ilarius

Thursday, December 07, 2006

БЪЛГАРИ, ПРЕКРЪСТЕНИ НА МАКЕДОНЦИ

На гости въ домътъ на скопскиятъ академикъ Блаже Ристевски, 16 Декемврий 1990 г. попитах майка му. "Моля Ви, отъ къде научихте да говорите такак добре български?" АЗЪ СЪМЪ БЪЛГАРКА" отговори ми тя съ гордостъ.
Човешкото битие е крехко, обаче неговата издържливостъ зависи отъ духовиата му и умствена издържливостъ. Да чуешъ чуждия гласъ. Далеченъ, който не се чува... но е тъй необходимъ лично за менъ. Като напримеръ, Професоръ Ионо Митевъ, академикъ Веселинъ Хаджиниколовъ. Беше ли за менъ необходимъ Блаже Ристевски отъ Любляна?
София. Септемврий 1960 година. Първата моя среща съ моята прародина България, която съмъ очаквалъ отъ малъкъ. И ето съмъ на 35 години. Мойтѣ преживявания въвъ връзка съ този звезденъ часъ въ моя животъ изразихъ въ очерка, "Първата среща съ България," който публикувахъ въ вестникъ "Роденъ Край" въ Одеса на 24 Августъ 1995 г. Отношенията между хората са основани на представите ни за тѣхъ, които се формиратъ презъ целия ни животъ отъ горчивия до положителния опитъ. Въ тяхъ всеки отъ насъ, създава образътъ на другия, представитѣ за него и както подчертава индийскиятъ философъ Дж. Кришнамурти тези отношения съществуватъ не между хората, а между тези две представи.
Какво азъ зная за Блаже Ристовски (Благой Христовски)
Пасланикът на България въ Гърция Николай Трайковъ, съ когото се запознахъ въ София презъ м. септември 1960 година ме помоли да помогна на Блаже Ристовски. Н. Трайковъ ми представи Ристовски като изключително, честенъ, обаятеленъ човекъ, който никога няма да използва услугата срещу тебъ. Той никога няма да ви предаде, няма да използва- маг'ериалитѣ противъ България.
Още въ древния Римъ Сенека е казалъ: "Като се появиха учени изчезнаха хубавитѣ хора." Но една отъ мойтѣ най лоши черти - на всеки човекъ вярвамъ, е че, на никой не мога да откажа, ако ми е по силитѣ да му помогна, да му услужа. Молбата на Никола Трайковъ се свеждаше да съдействамъ на Блаже Ристовски, който работеше въ Люблянския университетъ, за издирване материали за дейностъта на Кръстъо Мисирковъ въ Одеса, Бердянскъ, Болградъ и Кишиневъ.
Презъ 1961 година въ Одеския държавенъ областенъ архивъ открихъ подготвения за издаване отъ Кръстъо Мисирковъ 1-ви брой на вестник "Вардаръ". Съ интересъ го прочетохъ и се учудихъ, защо вестника е на български езикъ - а езика се нарича македонски.? Въвъ връзка съ това, че Ристовски ме помоли да направя фотокопие на целия вестникъ, азъ помолихъ приятелъ и съавторъ на редица научни работи Анатоли Бачунски-сътрудникъ на архива, да ми направи копие. Въ една малка касетка от 36 кадъра "Вардаръ" трябваше да ги изпратя на Ристовски само че по нелегаленъ каналъ презъ Одеса-Варна.
Директорът на Варненския Воено-морски музей капитанъ първи рангъ въ оставка Ради Боевъ ми се обади по телефона, че касетката е получена при него. С писмо до Блаже Ристовски го уведомихъ за това и му дадохъ домашния адресъ на Ради Боевъ. Следъ известно време Блаже Ристовски пристигна във Варна съ влака София-Варна и се срещна съ Ради Боевъ въ дома му.
Извинете другарю Ристовски, но нямате късметъ. Моятъ малъкъ синъ Боянъ, който случайно намерилъ този филмъ, го изгорилялъ.
Следъ месецъ получавамъ писмо отъ Ради Боевъ.
"Мишо - пише той. Ти поддържашъ мръсната кауза на сърбитѣ, които вече повече отъ вѣкъ водятъ борба съ България, за да откъснатъ Македония. "Технитѣ мисионери отъ десетилетия водят пропаганда, че македонцита не сѫ българи. Като не успеха въ туй смениха си тактиката. Вие не сте българи, не сте сърби, вие сте македонци, и сте си отъ македонска нация. И сега когато Сталинъ, Тито и Димитровъ дадоха Македония на Югославия е необходимо да се създаде изкуствена македонска нация. Това е страшенъ ударъ срещу България, срещу българитѣ въ Македония. И сега и ти ставашъ помощникъ на антибългариститѣ и по такъвъ начинъ преминавашъ въ лагера на нашите врагове.
