрпи сериозно намалување во демографско - географски однос, кога значајните толпи народ од неа ќе се вратат кон бугарската народност. А тој дел кој што ќе остане, ќе треба да признае /најмногу за себе/, дека историјата започнува во 1944 година.
-------------------------------------------------------------------------
Дочекување на офицер од „окупаторската армија", април 1941 г. На многу луѓе во Македонија им е јасно чија организација е ВМРО
-------------------------------------------------------------------------
Ако и се допаѓа развојот напред со оваа историја - нејзина работа. Всушност сето тоа се случува, макар и со бавно темпо и неголеми размери. Бавната ерозија на создаваните во 1944 г. нациј се должи на фактот, дека информацијското затемнување, теророт и лажливата пропаганда сеуште постојат, макар и во помеки форми, а другото мислење се допушта во ограничени размери. Но со развојот на демократијата на Република Македонија и особено ако и Бугарија и Македонија станат членки на Европската Заедница, во блиска иднина работите ќе се забрзат, строгите норми на Европа по однос на човековите права и најмногу по однос слободата на националното самоопределување ќе го ликвидираат стравот од загуба на работата или дискриминацијското третирање во Македонија ако некој каже, дека е бугарин. Тој достоен за сожалување, во почетокот на 21 век страв, кој што зи принудува многу мои пријатели во Македонија во јавноста да изјавуваат дека се Македонци, а на маса во меана и на само со мене да ми кажуваат, дека се Бугари. А за оние, кои што не ја знаат вистината за минатото на македонската земја ја напишав оваа книга.

Десетте Лаги на Македонизмот, Лаги 1-5

2006-05-18T06:29:00.000-07:00

проф. Божидар Димитров 2004

ПРЕДГОВОР

Секој историчар кој што завршил една книга, ненамерно си го поставува прашањето - што ќе кажат луѓето кои ќе ја читаат книгата после сто години.Секој автор се надева, дека неговата книга ќе биде актуелна и после сто год. Мојот случај пак е совршено различен - јас се надевам дека мојата книга после сто години ќе биде заборавена. Инаку кажано се надевам дека, македонизмот како појава ќе изчезне и тоа не после сто год, а многу порано. За тоа оваа книга ќе се обиде да ја раскаже на достапен за секој јазик, вистината за начинот, по кој што е изграден фундаментот на македонизмот, т.е. за оние кои што немаат ништо заедничко со историската наука. Збир од лаги, со кои се утврдува длабоката древност на македонската нација, јазик и држава. Вистината е сосема друга - македонската нација, јазик и држава се продукт на великосрпската државна политичка мисла од крајот на XIX и почетокот на XX век. Теоријата за нив, формулирана од српските научници Новаковиќ, Цвииќ, и др... беше плод на заклучокот, „дека бугарското население во Македонија кое останало под власта на Османската империја, после создавањето на бугарската држава во 1878 г... неможе директно да биде посрбено". Новаковиќ јавно пишува: „како не можеме да ги посрбиме, нека барем во прво време да го отргнеме тоа население од бугарскиот народ, создаваќи му илузија, дека тоа е една одделна нација. Ако тоа се случи таа ќе биде мала и слаба и ако во иднина влеза во границите на Србија, лесно може да биде посрбена". Кралска Југославија, во која меѓу 1912-1915 г. и 1918-1941 г. беше вклучена Вардарска Маќедонија, која не ги послуша советите на своите научници и ги објави бугарите во Македонија за срби, и ги третираше како такви. За несогласност се разбира - куршум, затвор, нечовечки мачења. Српските комунисти и нивните наемници во Македонија излегоа поумни. Една година пред да дојдат на власт (1943) на „конгрес" во манастирот Прохор Пчински во Јужна Србија, го поставија создавањето на македонската нација, писмен јазиќ и држава. По утврдувањето на комунистичкиот режим во Нова Југославија во чии што граници после Втората светска војна повторно влезе и територијата на Вардарска Македонија, тие категории беа наметнати со силата на тоталитарната власт, ќоја продолжила 48 години. И бидејќи на истата таа власт и изгледаше контрапродуктивно да кажува кога и како се создадени „македонската" нација и јазик, беше измислена и нивната историја. Нормално таа започнуваше не во 1943г. а во длабоката древност, па за целта скромно се крадеше од грчкото /за античноста/ и од Бугарија /за Средните векови и преродбата/ минато. Во очигледниот тоталитарен режим, недостатокот на слободни медиуми и науки, лагите можеа да бидат наметнати без проблеми и треба да признаеме дека денес, половина век покасно, тие имаат значаен успех меѓу голем дел од населението во Македонија.Демократијата е смрт за таквата претстава за историјата на македонските земји. Бидејќи, лагите една по една ќе бидат разобличени од слободните медиуми, слободно напишани студии, монографии, книги... Е, поради разни причини тоа нема да се случи веднаш. Веќе премногу луѓе во независната од 1992г. држава Македонија, се должни за обштествени позиции и благосостојба на македонизмот и точно тие се спротиставуваат со сите сили на вистината, за историјата на македонсќата нација и јазик. Не сакаат да ја кажат простата вистина, деќа тоа е српска државна идеја, со сила наметната во 1944 г., и оддржувана со репресии до 1992 г. и со многу пари после таа дата.Во едно демократско општество, националното самоопределување е прашање на светото лично право. И бидејќи авторот на оваа книга е демократ, целта во истата не му е да го сруши евентуалниот „маќедонски" идентитет ќај читателот од Вардарска, а и Егејска Македонија, а само да им ја раскаже историјата на нивната земја и нивниот род.

ПРВА ЛАГА
Современа Македонија и македонсќиот народ - наследници на Античќа Македонија и античките Македонци.

Историската наука одамна утврдила дека античките македонци се племе, кое било дел от грчката етничка заедница и чија територија до 4 век пр. Хр. се наоѓала во денешна Северна Грција. На територијата на Вардарска Македонија имало
------------------------------------------------------------------------
Крштевањето на бугарскиот цар Борис I (852-889). Медаљон на икона во црквата "Св. Кирил и Методи" Ресен, XIX век.
------------------------------------------------------------------------
мала држава со монархијска форма на управување, населена главно со траки и илири, а управувана од владетели и аристократија со грчки имиња. Уште во антични времиња имало спор создаден по политичка причина, околу тоа дали македонците се грци или не.Едно е јасно, дека тие не се славјани какво што е по потекло денешното население на Македонија и кое се населило на Балканите во VI век од новата ера т.е илјада години подоцна. А политичка причина која предизвикала уште во Античноста спорови меѓу грчката политичка елита по прашањето дали се грци македонците, се создава откако македонскиот цар Филип II решил да ја реализира својата брилјантна идеја да го обедини разделениот на стотици градови - држави грчки свет, во една грчка државна формација. Филип и син му Александар Велики не само што успеват да го сторат тоа, туку успеваат дури и да го завладеат речиси целиот Балкански полуостров, Мала Азија, Блискиот Исток. Таќа создадената огромна држава се распаѓа на одделни царства, по смртта на Александар Велики во 323 год пр. н.е, а како цареви стануваат
-------------------------------------------------------------------------
Бугарскиот цар Михаил - Борис I (852-899) претставен како ктитор на манастирот Св. Наум покраj Охрид, фреска XVII век
-------------------------------------------------------------------------
различни полќовници на Александар, кои воедно стануваат и родоначалници на нови династии. Македонија се враќа во старите граници, и во 167 год пр.н.е е окупирана од Римјаните, а населението ќое преживеало по крвавите војни со Рим, веке како римско ја споделува судбината на античките народи на Балќаните - Траки, Трибали, Илири.Тие се безмилосно исчистени од т.н варварски напади на готи, хуни, авари, славјани, бугари, кои ги напаѓаат Балканските земји меѓу средината на III и средината на VII век од н.ера т.е. во период од 400 години. Со нападите кои ги организирали на секои 2-3 години т.н варвари, кои доаѓале од денешните руско-украински и романски рамнини, ги напаѓале териториите на југ от Дунав со тоа што убивале мажи, одвлекувале жени, деца, земале огромни стада со добиток и вршеле други грабежи, палеле и разрушувале градови и села. Преживеаните антички жители на античќите провинции Мизија, Тракија, Македонија, преплашени бегаат на југ во големите и никогаш не освоени градови Константинопол и Солун. На нивните места одново се населуваат, дел од напаѓачите варвари, кои добиле от
------------------------------------------------------------------------
Бугарскиот цар Борис I (852-889), претставен како ктитор на Кичевскиот манастир СВ. Богородица Пречиста, фреска XIX век. Името на бугарскиот цар е избришано од раката на безбожен србоман
------------------------------------------------------------------------
римските власти статут на федерати /сојузници/ а после тоа и на римски поданици. Но и тие се протерани по извесно време од следниот варварски бран.При крајот на VI век од документите на ерата /административни документи, хроники, истории, литературни творби/ потполно изчезнува името „Македонија" и „македонци" за одбележување на настани и луѓе во нејзината античка територија. Од VI до XVI век како „Македонија" била нарекувана територијата меѓу Одрин и Цариград /Истамбул/. Адекватно на тоа и населението било нарекувано „македонци". А самата Македонија или делови од неа ќе бидат наречени со други имиња - Кутмичевица, Керамисијски полиња. Јасно е дека преживеаните антички жители от таа територија, биле преселени во плодородните полиња на денешна Источна Тракија. Властите на Источната Римска империја (Византија) во VI век решиле дека не можат да ги одбранат македонските провинции, па го собрале населението кои ги населувало истите, во прекрасните рамнини под sидините на империјската престролнина. Тоа го направиле со цел населението ем да
---------------------------------------------------------------------------
Бугарскиот цар Борис I (852-889) претставен како ктитор на Дебарскиот манастир Св. Иван Бигор, фреска 1871 г. Безбожна рака го избришала името на бугарскиот цар и напишала на бугарски јазик „Св. Стефан цар Дечански"
---------------------------------------------------------------------------
го брани градот во случај на варварски напади, ем да го храни милионското население, во мирно време.Тоа население, нарекувано по името на областа „македонци" е со грчко етничко сознание и како грчко ја населувало областа на денешна Турска Тракија /заедно со бугари и турци/се до 1922 год, кога било раселено на територијата на денешна Грција.Таа е историјата потврдена от илјадници европски, американски, руски, бугарски научници, за судбината на античката македонска држава и античкиот македонски народ. Тие немаат ништо заедничко со современото население на Македонија. Но тоа не им пречи на приврзаниците на македонизмот да се сметат за директни наследници на античките македонци, како и да им го земаат името на државата и името на народот. А симболот на сонцето от гробот на Филип Македонски - звездата со 16 краци да ја објават за грб на државата. Навистина најпосле и поранешниот претседател на Републиката Киро Глигоров, изјави дека современите македонци немаат ништо заедничко со античките истоименици. Тогаш зошто требаше да се крадат имиња и симболи од Античката грчка историја и така да се отежнува меѓународното признавање на новата држава?Тезата за античкото население покрај Вардар, треба да потврдиме дека продолжува да се експлоатира од влијателни и интелектуални кругови во Македонија па затоа истата не е призната со уставното име до денешен ден Во ООН Таму таа фигурира со чудното име ПЈРМ (Поранешна Југословенска Република Македонија). Светот не е така добродушен за историските ќражби како мајка Бугарија, која ја призна Македонија прва и тоа под нејзиното уставно име.
-----------------------------------------------------------------------------------
Бугарскиот цар Борис I (852-889), икона во црквата „ Св. Богородица" во Битола.Натписите се на бугарски јазик
------------------------------------------------------------------------------------

ВТОРА ЛАГА
„Чистите македонски словени" и „бугарите - татари"

Бугарскиот цар Борис I (852-889), икона во црквата „ Св. Богородица" во Битола. Натписите се на бугарски јазик.
-------------------------------------------------------------------------------------
Според владеачката теза за разликите помегу современите македонци и бугари, првите потекнувале од некакви посебни словени, поразлични од тие кои ги населиле земјите наденешна Бугарија и Србија. Тие се населиле на територијата на денешна Македонија во VI век.
---------------------------------------------------------------------
Св. Седмочисленици, манастир „С6. Наум" крај Охрид, фреска XVIII Век
---------------------------------------------------------------------
На крајот на сето тоа се тврди дека „различните" од „македонските" словени /оние кои ги населувале земјите на денешна Бугарија/, биле покорени од „бугарите", кои пак биле „татари". И покрај тоа што „татарите" ја создале бугарската држава во 632 г., биле асимилирани од словените, но оставиле траен отпечаток врз современиот бугарски народ. Толку траен што не само обичните луѓе се заблудени од пропагандата на таа теза, туку и пратениците во македонскиот парламент, политичари и универзитетски професори сметаат дека е потполно наместо да скокаат на митинзи покрај бугарската амбасада во Скопје и да викаат „бугари-татари" и „бугарите во Африка". Но, да го оставиме настрана расистичкото однесување кон татарите - и ако е малку чудно за еден минијатурен балкански народ, затоа што и татарите се луѓе и и маат исто толку право на постоење, како и македонците. Да не забораваме, дека тие се и подревен народ - изворите покажуваат дека се етнички формирани уште во 11-12 век, а македонците како самостојна национална категорија се појавуваат дури во 1944 година. Како второ тие не пристигнале во Европа од Африка, а од Азија.
---------------------------------------------------------------------
„Св. Бугарски просветители, Св. Кирил", детал от икона, XIX век,Кичевскиот манастир „С6. Богородица Пречиста". Натписите се на бугарски јазик
---------------------------------------------------------------------
Но да ги оставиме настрана очигледно погрешните податоци за татарите, кои ги добиваат македонските деца - проблемите на образованието во Скопје во случајов не не интересираат. Тезата за чистото словенско потекло на населението во денешна Македонија и тоа од некакви посебни словени, различни од тие кои се населиле во Мизија и Тракија, не е подкрепена со ниту еден документ од средниот век. Словените, кои го поплавиле Источниот и Централниот дел на балканскиот полуостров во VI век убивајќи и протерувајки го локалното античко население, се од една јазична група, наречена од целиот образован свет „бугарска група". Византија успева да си ја врати контролата над своите балкански области, кои веќе биле населени со словени /вклучувајки го и Пелопонес - крајната точкана современа Грција/, во почетокот на VII век, но работите повтрно се променуваат во 681 год., кога создадената во 532 год., бугарска држава ја вклучува по една војна со Византија истата година и територијата на Мизија, населена со Словени и ја преместува својата престолнина во Плиска. Меѓу 681-837 год., Бугарија после неколку успешни војни со Византија и франкиската империја се претвора во огромна држава
-------------------------------------------------------------------------------
Св. Методи, деталот фреска на Св. Седмочисленици во црквата во село Велгошча, Охридско, XIX век. Натписите се на бугарски јазик
-------------------------------------------------------------------------------
чија територија ги опфаќала земјите на цела Југоисточна Европа, вклучувајќи ја и територијата на денешна Македонија. Бугарите /понекогаш во науката нарекувани прабугари, протобугари/ не се ниту словени, ниту татари. Тие се високо организиран и високо цивилизиран народ од европската раса /инаку тешко дека би можеле да организираат толку силна држава, во толку оспоруван регион во Европа/. Релативно малку на број, тие се словенизираат во рамките на наредните 100-150 год. покрај многубројните словени, поданици на нивната држава, но која и до ден денешен го носи нивното име, како и веќе словенскиот по јазик народ, кој што ја наследува. Такви от развој на работите не е феномен во средновековна Европа - франките, кои го даваат името на Франција и французите се германско племе. А русите, кои што ја создаваат Русија - една безусловно словенска држава, се шведско племе кое се населило во Киев во VII-VIII век. Но што се случувало во Македонија во тоа време? Можеме да прочитаме што напишал во својот фундаментален труд „Средновековни градови и тврдини во Македонија" издаден во 1997г. во Скопје, истакнатиот македонски археолог и професор во универзитетот Св. Кирил и Методи - Микулчиќ. Книгата, голема на убава хартија со многу илустрации за информација е издадена не со пари од Софија, туку со средства на македонското министерство за образование и култура и на македонското представништво на фондацијата „Сорос". Истата книга не е издадена по време на „бугарската" влада на ВМРО-ДПМНЕ, туку по време на чистата „македонска" влада на Бранко Црвенковски. Што утврдил проф. Микулиќ? Сумирајќи ги резултатите од разкопините и сондажите во сите 538 стари градови и тврдини во Македонија тој соопштува, дека очигледно словенските завојувачи уште во почетокот на VI век го принудиле преживеаното античко население масовно да ја напушти Македонија /ние веќе објаснивме, дека истото се населило во денешна турска Тракија/. Но словените не се населуваат во Вардарска Македонија, истакнува проф. Микулчиќ. Невините хумусни слоеви врз античките урнатини сочат на тоа дека високите македонски планини на Вардарска Македонија не биле „атрактивни" како што пишува проф. Микулчиќ за дојденците од север. Затоа тие продолжиле на југ и се населиле покрај денешните грчки крајморски рамнини. Двеста години според Микулчиќ, Македонија останала без население. Првите новонаселеници биле прабугарите под Водство на хан Кубер, син на основачот на Дунавска Бугарија хан Кубрат. Околу 680-та година со околу 600 семејства тој ги напуштил земјите на денешна Унгарија и по патот Белград - Ниш - Скопје се установил засекогаш на така наречените Керамисијсќи полиња - тоа се Битолско, Прилепско, Ресенско, Охридско и Корчанското поле. Визатиските хронисти и некои бугарски камени натписи околу Мадарскиот коњак во денешна Североисточна Бугарија покажува дека и хан Кубер, основал во денешна Јужна Македонија држава наречена Бугарија, која во сојуз со Дунавска Бугарија превземала во 7-ми почетокот на 8-ми век заеднички дејствија против Византија. Нејзините дејствија против Солун биле одбиени, но затоа пак територијалното проширување на државата на запад во рамките на Денешна Албанија било повеќе од успешно - во околината на селото Врап е пронајдена голема прабугарска ризница, која сведочи за самиот факт. Вториот бран преселници според проф. Микулчиќ во останатите ненаселени земји на Вардарска Македонија бил пак од... прабугари.Тие дошле и се населиле во Источна и Северна Македонија после победоносната војна на бугарскиот хан Крум во Тракија против Византија во 811 година. Проф. Микулчиќ покажува, дека во тврдините покрај Крива Паланќа, Куманово, Скопје, Тетово,Гостивар, Штип се појавува грнчарија, бронзени предмети како и токи на ремени потполно идентични со откриените во бугарскатаа престолнина Плиска. А во рамнините покрај нив Микулчиќ ги одбележува посебните прабугарски населби зацврстени со земјен насип, наречени аули. Така за народот кој што живеел од Јадранското до Црното Море и од Дунав до Егеј се наметнало името, бугари заклучил Микулчиќ. Така е бидејќи тоа е историсќата вистина. Појасано и поточно неможат да го напишат ни бугарски историчари.Да, но што следува от сето тоа. Особено, ако прифатиме дека прабугарите се татари. Излегува, дека населението на современа Македонија има сто процентно татарско потекло и оние кои викаат пред Бугарската амбасада се со чисто татарско потекло. Мирно, браќа македонци, не сте со татарско потекло. Прабугарите, како што ги нарекуваат научниците /или бугарите, како што и самите се нарекувале/ како што веке соопштивме, се сметаат од меѓународната наука за ви-соко цивилизиран народ - еден од водечките народи во цивилизацијата на Средниот век. Еден француски научник напишал, дека тие се мајата, од која што се прави за државен живот словенското тесто на Балканите. Затоа кога срби, хрвати, словенци, грци и албанци ве навредуваат кажувајќи ви дека македонец не е националност а професија, вие можете да им кажете, дека македонец означува бугарин од прва класа.