- Мишо моля ти се, извини ме, но азъ не дадохъ микрофилма на Блаже Ристовски и разбери едно-ще дойде време и ти ще си ми благодаренъ за това, че така съмъ постъпилъ.
Годинитѣ минават бързо. Кореспондирамъ съ Блаже Ристовски. Постояно азъ събирахъ материали въ Одескитѣ архиви за дейностъта на Кръстьо Мисирковъ, но тези материали само говореха за българина Мисирковъ, който представяше българското население въ различни държавни органи на Русия и Молдова. И преди всичко въ Молдовския "Сватулъ-царий" (съветъ на краля) създаденъ презъ 1917 година. Обаче главната целъ на Блаже Ристовски беше получаването на копия от вестник "Вардаръ" защото в него Мисирковъ се изявяваше като македонецъ и искаше да създава македонска нация и държава. Съ това той изпълняваше волята на сърбите, който го подкрепяха материално. Първиятъ брой на "Вардаръ" е билъ набранъ и отпечатанъ въ единъ екземпляръ презъ 1905 година. Обаче цензурата го е забранила и той си остава въ единъ единственъ екземпляръ.
Презъ 1964 година Блаже Ристовски пристигна официално въ Одеса и имаше разрешение отъ властите в Москва да филмира вестник "Вардаръ" Той получи копие, микрофилмъ на вестника.. Дошълъ у дома. Но тъй като бях по това време въ Киевъ на стажъ в университета, ние не се видяхме. Но той ми подари тритомна история на Македония и монография, посветена на Кръстьо Мисирковъ и неговата антибългарска дейностъ. За съжаление не се видяхме съ Блаже Ристовски, обаче, когато започнахъ да чета историята на Македония и книгата за Мисирковъ, отъ страница на страница косата ми се изправяше все повече и повече. Цялата трагична и геройчна българска история сега се оказа македонска и най-мръстния българинъ Мисирковъ - нейнъ националенъ герой.
Нали бележитиятъ руски философъ Николай Бердяевъ подчертаваше, че цялъта въ живота на народитѣ не е благо и благоденствие, а преживяването на своята геройчна и трагична история, създаване на непреминаващи духовни ценности.
Цялата 13 вековна история на България, покръстването, създаването на славянската писменостъ и цивилизация, всичкитѣ духовни ценности на българитѣ станаха македонски (отъ Кирилъ и Методи - до Никола Вапцаровъ) - всичко това е македонско. По този въпросъ може и сѫ публикувани томове отъ документи, но фалшивата комунистическа пропаганда така изопачи, отрови съзнанието на две поколения македонци, че те вече на нищо не вярватъ и не искатъ да вярватъ. Но да се върнемъ къмъ нашитѣ отношения съ Блаже Ристовски, който, по думитѣ на Никола Трайковъ-дипломата - " удивителенъ и обаятеленъ, честенъ човекъ ученъ. Той никога няма да те предаде, или на доброто да отговори съ неблагодарностъ. Отговори."
По късно академикъ Веселинъ Хаджиниколовъ - главенъ редакторъ на българското историческо списание "Исторически Прегледъ" ми каза, че на една отъ научнитѣ конференций на славиститѣ въ Прага, Блаже Ристовски е изнесълъ антибългарски, антинаученъ докладъ. Разбира се, това ме развълнува и азъ прекратихъ кореспонденцията си съ Блаже ристовски, който вече живееше въ Скопие и публикуваше една следъ друга монографии, студии и доказваше съществуването на македонцитѣ отъ Александъръ Македонски до наши дни.
По искане на българскиятъ посланникъ Димитъръ Жулевъ въ Москва му изпратихъ историята на Македония. Тъй като следя научната литература по този въпросъ отъ дълги години, съмъ възмутенъ отъ позицията на Съветския Съюзъ по тъй наречения "Македонски въпросъ." Ако царска Русия искаше да превърне България въ своя губерния, то Съветския Съюзъ превърна България въ своя колония и така диктуваше външната политика на България и другите така наречени социалистически държави. По македонския въпросъ Москва заемаше антибългарски позиции. Другояче не можеше и да бѫде, щомъ по нейно разпореждане е създадена нова "Македонска нация" следъ Втората световна война. Ето защо е отворена катедра по македонски езикъ и литература, и се подготвятъ специалисти за Македония.