ЛАГА ТРЕТА
Светите браќа Кирил и Методи, свети Климент, светиНаум, свети Гораст, свети Сава, свети Ангелариј „Маќедонски просветители" и „автори на македонската азбука"

Според луѓе од Скопје, кои што безсрамно се нарекуваат историчари, Кирил и Методи биле македонци и ја создале македонската азбука, т.н глаголица. Такви докази во древните хроники и житија на светите браќа се разбира нема. За скопските „историчари" е доволно, што тие се родени во Солун, а како што тие викаат - Солун е во Македонија.
------------------------------------------------------------------------------------
Св. Наум Охридски, фреска во село Велгошча, Охридско, XIX век. Натписот е на бугарски јазик
------------------------------------------------------------------------------------
Со името Македонија во тоа време се означува како што видовме, сосема друга географска област. Македонци биле и нивните ученици, Климент, Наум, Ангелариј, Сава, Гораст, кои што ги придружувале солунските браќа во Моравската мисија. После неу-спехот на истата и по смртта на Методи во 886 год. /Кирил починал порано во 869 год./ тие „емигрирале" во Бугарија и пристигнале во бугарската престолнина Плиска, но се скарале со бугарскиот цар Борис I и после неколку месеци „избегале" во, својата татковина „Македонија". Причина за кавгата била... состојбата што бугарите веќе имале азбука која што била наречена - „кирилица" /истата која што и денес се употребува во Бугарија, Србија, Русија, Украина, Белорусија и Македонија/, и не сакале да пишуваат на Ќирило-Методиевата глаголица. Се вратиле во „родната" Македонија /тука авторите срамежливо премолчуваат дека Македонија е во границите на бугарската држава/ каде што започнале да проповедат христијанство со книги напишани на глаголица т.е. на „македонски" јазик. Покасно и во денешна Македонија, бугарските окупатори ја вовеле „кирилицата".
----------------------------------------------------------------------------------
Св. Кирил и Методи, икона од црквата во манастирот Лешок, Тетовско, XIX век. Натписот е на бугарски јазик
----------------------------------------------------------------------------------
Побесрамни лаги тешко да се најдат и во сите останати тези на македонизмот собрани заедно. Ниту еден збор од кажаното погоре не е вистинита. Поинаку кажано во документите кои достигнале до наши дни, нема никаква трага од податоците во полза на кое и да е од горните тврдења. Но има докази во изобилство, кои сведочат доволно убедливо, за тоа дека сите настани во врска со создавањето и разпространувањето на словенската писменост се извршило само од бугари. За македонци никаде не се спомнува, бидејќи таков народ во таа епоха просто не постоел. Каква е вистината според постоечките автентични документи. За народността на Кирил и Методиј во светската наука се спорело многу, но спорот бил околу тоа дали се бугари или грци. Денеска меѓународната славјанистика го смета спорот за решен - Кирил и Методи и ако биле синови на високопоставен византиски чиновник, се од бугарско потекло. Византија не е грчка држава, а многунационална империја и нема ништо чудно во фактот, дека еден бугарин можел да има таква работа. Како што е познато од житието на Кирил, тој во еден разговор за време на својата мисија, кажува дека дедо му
----------------------------------------------------------------------------------
„СЗ. Кирил и Методи, СВ. Болгарски просветители" икона од Кичевскиот манастир „Св. Богородица Пречиста", XIX век. Натписите се на бугарски јазик. Бугарската азбука е напишана на пергамент, кој што светите браќа го држат во раце. Во таа азбука недостигаат многу букви на современата македонска азбука, но има и други, превземани од азбуката на србинот Вук Караџиќ
----------------------------------------------------------------------------------
бил аристократ „близок со царот" но бил принуден да емигрира во Византија. Во тоа време словените /крајот на VII век/ имаат само една држава - бугарската, така што царскиот двор, каде што се одвива настанот, може да биде само бугарски. Најпосле одличното владеење на словенскиот јазик е последниот силен аргумент во полза на бугарското потекло на браќата. Грците никаде не би можеле да научат словенски јазик до таква совршеност - во тогашните школски институции недостигаат катедри по словенска филологија. Верзијата, дека двајца грци можат да научат словенски јазик од селаните по солунските пазари /околината на Солун навистина била населена со словенско население/ не може да издржи сериозна критика. Од сиромашниот фонд на зборови на селскиот речник, кој што може да се научи на пазарите, тешко може да се преведува комплицираната филозофска материја, на светите христијански книги.
------------------------------------------------------------------------------------
Икона на Кирил и Методи во црквата Св. Недела во Битола. Натписот под неа гласи: Български просветители въ Преславъ 1873. Неспособна безбожна рака го избришала бугарски но го оставила Преславъ. Очигледно безбожниот србоман не знаел, дека Преслав е престолнина на Бугарија во IХ-Х век
------------------------------------------------------------------------------------
„Св. Йоан Владимир Български", фреска од Дебарскиот манастир „Св. Иван Бигор" XIX век. Безбожна рака го избришала „Български" и напишала „Елбасански". Натписот е на бугарски јазик
------------------------------------------------------------------------------------
Потеклото на Климент, Наум, Ангелари, Сава, Гораст е по веќе од јасно - тие се родени кажуваат нивните животописци /кои се и нивни ученици/ во Мизија, денешна Бугарија, од благородни родители. Тоа е нормално - тие биле млади бугарски државни службеници задолжени со мисијата да го изучат словенското писмо и броеви во Великоморавија и да го пренесат во Бугарија, а тоа и го прават зимата во 886 година. За никава кавга со бугарскиот цар Борис I не пишуваат нивните современи биографи, голем дел от кои се странци. Напротив тие соопштуваат дека Климент е из-пратен со мисија во Охрид лично от цар Борис кој му подарил три болјарски куќи. Но нешто повеќе, бугарскиот административен управник на областа Кутмичевица, во која бил Охрид бил сменет и на негово место со Климент заминал нов регионален управник - Домета. Нему му било порачано да го слуша и да го исполнува сето она што ќе му биде кажано од Климент, кој очигледно бил награден не само со црковна, а и со административна власт во денешна Македонија. Така ли постапува еден цар со доскоро непознат туѓинец, со кого после два-три месеца комуницирање се скарал и тоа за
-------------------------------------------------------------------------------------
Св. Седмочисленици, фреска од црквата „Св. Кирил и Методи" во Ресен, XIX век. Натписите се на бугарски јазик
-------------------------------------------------------------------------------------фундаментално прашање - на каква писменост да се пишува во државата? Вистината е сосема поинаква. Климент бил задолжен со нова важна мисија - да подготви тајно од грчките епископи, кои после 870 год. по решение на Цариградската управа ги управуваат бугарските црковни области, неколку илјади бугарски свештеници кои што го владеат словенскиот писмен јазик и да го организира производство на словенски книги за богослужба. Сето тоа со цел, еден ден после неколку години да се отфрли грчкиот јазик од богослужбите по илјадниците бугарски цркви. Како што е познато во изградениот од Климент манастир Пантелејмон во Охрид со пари на цар Борис I, Климент за седум години подготвил 3500 свештеници. Некаде во Северна Бугарија /далеку от престолнината Плиска - се претпоставува во манастирот Мурфатлар во Романија/ Наум исто така подготвил илјадници свештеници и книги. Истото го правеле и Сава и Гораст во град Берат /кој денес се наоѓа во Албанија/. Тоа му дозволило на цар Борис I во 893 год. да свика народен собир кој донесол решение богослужбата во Бугарија да биде на роден јазик и писменост. Каква била таа писменост? Се разбира кирилица, создадена од Климент во Охрид помеѓу 886 - 893 година, за тоа има и јасни податоци во неговото житие. Средновековниот црковен биограф на Климент јасно пишува дека тој ја направил таа азбука, затоа што во процесот на обука забележал, дека комплицираните графички структури на глаголицата тешко се усвојуваат од учениците и ја создал кирилицата, која што има попрост графички систем. Дали кирилицата е македонска азбука? Секој читател на оваа книга може да се увери дали тоа е вистинито кога ќе влезе во црква и ќе застане пред икона или фреска на Св. Св. Кирил и Методи. Црковните канони барале тие да бидат со азбуката во раце. Како во најстарите така и во најновите, вклучувајќи го и новиот катедрален храм /Св. Климент/ во Скопје, читателот може да види, како држат свиткан пергамент со азбука со букви како „Ъ, „Ю", „Л" и други, кои отсуствуваат во современата македонска азбука, но присуствуваат во бугарската. Да, за жал современите македонци пишуваат на српската азбука, создадена од српскиот преродбеник Вук Караџиќ. А оние, што пишуваат со азбуката на Кирил, Методи и Климент се бугарите. Впрочем редум со портретите на цар Борис I во Дебарскиот, Кичевскиот, во манастирот „Св. Наум" како и во многу цркви, македонскиот посетител ќе види како ги нарекувале нашите прадедовци Кирил и Методи или „Св. Седмочисленици". Во икони или фрески тие се наречени „болгарски просветители од „Преслав", „болгарски" или само „болгарски просветители". Така е во црквите „Св. Богородица Кмменичка" во Охрид, во Кичевскиот манастир, во црквата, „Св. Ѓорѓи" во Ресен, во црквата „Св.Недела" во Битола, во црквата во село Бешишча, Мариовско и многу други. Впрочем, дека Свети Климент е бугарски државен службеник се гледа од фактот што во 893г. не архиепископот, а цар Борис I го назначува за „прв епископ на словенскиот јазик" во Струмица. Исто така цар Борис го назначува Св. Наум на неговото место во Охридската школа и му дава пари да го изгради манастирот „Св. Наум". Пред цар Симеон, Св. Климент поднел оставка неколку месеци пред да почине во 916 год., откако почувствувал, дека силите го напуштаат, според средновековните автори. Тоа е вистината за Кирил и Методи и нивните ученици, како и за нивната азбука. Бугарско дело, извршено од бугари во името на бугарската држава и бугарскиот народ. Во почетокот македонските лаги ги нареков „бесрамни" не случајно. По ова прашање тие
-------------------------------------------------------------------------------------
Натпис на бугарски јазик од 1313 г. за изградбата на црквата во село Старо Нагорчино, Кумановско
-------------------------------------------------------------------------------------фалсификуваат свети христијански текстови, какви што се житијата на светците /сите учесници во создавањето на азбуката се објавени за светци од Светата православна црква, а Кирил и Методи и од Католичката црква/ или се прават, како да не постојат. Фалсификувањето на свети текстови, икони и фрески со ликови на светци е многу тежок грев и повеке од сигурно е дека во задгробниот живот тие измамници ќе вријат во казаните на пеколот до второто пришествие /второ то доаѓање на Христос/. А можеби и после него.

ЧЕТВРТА ЛАГА
„Македонскиот" цар Самуил и неговата „македонска" држава

Според македонски автори, кои се нарекуваат историчари без никаква основа, после векоки под „бугарско ропство" во 971 год. македонскиот народ се дигнал на востание против Бугарската власт под раководство на цар Самуил. Откако се ослободиле от „бугарско ропство" македонците влегле во лута борба со Византија и по долга војна „Првата македонска држава" или „Самоиловата држава", како што ја пишуваат некои скопски автори, загинала во 1018 год. под ударот на грците и нивниот император Василиј II Македонец. Да, така е целосното име на Василиј II, затоа што бил роден во Источна Тракија покрај Одрин, каде пак биле населени во VI век остатоците од грцизираното античко македонско население.
-------------------------------------------------------------------------------------
Крали Марко (1371-1394), владетел на Прилеп, опеан во србските и хрватските народни песни како „бугарски јунак", фреска од манастирот „Св. Димитар" крај Скопје
-------------------------------------------------------------------------------------
Така учат во училиште македонските деца, така пишува во дебелите „академски" истории на Македонија и тоа го знаат за жал, за цар Самуил граѓаните на Македонија по млади од 60 год. Толку веќе трае лансираната по 1944 година лага. Лага, навистина и тоа стопроцентна. Етничкото потекло на цар Самуил и името на државата која ја управувал, никогаш не биле предмет на спор во медиевистиката /Меѓународно име но историјата на Средниот век/. Илјадници научници од Русија, САД, Англија, Франција, Германија, Србија секогаш пишуваат за драматичниот двобој меѓу Бугарија и Византија, кога станува збор за настаните на Балканите во Втората половина на X и почетокот на XI век. Како и за бугарските цареви Роман и Самуил, кои ја раководеле Бугарија во тоа време. Тоа е сосема нормално, затоа што сите зачувани документи од таа епоха /грчки, србски, бугарски, латински, ерменски, арабски/ зборуваат за бугарското царство и бугарскиот цар Самуил. Пред десет години објавив награда од 100 000 германски марки на оној, кој ќе покаже документ од истата епоха, во која Самуил е објавен за македонски цар, а неговиот народ за „македонци". Сеуште чекам. Како што се уште чекам и одговор на мојата покана, македонските електронски медиуми да ми овозможат средба - дебата со македонски академски научник по прашањето за Самуиловото царство. Тоа нема никогаш да се случи по простата причина што и десет македонски академци да седнат од една страна, нема да можат да водат спор по прашањето, дури со еден-единствен бугарски студент по историја. Тие просто нема да имаат /покрај бројот на титулите/ ниту еден-единствен аргумент во полза на македонската теза. Каква е вистината за цар Самуил? Што раскажуваат документите? Тоа, дека во 971 год. при една од многуте бугаро - византијсќи војни е освоена бугарската престолнина Преслав и биле заробени бугарскиот цар Борис II и неговиот брат Роман. Тие биле однесени во Цариград и насилно принудени да абдицираат. Според средновековните закони тоа значело дека бугарските војски кои се уште војувале требало да се предадат. Меѓутоа бугарите откажале да се предат и под раководство на Самуил, син на еден од десетте областни управници, ја продолжиле успешно војната. Самуил не се објавил за цар, затоа што според бугарските закони, додека царот е жив /макар и заробен/ останува на чело со Бугарија. Во 980 г. цар Борис и брат му успеале да избегаат од пленство, но на границата со Бугарија цар Борис II бил убиен од „бугарски граничар бидејќи бил облечен во романски алишта", пишуваат средновековните хронисти. Во согласност со бугарските закони, брат му Роман бил објавен за цар на Бугарија и резидирал во Скопје, кое станало престолнина на Бугарија. Во 992 г. цар Роман бил повторно заробен од византијците во Скопје и фрлен во затвор, каде воедно и починал во 997 г. Во текот на тој период Самуил бил само „гуљам" како што пишува еден средновековен арабски писател т.е. само командант на вооружените сили на Бугарија. Дури откако пристигнала вестта за смртта на Роман кој починал во Цариград и не оставил наследници, Самуил бил прогласен за бугарски цар. Тој го одбрал Охрид за престолнина на Бугарија. Сето тоа покажува дека Самуил и покрај тоа што ја имал целата власт во државата уште во 971 г. /во неговите раце била армијата/ со целото поведение саќал да покаже дека се придржува кон бугарските закони и е добросовесен бугарски државен службеник. Затоа се објавил за цар на Бугарија дури во 997 г., кога бугарските закони го дозволувале таквиот акт - старата династија немала веќе ниту еден машки наследник. Многу се документите кои покажуваат дека државата управувана од Самуил е Бугарија, затоа ќе напомниме само неколку. Во Охрид а не на друго место оди по времето на Самуил од окупираниот од византијците Преслав, бугарскиот патриарх и Охрид за долго време станува центар на бугарската патриархија. Е, може ли престолнина на бугарска патриархија да биде во административната престолнина на туѓа држава. Сосема прабугарска е административната терминологија на државата - во Охрид има кавхан, ичиргубоил и т.н. Но смртен удар врз македонската теза за цар Самуил нанесе нај неочекувано откриениот во град Битола во 1956 г. голем натпис врз камен блок, кој според содржината стоел на влезот на заштитниот зид на средновековна Битола. Натписот е направен по заповед на цар Иван Владислав, внук и наследник на цар Самуил во 1016 г. /две години после смртта на цар Самуил/. Во тој долг натпис цар Иван Владислав раскажува за победи и порази во војните со Византија и соопштува, дека е „бугарин по род" - „заштитник на сите бугари" и дека тој ги направил заштитните sидови на Битола „за спас на бугарите". Со други зборови цар Иван Владислав објаснувал каков е народот кој во 1016 г. Живеел на територијата на денешна Македонија, каков е тој по народност и на која држава е цар - бугарски, бугарин, Бугарија. Можам да си претпоставам какви физиономии направиле македонските „научници" при вестта за наоѓањето на натписот. Затоа тој најголем словенски натпис откриен досега, со чија сопственост би се гордеел секој светски музеј од откривањето па до ден денешен стои заробен во подрумот на битолскиот музеј, искршен на неколку парчиња. Ете тоа е научната совест на македонските „историчари".Во интерес на вистината некои македонски историчари очигледно се чувствуваат посрамотено /сепак во секој голем град на Грција има улица Василиј Бугароубиец/ го нарекуваат царството Бугарија од тоа време „Самуиловата држава" а не „македонска". Ним ќе им напоменеме, дека светската практика е државите да се именуваат по името на народот кој ги населува, а не по името на нивниот нов раководител. По логиката на истите македонски научници денешна Македонија треба да се вика „Киро-Глигоровата држава". И повторно во интерес на вистината треба да ја споменеме варијантата на македонската теза за цар Самуил и неговото царство која се распространува во последните 5-6 години на XX век. Очигледно осознаваат дека не можат во условите на демократија, да ги кријат повеќе автентичните документи од општеството, некои македонски „историчари" признаваат, дека цар Самуил се нарекувал „цар на Бугарија" а неговиот народ се нарекувал „бугарски". Но тие се чувствувале „македонци" /интересно е како го разбирале современите македонисти тоа „чувство"/, а името „бугари" и „Бугарија" ги узурпирале, за да ги почитуваат нивните „непријатели". Бидејки бугарите и Бугарија се прочуле и се здобиле со слава и почит во минатите векови како народ и држава во Европа. Тоа дека Бугарија во тоа време VII-XI век била голема, силна, ценета држава која што ги почитува своите непријатели тоа е вистина. Вистина е дека, бугарите се славен и почитуван /и не само во тоа време/ народ. Но вистина е исто така, дека ако беше „македонец" а неговиот народ „македонски" цар Самуил ќе го земеше нивното име. Затоа што треба и јас да признаам нешто. Македонија од времето на Александар Македонски е далеку по прочуена и славна од средновековна Бугарија во средновековна Европа, каде што „Александрија" /романот за подвизите на античкиот македонски цар/ била најчитаната книга. Воопшто таа теза очигледно е склопена сосема набрзо. Македонските „научници" не се сетиле дека „Самуил - првиот македонски цар" е објавен од нив за најобичен мародер на имиња и народи. Всушност не ли го изразува точно таа теза потсвесно мародерскиот менталитет на дел од современата македонска историска „наука"?