Турцитѣ взимаха отъ българитѣ "кръвенъ данъкъ." И отъ тези българчета възпитаваха еничари. Тѣ еничаритѣ, се отличаваха съ най-жестоката разправа, най-кръвнитѣ кланета надъ своя народъ, който мразеха като "неверници", като гяури. Обаче това бяха хиляди, десетки хиляди българи бандити. Москва, Белградъ и София на чело съ комуниститѣ и Георги Димитровъ, направиха така, че въ името на световната социалистическа революция и Балканска федерация създадоха искуствена нация и република Македония. Като разпокъсаха Македония на три парчета и почти цялата я дадоха на Тито. Българската комунистическа партия начело съ Георги Димитровъ отъ 1945 до 1949 година задължаваха българитѣ отъ Македония да се записватъ "македонци". Въ Пиринския край бяха отворени училища, бяха издадени учебници и народа се "прекръстваше" отъ български на македонски.
Макаръ че се разпадна комунистическата империя, макаръ, че няма вече Югославия, гръцко-сръбския антибългарски съюзъ продължава своята коварна дейност срещу България и Македонското Национално-Освободително движение.
Единъ отъ лидеритѣ на това движение Коста Църношановъ отбеляза, че най-фаталното къмъ каузата на българщината въ Македония е било предателството на БКП: "То е надминало всички национални катастрофи на българския народъ, защото никога българската държава дотогава не е отбългарявала българи съ своя собствена територия. (Иматъ се изпредвитъ македонскитѣ ексцеси, въ Пиринския край презъ 1945-1949 година).
Известно е, че на 500-те хиляди българи въ СССР Тодоръ Живковъ имъ казваше при срещата си съ тяхъ: "Вие не сте българи, вие сте съветски граждани." Хора безъ народностъ.
Но да се върнемъ къмъ мойтѣ отношения съ Блаже Ристовски.
Отъ 1960 до 1991 година 25 пъти съмъ посещавалъ България. Презъ 1987-1988 години съмъ работилъ като професоръ въвъ Висшия машинно-електротехнически институтъ въ София. Разбира се, имахъ възможностъ да посетя Македония и даже Ристовски и да погледна въ очите големия ученъ, който обеща да служи само на истината, на науката и да не се бърка въ политиката. Азъ не искахъ да оправямъ сметките си съ професора. Искахъ само да се видимъ.
По време на една отъ мойтѣ визити въ България академикъ Веселинъ Хаджиниколовъ и професоръ Добринъ Мичевъ ми разказаха, какъ тѣ, 80-учени-философи, историци, етнографи отъ Българската академия на наукитѣ заминали презъ 70-тѣ години, за да запознаятъ съветскитѣ колеги съ македонския въпросъ, като докарали томове съ документи и публикаций по проблема. И какво станало, 6 дни стопанитразхождали българската делегация по музей, галерий, забележителности изъ Москва, и на 7-я денъ имъ казали: "Нямаме време да изслушаме ваашитѣ научни доклади и да разглеждаме документитѣ." Гузни и обидени се върнали българскитѣ учени. Обаче Москва изхождаше отъ политическата ситуация, а не отъ истината и трагедията на други народи. Няма правда на бѣлия святъ, но и по-високо отъ нея нищо няма. А изскуствената нация, изскуствена и сега суверенна държава Македония има.
Нямахъ желание да отида въ Македония, да се срещамъ съ Блаже Ристовски. Но, както се казва човекъ предполага, а господъ разполага. И ето на 15 Декемврий 1990 година единъ мой бившъ студентъ - сега зъболекаръ и малко търговецъ като Бай Ганъо, ме моли, щомъ имамъ служебенъ паспортъ за България, да замина съ него за Македония за два три дни. Късно вечеръта пристигнахме въ Скопие. Валеше снягъ и се растопяваше. Пътят се виждаше слабо. Имамъ адреса на Блаже Ристовски, който е посоченъ отъ справочника на Българската академия на наукитѣ. Обаче Ристовски не отдавна си сменилъ апартамента. Помолихъ полицията за помощъ. Полицая ме заведе при държавна сигурностъ въ центъра на града. Младъ хубавъ мъжъ може би на 30-тина годишна въздрастъ.