ПЕТТА ЛАГА
„Охридската архиепископија /1019-1767 г./ - македонска црква"

Според македонските историчари в текот на горе наведениот период постоела независна македонска црква со центар - Охрид. Некои дури тврдат, дека таа била основана од Свети Климент и ја нарекуваат „Климентовата црква". Тие тврдења на македонските „историчари" им даваат основа на современите македонски архиереи во македонските епархии да барат обновување на независна македонска црква, но не под името Македонска патриархија, а под името Охридска архиепископија. Каква е вистината? Свети Климент никогаш не ја создал Охридската архиепископија - таа била основана уште во римските времиња, т.е. 500-600 години пред тој да се роди. Во 870 г. таа станува структура на бугарската архиепископија, а од 917 г. - на Бугарската патриархија. Свети Климент никогаш не бил нејзин титулар. Во Охрид меѓу 886-893 г. тој е во својство /во црковен однос / на монах, раководител на училиште за свештеници и скриптори. За епископ е назначен Во 893 г., но во Струмица. Меѓу 973-1018 г. Охрид е престолнина на Бугарската патриархија. Во 1019 г. во Охрид навистина е создадена независна архиепископија, која што постоела до 1767 г. Тоа го направил завојувачот на Бугарија император Василиј II Македонец Бугароубиец. Трите потврди /грамоти/ за нејзиното создавање се зачувани, издадени от западноевропски научници и текстот им е недвосмислен. Василиј II изјавува дека откако ја покорил Бугарија се замислил како да го организира во црковен однос бугарскиот народ. Но не можел да им остави патриархија, не можело во една држава да има две патриархии. Но не сакал да ги потчини и на Константинополската патриархија бидејки тоа можело да послужи како повод за востанија и бунтови. Затоа ја понижил Бугарската патриархија во ранг на архиепископија со центар во Охрид, но ја зачувал нејзината независност со тоа што ги оставил под нејзина надлежност сите земји во бившото Бугарско царство. Дури е запишано во нејзиниот устав, дека архиепископот секогаш треба да биде бугарин. Официалното име на архиепископијата било во годините помеѓу 1019-1767, кога била затворена „Бугарска автокефална /самоуправна/
-----------------------------------------------------------------------------------
Натпис од црквата „Св. Димитар" во Скопје. Содржина: Направи се тази гробница съ пожертвуването отъ православните българи в 1864 г. март Скопие". Натписот е симнат и исфрлен во дворот на црквата во 1963 г. Друг натпис кој што покажува, дека црквата е изградена от „бугарите во Скопје" е симнат уште во 1913 г. искршен и фрлен во Вардар. Бог да им прости на безбожниците
------------------------------------------------------------------------------------архирпископија". А нејзиниот титулар и се потпишувал во сите документи во текот на тие седум и пол века од нејзиното постоење „Архиепископ на Охрид /или Јустиниан Прима - античкото име, како што се мислело тогаш, на Охрид/ и на Цела Бугарија". Спор меѓу научниците во светот по прашањето чија е архиепископијата во Охрид меѓу 1019-1767 г. никогаш немало, затоа што илјадниците документи, кој излегле од канцелариите, се недвосмислени - тоа е бугарска црковна институција. Со тоа се согласувале и нејзините титулари со грчко потекло. Познатиот книжевник Теофилакт например се потпишувал во официални документи /и покрај омразата која ја имал кон бугарите а ја изразувал во писма до пријатели/ со името Теофилакт Бугарски. А Во 1292 г. Византијскиот император Андроник Палеолог подарил на нејзиниот титулар навезана со злато плаштеница со надпис испишан со злато „на пастирот на бугарите, за да го спомнува во своите молитви императорот". Таа плаштеница до 1918 година беше чувана во Охридската црква „Св. Климент" а после таа година е во Националниот историски музеј на Бугарија.
----------------------------------------------------------------------------------
Мермерен рељефен украс на влезната врата на црквата „Св. Никола" во Штип, кој го имитира бугарскиот грб, XIX век
----------------------------------------------------------------------------------
Долга и славна е историјата на Бугарската автокефална архиепископија со центар во Охрид. Во различно време таа го управувала во црковен однос не само бугарскиот народ, но и србите, романците, албанците, дел од грците. Имала епархии дури во Јужна Италија. И нејзиното име секогаш било само едно - Бугарска.

ИСТИНАТА ЗА ОМО „ИЛИНДЕН"

2006-05-18T05:36:00.000-07:00

http://knigite.abv.bg/omo/kuiz.html

КУИЗЛИНГИ - ИСТИНАТА ЗА ОМО „ИЛИНДЕН"

През 1940 г. водачът на норвежките фашисти В. Куизлинг активно съдействал за окупацията на Норвегия от А. Хитлер. И така хора, които сътрудничат с национален враг, изменят и правят предателство спрямо родината, се наричат куизлинги.
На 10 март 1990 г. около 16,00 часа се бяхме събрали десетима души мъжка компания в механа „Брезата" - Сандански на разпивка. В момент на повишен градус в компанията присъстваше и един-единствен член на македонистите Георги Бухала. Същият ни предложи да отидем на македонски митинг в София да се „разправяме" с шопите. Ние, без да му мислим много, вземаме решение да пътуваме с нощния пътнически влак за София. Знае се много добре какво направиха комунистите в Пиринска Македония и в този момент, когато се правеха първите крачки на премахване на тоталитарния режим, без да имаме представа каква е политическата цел на този митинг, ние, въоръжени с доза злоба, тръгнахме да се „разправяме" с шопите. Пътувайки без билети в пияно състояние, с постоянни скандали с обслужващия персонал пристигнахме на Централна гара София на 11 март 1990 г. След половин час с първия бърз влак за София от Пиринска Македония пристигнаха около 25 души от поречието на река Струма. Отидохме на сборното място - НДК, където ни посрещна лидерът на всички македонисти в Република България, самозваният кинорежисьор Георги Солунски с екип на телевизията от Скопие с ръководител Драги Ивановски и кореспондентът на скопския официоз в.„Нова Македония" в София Владимир Тулевски. Събрахме се около 35 - 40 души. Аз и моята компания бяхме отишли на митинг, а то се оказа, че трябва да сложим подписа си върху петиция, която трябва да се връчи на българския парламент. Шествието трябваше да тръгне към 11,00 часа. Някъде към 12,00 часа се появиха и членове на ВМРО - СМД. Единият от моята компания започна да им дава знак да идват по-бързо, като се обръщаше: „Айде, докога ке ве чекеме!" Тогава му се даде обяснение, че тия не са от нашите, че са „върховисти". Една година по-късно журналиститът от македонската телевизия Владимир Лапе монтира специална хронологическа емисия на всички прояви на македонистите. Какво ми направи впечатление? - Защо не бяхме озвучени на проявата ни на 11 март 1990 г. Поради факта, че все още бяхме пияни и псувахме жестоко.
На 12 март 1990 г. на площада в град Сандански ме спря тогавашният организационен активист на ,,Илинден" Вихрен Запрев. Той ме попита: „Искаш ли да те запишем при нас?" Аз го запитах къде. Отговорът бе: „В Независимата македонска организация „Илинден" - ВМРО /независима/ Когато му дадох положителен отговор, ме записа в една тетрадка и така станах член, без да бъда.запознат с нито един програмен документ. На 13 март 1990 г. в района на градския басейн в град Сандански се проведе учредително събрание на местната секция на НМО „Илинден" - ВМРО /независима/. От присъстващите 33-ма души бе избрано ръководство в състав - председател В. Запрев, секретар - Кр. Илиев, касиер - Иван Петров. Тук се запознах и с Йордан Костадинов от КЧПМПМ /Комитет за човешки права на македонците в Пиринска Македония/. Така започна моята дейност в „Илинден".
Първото ми по-голямо участие като член на „Илинден" бе на 23 март 1990 г. в град Петрич на контрамитинг на организирания митинг от страна на ВМРО - СМД. На този митинг официално се запознах с Атанас Киряков и Сократ Маркилов. След като завърши контрамитингът, отидохме за кратък разбор в парка край реката. Тук Киряков ми даде служебния адрес на Димче Беляновски от Радио Скопие.
На 14 март 1990 г. в град Сандански /в апартамента на В. Запрев/ се състоя учредително събрание на ОМО „Илинден". Имаше представители на НМО „Илинден" - ВМРО /независима/ и КЧПМПМ. Събранието протече при следния дневен ред:
1. Запoзнаване с уставите и платформите на НМО „Илинден" в КЧПМПМ;
2. Приемане на ново име и изработване на нов устав и програма;
3. Избор на временно ръководство до конгреса на организацията;
4. Приемане на нови членове;
5. Подготовка на събор-поклонение по повод 75 години от убийството на Яне Сандански;
На това събрание бе избрано ръководство в състав: председател - Стоян Георгиев, зам.-председател - Йордан Костадинов, секретар - Петър Марчев, Касиер - Кирил Йванов, главен координатор - Атанас Киряков, членове на координационния съвет /координатори/ - Йордан Бербатов, Теодосий Попов, Георги Сухарев/ Димитър Карамачев, Красимир Илиев, Костадин Златинов, Красимир Тупареев.
Избрана бе и контролно-ревизионна комисия в състав Иван Аюров и Вихрен Запрев.
Също така бяка определени редът и съставът на ораторите на събора, между които беше и моя милост, като освен че бях първият оратор, трябваше да прочета и политическата декларация на ОМО „Илинден".
Тук искам да се отдели внимание на един факт, който заслужава внимание. А именно за самата подготовка на събора. По какъв начин г-н Киряков бе успял да убеди ръководството на дирекция „Културен отдих и украса" не ми е известно. Но бяхме уведомени писмено от тогавашния председател на община „Сандански" г-н Иван Маникатов с писмо No. 48-00-10/18 април 1990 г., че съгласно Закона за партиите, след като организацията не е регистрирана, нашето мероприятие се забранява. От дирекция „КОХУ" - град Благоевград на поляните край Роженския манастир „Рождество Богородично" успяхме да монтираме пиедестала на самата сцена, а липсваше гърбът и ето какво направихме в този случай. Аз и Киряков с членове от благоевградската секция откраднахме от склада на дирекция „КОХУ" самия гръб на нашата сцена. Късно вечерта беше монтиран и самият гръб на трибуната, след което беше назначена и охрана на самата трибуна /дейността на охраната беше само три дена/.
И така дойде дългоочакваният ден 22 април 1990 г. /неделя/. Самият събор трябваше да започне от 10,00 часа. Пристигна и електорат от Скопие. От българска страна дойдоха доста хора, защото беше използвана една хитрост - на афишите допълнително с флумастер беше написано, че специален гост на събора е известната фолкпевица Васка Илиева /позната много добре на жителите на Пиринска Македония/.
Не искам да навлизам в подробности за самия събор, но ми се иска да цитирам някои моменти от програмата на македонистите, а именно:
"Неврокопска митрополия да бъде отцепена от Българската православна цьрква. Митрополит непременно да бъде македонец.
Младежите /само македонците/ от Пиринска Македония да бъдат освободени от военна повиност.
Изгегляне на българските окупационни войски, окупирали Пиринска Македония през 1912 г., които са национално и икономическо бреме за македонската нация.
Всички български политически партии и организации, които се намират на територията на Пиринска Македония, да бъдат разпуснати, или да се преименуват в македонски, т.е. да приемат скопската теза, като по този начин се противопоставят на бьлгарската асимилаторска политика.
Забрана на регионалния вестник ,,Пиринско дело", вестник „Македония" и други подобни, които фалшифицират македонската история и култура, а сьщо така създават напрежение на етническа основа.
ОМО ,,Илинден" иска чрез международен съд да бьде осъдена днес българската държава за заплащане на репарации за страданията и мъките, причинени от действията на България."
Следващото мое по-голямо участие беше на 4 май 1990 г. на площад „Македония" в град Благоевград пред паметника на Гоце Делчев. Бяхме около петдесетина членове. Мероприятието беше да се проведе мълчаливо бдение със свещи в ръка. Разбира се, на това начинание присъстваше и екип от македонската теливизия с ръководител Бранко Радованович.
На 6 юни 1990 г. пред сградата на Окръжен съд - Благоевград петнадесетима членове проведохме гладна стачка в знак на протест, че окръжният съд ни отказа регистрация. На 2 август 1990 г. в с. Ощава бе направен опит да бъде проведен конгрес, който бе продотвратен от полицията.
На 17 септември 1990 г. пристигнах в Скопие. За целия ми престой в бивша Югославия може да се добие пълна представа от разговора ми с журналиста от Благоевград г-н Страшимир Марчев.
Г-н Красимир Илиев: Добър ден в Скопие.
- Добър ден на слушателите на Радио Благоевград. Не сме се виждали, не сме се чували от много време. Разкажете как пристигнахте тук, каква беше вашата съдба?
- В Република Македония пристигнах на 16 септември 1990г., по-точно на 15-и преминах границата на граничния пункт Златарево и на 16-и бях на пограничната среща между общините Берово и Сандански и на 17 септември се озовах в Скопие.
- Предполагам, че тук сте дошли с много надежди, с много планове?
- Точно, абсолютно е така. Витаех из облаците, лъжеха ме от всички страни: ,,Непременно трябва да отидеш да завършиш един от факултетите в Скопие." Това ми беше казано от културното аташе на югославското посолство в София Милица Кнежевич. И по нейна инициатива трябваше да дойде в Скопие да се видим с нея, за да ми каже някои работи, които не смеела да ми ги каже в София. И точно затова извадих и задграничен паспорт и пристигнах в Скопие. Но тук ме очакваше съвсем друго. Казваха ми, че непременно трябва да завърша един от факултетите и понеже организацията ,,Илинден" нямала юрист, трябва да запиша Юридически факултет. Записването стана лесно - под формата на една беседа, без приемен изпит и за отбелязване дори без документи за средно образование. Документите ми пристигнаха после по дипломатически пьт - чрез дипломагическата поща на югославското посолство с помощта на Атанас Киряков. Моите документи бяха в техникума след средно образование в Бобов дол.
- И оттук нататък как премина вашето следване - от момента, в който сте пристигнали до ден днешен има два семестъра, които са минали вече?
- Моето следване, може да се каже, всъщност в формално. Отначало нямах мира и спокойствие от журналистите от македонското радио и телевизия - по-конкретно Мирослав Спировски, Владимир Лапе, Бранко Радовалович и т.н. Постоянно ме обсипваха с вьпроси, вземаха интервюта. Какво е правила организация "Илинден", докато те не са присъствали на тамошните и прояви. След всичко това те си прибираха хонорара, вземаха си своето, а аз оставах с една гола надежда. И от една дума просто ми се повдигаше, получавах уртикария - "Се ке се среди, не се секирайте, ке биде се во ред." Но нищо не стана така, както беше предвидено, планирано всичко да бъде наред. Пристигна и друга група, изпратена да учи във факултетите в Скопие по препоръка на организацията "Илинден". Събрахме се вкупом деветима мъже и две жени за различни факултети. Не получихме стипендия цели пет месеца. Все се уреждаше. Никога няма да забравя Скопие с кървясалите си крака. Това могат да потвърдят и някои от ръководството на ,,Илинден" ако имат смелостта, разбира се. По-конкретно един от членовете на координационния съвет Костадин Златинов ми каза: ,,3ащо ти са така кървясали краката?" Казах му: ,,Защото трябва да се търчи наляво-надясно по разни институции, да се тропа от врата на врата, да бъдеш като просяк, за да се осигури една кратка социална помощ на студентите, понеже няма какво да се яде." Вземали сме мизерни помощи от порядъка на 500 динара. Действително тогава имаха и по-голяма стойност, но тия 500 динара вземахме от Центъра за социална защита на инвалиди, слабоимотни - в такава кагегория ни слагаха. Първите пари, които получих в Република Македония, бяха от шиптер, албанец. Копахме канал в община ,,Чаир" с още двама, които не бяха студенти. Те имаха желание да дойдат да работят тук, от Сандански са и се казват Веселин Стоименов и Илия Тренков. С тези пари успяхме да купим обувки на единия, понеже му се бяха скьсали летните обувки. Имали сме едни такива тежки ситуации, тежко положение на цайтнот, че хора от нас, по-точно Георги Филипов, в това число и аз и Цветан Вардарков, сме крали зелки от зеленчуковите пазарища в Скопие. С един хляб и зелка и сол, за да поминеме някой ден, докато заработиме някоя пара.
После започна една голяма офанзива на антибьлгарска основа, в която аз имах роля да бьда една марионетка. От мене се получаваше един суров материал, после се написваше на машина, трябваше да го прочета по няколко пъти, понеже не можех да говоря т.нар. македонски език, трудно ми беше. Конкретно за срещата на председателя на ВМРО-СМД г-н Димитър Гоцев с д-р Франьо Туджман - президент на Република Хърватско, като тази среща трябваше да се представи за антимакеданска. Първо поставих подпис на едно отворено писмо до президента Желев и премиера Попов, после пьрвата среща на премиера с неговия гръцки колега Мицотакис. Това писмо, текста Ви е известен, чрез агенция - ТАНЮГ стигна до адреса. Друго нещо беше относно акта за хуманната помощ за гладуващите в Пиринска Македония. Също бях сложил подпис на тоя акт, понеже бях получил пълномощия от организация "Илинден". Според мен тия пълномощия, аз трябва да направя всичко, за да се трупат политически дивиденти на организация „Илинден" да се покачи нейният реитинг. Получих една цифра от 8 760 хора, които гладуват по старческите и ученическите домове в Пиринска Македония. Сега доколко това е вярно аз не знам, такьв материал ми се предаде и аз го пренесох.