Като иаучи че сме отъ Русия се зарадва. Обаче като заговорихъ на български, той хамски съ пренебрежение подхвърли - Азъ мразя българитѣ и не говоря български езикъ - Но все пакъ помогна да намери прооесоръ Блаже Ристовски и каза, че последниятъ като чулъ името на професоръ Диханъ отъ Одеса, много се зарадвалъ и казалъ да не мъдаме отъ мястото. Следъ 10-тина минути беше при насъ. Интересенъ, среденъ на ръстъ, съ посивяла коса, интелегентно лице. Помислихъ, какви беседи ще водимъ и какъ ще се разберемъ, като стоимъ на противни позиций по Македонскиятъ Въпросъ ...
Вече сме въ апартамента. Запознахме се съ съпругата му, дъщерята и зета. Говоримъ на български езикъ, спомени отъ 1960 година и за нашето кореспонденция. Блаже Ристовски показа на моятъ приятелъ редица свой книги, въ който е исползвалъ материалитза Кръсто Мисирковъ, който азъ му пращахъ. Изкарахме 2 дни при Блаже и братъ му Христо. Душата ми се радваше, че съмъ на българска земя, средъ българи, които по злата воля требва да се наричатъ македонци. Целъ денъ на 16 Декемврий изкарахме при Христо Ристовски който има свой дюкянъ и купи всичко докарано отъ одеския Бай Ганьо руснакъ; Оризъ, риба, и много други прибори. Майката на Ристовски живее при дъщеря си на 30 километра отъ Скопие и бэ дошла на гости при синоветѣ си. Слушахме македонска музика. А каква македонска, тя е българска. Хапваме, халва, тараторъ фастъци, като пииваме мастика.
ПО ВРЕМЕ НА НАШИЯ РАЗГОВОРЪ (16,12,90 Г) ПОПИТАХЪ МАЙКАТА НА РИСТОВСКИ. МОЛА ВИ, ОТЪ КѪДЕ НАУЧИХТЕ, ДА ГОВОРИТЕ ТАКА ДОБРЕ БЪЛГАРСКИ?
"АЗЪ СЪМЪ БЪЛГАРКА". отговори ми тя съ гордостъ.
Вижъ помислихъ азъ, - майката българка, а синоветѣ македонци.
А Блаже Ристовски върлъ македонецъ, продължителъ на черното дло на Мисирковъ и комунистическитводачи Сталинъ, Тито, Димитровъ.
Блаже Ристовски се похвали че, е написалъ 40 монографий, книги, станалъ членъ-кореспондентъ на Югославската Академия на наукитѣ. Щомъ тъй всеотдайно служи на сърбо-комунистическия режимъ, на тоталитарния режимъ - получава степендий и награди, а истината...? Тя проистича отъ интереситѣ.
Като прелиствахъ студията на Блаже за поезията на Никола Вапцаровъ, деликатно попитахъ - "Блаже какъ така стана- Никола Вапцаровъ споредъ васъ е македонецъ, а стиховетѣ му сѫ на български. Защо той не ги е писалъ на своя "роденъ македонски" езикъ? Сега виждамъ, че те ся преведени отъ български на македонски. Нищо не мога да разбера. Кѫде е логиката? Или тамъ, кѫдето се иамесва политиката логика няма. Не помня какво ми отговори Блаже Ристовски. Смятамъ че, той избегна да отговори.
Водехме дълги Разговори, но главната тема избягвахме. Няма смисълъ. Той очакваше звание академикъ и требваше да пише нови "Изследвания за 4 хилядната история на Македония, която беше създадена презъ 1946 година по волята на дявола.
Единъ отъ съвременнитѣ социолози каза, че всяко ново поколение трябва да преписва историята отново, трябва ли отъ нея да изхвърли всичко умряло. Откакто съществува историята като наука, още не е имало и няма да има обективно тълкуване на историческитѣ факти и събития. Горе долу по македонския въпросъ вярвамъ само на Силвия Макдермотъ, англичанка, професоръ въ Софийския университетъ, която публикува две прекрасни монографий, посветени на Гоце Делчевъ и Яне Сандански. Следъ монографията на Макдермотъ вярвамъ само на документитѣ и паметницитѣ на културата, на книгитна Юрий Венелинъ. Единъ отъ мойтѣ познати българи Академикъ Димитъръ Марковъ стана академикъ за разработването на теорията "социалистическия реализъмъ въ литературата". Събори се комунизма, умря социалистическия реализъмъ. Сметамъ че историята така ще постъпи и съ Блаже Ристовски, който стана певецъ на изкуствената македонска нация. "Историята ще постави всичко на мястото си".
А драмата, изпитанието на народа остава една отъ трагедията и геройзама въ историята на македонскитѣ българи.
Професоръ Михайлъ Дикханъ 18, 11, 1996 г.