- Виждам, господин Илиев, че се вълнувате в момента. Все пак Вие сте интелигентен човек. Ще ви върна малко назад. Вие споменахте една връзка, която според мен заслужава внимание - това е посолството на Югославия в София, организацията "Илинден", големите обещания, които са давани на всички онези български граждани, които ще дойдат да учат тук, в Скопие и пропагандната машина, която е била пусната в ход. Каква е връзката между всички тези детайли и факти, за които Вие споменахте?
- Ще Ви кажа, дори и по-детайлно. В тая югославска легация, която се намира в София, конкретно посолството и консулският им отдел, всякой вторник и петък било кой - или аз, или Атанас Киряков, или пък и двамата заедно, отивахме да вземем пропагандна литература, в. "Нова Македония", разни брошурки, македонска граматика, българско-македонски речник - от тоя род. Контактите ни бяха с посланика Миленко Стефанович, завеждащия правната им служба Есман Карабегович, културното аташе Милица Кнежевич и консула Михаило Дабидич. Дори и колкото и да звучи малко смешно на мен и на Киряков ни бе предложено, един от двамата или и двамата заедно да бъдеме гробари!
- Как така - гробари?
- В София, в "Орландовци", има около шест-седем сръбски гроба, на сръбски войници. И тая площадка се поддържа от легацията. Така се случи, че аз написах автобиография, за да получавам пари оттам. Сумата, която трябваше да получавам, бе 80 долара месечно Парите се получават директно от Съюза на борците на република Сърбия. Всичко това бе един параван, поне да се знае, ако евентуално се узнае откъде са тия средства, да има покритие, ето - "Вижте, хората работят, заработват си с честен труд парите!"
- Един междинен въпрос, г-н Илиев. В българската преса в радиото и телевизията се появиха някои частични данни за суми, които конкретно са били давани тук в Скопие по веме на престоя на редица активисти на ОМО „Илинден". Вие знаете малко повече подробности за тия факти.
- Да, това е точно. За съжаление не мога да ви дам и фотокопия на фактурите, които са давани за организация "Илинден". Точна евиденция не мога да Ви дам, но, доколкото си спомням се касае за голяма сума пари.
Да започнем от най-стария - Сократ Маркилов. В момента при него са, дали са при него, самият той знае къде им е посоката на тия - 4 000 дойче марки.
- Това е еднократна сума?
- Еднократна сума. За Стоян Георгиев - той има най-много взети пари и дали ги е внесъл в касата на организацията, не се знае. Става дума за 1 100 канадски долара, за 3 000 дойче марки, 700 австралийски долара и др. Плюс това Стоян Георгиев, които представляваше „Илинден" в Копенхаген, разходите бяха на стария кабинет на Глигорие Гоговски. Друг представител на тая организация беше югославският гражданин Георги Янчев, които е от с. Покровник, община Благоевград. Е, сега може да ви звучи малко парадоксално - организация "Илинден", която се намира на територията на Република България, се представя от югославски граждани. Други пари, които са давани на "Илинден", това са на нейния зам.-председател Йордан Костадинов. Посещението му в Торонто - билетите за самолета, ред други пари. Знам, че лично на него са дадени 300 канадски долара. По-късно се получи конфликт между мене и ръководството на "Илинден". Написах едно писмо до Киряков с приложени фотокопия на разписките и чрез незаконната жена на Сократ Маркилов. Величка Стефанова ги изпратих в България, Но до Киряков е достигнало само едно голо писмо, разписките са изчезнали. Но се получи информация в по-широкия кръг на членовете на "Илинден", че нейният председател е откраднал пари.
- Имате ли информация, г-н Илиев, кои политически личности тук, в Република Македония, пряко стоят зад финансирането на ОМО „Илинден"?
- Да, имам, имам. И мога да ви кажа конкретно, дори не се плаша от нищо, въпреки че ще си имам някои проблеми тук, в Скопие. Политическите личности това са - Бранко Цървенковски, председател на Социалдемократическия съюз на Македония (бившият съюз на комунистите). Също така от бившия председател на Сециал-демократическата партия - Славко Милославлевски. От Съюза на комунистите - Движение за Югославия, от самия председател - Драгиша Атанасовски. От бившия и сегашен секретар на външното министерство на Македония - Никола Тодорчевски. От секретаря на Блаже Ристовски - Венко Дамяновски. Това са политически дейци, които са на държавни функции.
Мога да ви кажа, дал съм точно и адреса на частната фирма на Атанас Кираков - "Кукуш - 1913" за неговия регистриран вестник "Пиринска камбана", за да се финансира оттука с технически средства - фотокопир, било каквото и да е друго. На тоя разговор сме разговаряли с председателя на парламента Стоян Андов, тогава присъствуваше и Йордан Бербатов и Георги Ковачев от ОМО "Илинден" по време на конгреса на ВМРО-ДПМНЕ. После тяхното заминаване Стоян Андонов ме извика и ми взе точно адреса на Киряков и на неговага фирма. Да чака отговор, да му се обадят от Виена, от тяхна си фирма. Да не бъде директно, че се дават отгука пари, а като посредник за тая работа ролята трябва да оттиграе пивоварния завод в Скопие "Скопска пивара".
- Вие бяхте секретар на ОМО „Илинден", докато бяхте в България и предполагам, че имате точни данни за числения състав на ОМО „Илинден". Тук се твърди, че в ОМО „Илинден" са около 40 000 - 50 000 души.
- Да, мога да ви кажа. Секретар бях точно до 19.10.1991 г., все още бях тук, след съдебното решение на Върховния съд тогава ми казаха, че трябва да поднеса оставка и да бъда редовен член и на мое място да бъде Бербатов.
Точният брой на членовете мога да ви кажа, понеже всички протоколи минаваха през ръцете ми. Но това кьдето се твърди аз също съм го чел в страниците на вестник "Нова Македония" и конкретно от един ваш колега, Мирослав Спировски се казва.
Колко са членовете? Те не са някаква огромна цифра. В Благоевград бяха 12, от които половината бяха в ръководство. В Сандански при основаването от 33-ма останаха 27. В Петрич - 47, в Микрево - 23, в Гега - 18, в Симитли бяха 6. После по поречието на Места, когато ходехме по агигаций, в Гоце Делчев не успяхме да формираме секция, сега, доколкого знам, са успели. В Мосомище - 7, 8 ли бяха, нещо такова. В Копривлен - 4, от тоя род. Фактически някъде около 150-160 се събираха. И да прибавим хората на Солунски нека бъдат 200, повече не са!
- Г-н Илиев, вие изживявате една лична драма. Напълно човешки Ви съчувствам и не от любопитство, а просто защото все пак обществеността трябва да знае колкото се може повече за всичко, ви моля да разкажете за нея.
- Да, ще се опитам да разкажа колкото се може. Знаете, че още в младежките години аз имах и криминални присъди, излежани в бьлгарските затвори. Във всякоя държава съществува ред и порядък. Кой го нарушава, трябва да си оглежи. Така беше и с мене. Имах опит за бягство през граница, имах условна присъда за изнасилване, също така имах присъда за грабеж. Да не се оправдавам - като всеки човек може да му се случи, никой не е застрахован...
- Миналото минало, то не ни интересува чак толкова...
- Но, но в тукашните кръгове, по-конкретно на органите на сигурността, или накратко казано - УДБ-ата, знаят детайлно за мен, кой съм аз, що съм. Знаят за моето криминално минало, плюс това знаят за моята активност в ,,Илинден". После бяха недоволни от моята активност, не в самото начало, а по-нататък. В коя посока тръгнах? Аз трьгнах конкретно с ВМРО-ДПМНЕ, която единствено се бори най-яко против сръбския експанзионизъм в Македония, която иска да изчисти и сърбизмите от езика в Македония. Въобще държат на своето достойнство, за което им давах явна поддръжка.
Докато в цял свят, знаете ги промените в Източна Европа - комунизмът падна, господата от "Илинден" трьгнаха с македонския комунизъм, по-точно сьс срьбско-комунистическия режим в Македония. Се стигна до една конфронтация между мене и "Илинден". После тук, в Македония, на 17.01.1991 г. ми инсценираха едно изнасилване на една от девойките в групата от Петрич. В сьщото време аз бях в Тетово. Не предполагаха, че ще бьда в Тетово, стана съвсем случайно. Един колега студент ме покани на "журка". Сега ми водят предварително разследване. Аз отричах, доколкото се може, те си твърдят на своето.
Всички тези действия бяха ясни на тукашните органи на УДБ-ата. Много пъти отлагаха следствието, докато се стигна до съдебно дело. Ми назначиха двама адвокати, дадоха ми ефективна присъда от 10 месеца, отнеха ми паспорта. След два месеца сьдебна разправа, дойде месец септември, поднесох молба за обжалване на делото. Все още не е насрочено дело, но успях да фотокопирам една изява на тая девоика, която малко ме учудва. Изявата няма да я чета, предоставям я на вас, вие можете да я анализирате. Тя се извинява, че няма нищо подобно, дори е имала контакти с мене, давала ми е помощ от 2 000 динара, които аз не съм ги сънувал. Ще ви кажа какво стана и с нея, аз не сьм разговарял с нея има три месеца. Но разбрах, че вече десет дена е в градската болница в Скопие, направила опит за самоубийство, изпила огромно количество лекарства. И паспорта и на нея е взет. Е, сега првтендират за гражданско-демократична държава, за правна държава. Дори при мен и да има изнасилване - скрил съм, наказателно дело! Да ме съдят по техните закони. Моят паспорт може да имат основание да бъде взет, но на нея с какво основание е взет паспорта? Е, сега тука е въпросът - с какво е основание на нея взет паспорта?
Покрай тия тотални притискания от страна на УДБ-ата, един друг наш съгражданин, студент на икононическия факултет, беше принуден да даде кръв, като го излъгаха, че ще му дадат допълнителна сесия, за да изпълни условието за записване на втората година и да не му прекъснат стипендията. И човекът даде кръв. И тая кръв замина за Шешеловата воина в Сърбия.
- Много трудно ми е да асимилирам всичко това. Вие явно сте лишен от граждански права, явно сте влезли в една много мръсна игра.
- Да, това наистина е една мръсна игра, че доколкото аз ги усещам според моята интуиция сигурно очакват някаква услуга да направа за тях. А каква е тая услуга да направа за тях все още не ми е ясно.
- Значи механизмът, г.н Илиев, е - вярност и плащане!
- Да, това е точно. Вярност и плащане! И мога да ви подчертая един факт. Тия. които навремето през режима на Живков са успели да избегат от България и са дошли тука в Скопие са преминали през ръцете на УДБ-ата. И ако са искали да живеят в Скопие, трябва непременно да бьдат ,,югословени". А югословени какво се разбира - типично сърбомани. А тия, които не желаят, са били принудени да заминат за чужбина.
- Вашето послание към онези хора, които са повярвали на пропагандата?
- Точно това искам и аз да кажа. Не е тая обетована земя, която се мечтае и която се пропагандира от сърбоманските кръгове в Македония. Не е тая Македония, която те желаят да бъде. И да не живеят с тази погрешна представа, с тая погрешна илюзия, че всичко в в ред. Тука са малко по-консервативни техните мисли, техните разсъждения. Това е следстаие от дългогодишната сръбска пропаганда да се смята неприятел номер едно България!
Никой не иска беден роднина - това да сме наясно! Казват ти: "Дошъл си тука на наши трошкови (средства). И с тая представа, що я водят лидерите на ,,Илинден" да лъжат разни деца - "Отидете в Скопие да учите, всичко ви е осигурено" е чист фалш, някой си прави спекулация, друг трупа политически дивиденти.
Има една истина, която мога да цитирам, една народна поговорка: "Камъкът тежи на мястото си!" Ти можеш да бъдеш всякакъв, дори и марсианец, това в твое право. Но, сега пак се повтарям, що го споменах в началото на рвзговора, ДЕКА СМЕ СРЪБСКИ МЕКЕРЕТА Е ТОЧНО!
Коя е тази "Илинден" и какво представлява. Щото "Илинден" е продукт на срьбския експанзионизъм, като от тия илинденци някои са имали някои неприятности в живота и сега тьрсят начин да изплуват било на политически план, било на каквото и да е и те самите са заблудени. Това е, което искам да ви кажа. Хорага да не се лъжат в обещанията на "Илинден". Всичко е ЛЪЖА!

Това са някои моменти от разговора между мен и журналиста г-н Марчев.
В заключение искам да кажа своето предложение по този проблем.
Да се очаква Република България да признае резултатите от насилствената македонизация извършена след 1944г. е равносилно да се иска от Турция да приеме болната логика на т.нар. „възродителен процес".
В небезизвестната книга на екслидера Стоян Георгиев „Македония над всичко", написана от Гане Тодоровски (автор на поемата „Майко Сърбио"), официалният автор задава следния въпрос: „Защо прокуратурата не влезе в своята роля?"
Аз също си задавам този въпрос!
След като на доста широк кръг от хора стана ясно, кои са целите на македонските куизлинги - ОТЦЕПВАНЕ.
Аз предлагам на широката обществност да призове прокуратурата. Всички, които сме допринесли за това отцепване, на всички, които продължават, да ни бъде потърсена съдебна отговорност!

Красимир ИЛИЕВ, екссекретар на т. нар. ОМО ,,Илинден"

Гоце Делчев - ".... си сме българи..."

2006-05-18T05:25:00.000-07:00

Писмо на Гоце Делчев до Никола Малешевски

Седми ред: "...но що можеми да правими, когато си сме българи и винаги страдаме от една обща болест!"

http://knigite.abv.bg/mpr/documents/gocepismo.html

Ранна Българска Емиграция в Америка - снимки II част

2006-05-18T04:39:00.000-07:00

всичките 69 снимки може да ги намерите на:http://www.geocities.com/mac_truth/macemigrants1.html