http://www.emitvaepolojenieto.hit.bg/prelom.htm

Tuesday, July 25, 2006

Защо заплака Македония...

Агенция "Фокус"

Защо заплака Македония...

25 юли 2006 14:20
На 8 септември 2006 г. независимостта на Македония ще изпълни своята 15 -та тинейджърска година. За тези 15 години:
- През 1991 г. България отказа да участва в тристранна конференция с Гърция и Югославия за бъдещето на Македония, без нейно присъствие
- През януари 1992 г. България първа призна независимостта на Македония
- През 1992 г. Русия призна Македония под конституционното й име по време на визитата на президента Елцин в София
- През 1992 г. България предостави дипломатическите си мисии и представителства за представяне на лобиране на приема на Македония в ООН
- През 1992 г. България осигури “зелен коридор” за снабдяване на Македония с горива през цялото време на гръцката икономическа блокада в спора за името
- През 1999 г. България подари на Македония 150 танка и 150 артилерийски системи през 1999 г.
- По време на Косовската криза от пролетта на 1999 г. България оказа икономическа помощ на Македония
- По време на войната от 2001 г. България оказа помощ на македонското правителство с премиер Любчо Георгиевски
- През всичките тези 15 години България предостави икономическа, политическа и логистична помощ на Македония в всички сфери на държавния, икономическия, политическия и обществения живот, с цел бързото интегриране на страната в международните институции и организации, в подготовката й за членство в НАТО, както и за изпълнение на изискванията на Европейския съюз.

Какво направи Македония:
- Създаде проблемът – ако признавате независимостта на държавата, ще признаете ли и нацията?
- Създаде езиковия спор – И ние имаме язик за бугарки...
- Рисуваше българските държавници върху картите на Санстефанска България
- Продаваше горивото, което внасяше от България, заради гръцкото ембарго, на Югославия на тройна цена
- Изгони журналистите, отразяващи парламентарните избори през 1998 г.
- Превърна България в постоянна тема на вътрешнопартийните си борби, родиха се термините български влак и български избори, българска помощ и български летоци/ позиви/.
- Продаде танковете, които им подарихме, след като ги обяви, че са стари и негодни.
- Непрекъснато искаше да регистрира някаква партия на т.нар. македонско малцинство в България
- Малки, по-малки и най-малки македонски лидери обвиняваха България в кражба на история, в кражба на музейни ценности, личности и т.н.

Агенция Фокус:
ВМРО: "През последните 15 години българското общество и държава подкрепят Македония в усилията й да се промени и от тоталитарна югославска република да се превърне в нормална демократична държава, спазваща човешките права и даваща възможност на своите граждани на свободно национално самоопределение. Припомняме, че България първа призна независимостта на Република Македония, с което помогна изключително за нейното международно признаване. По време на югоембаргото отново България беше единствената отворена врата към света за Македония. Когато се разрази косовската криза българската държава изгради със свои средства съоръжения за приемане на косовските бежанци на територията на Република Македония. Да не забравяме и военно-техническата помощ, оказана от България през 2000 година, когато териториалната цялост на Македония беше силно застрашена. На тези примери на добросъседство и добронамереност управляващите просръбски кръгове в Р Македония отговарят с финансиране на сепаратистки, противобългарски организации, като ОМО ”Илинден”, поставящи под въпрос териториалната цялост на Република България. В македонските учебници по история България е представена като враг и окупатор, провеждат се политически съдебни процеси срещу македонски граждани, самоопределили се като българи, извършват се откровени и недопустими провокации към българската история, традиция и култура."

РЕАКЦИИТЕ: Агенция "Фокус"
Николай Камов: През всички години България е поддържала ясна линия на добросъседство към МакедонияПрез всички години България е поддържала ясна линия на добросъседство, на конструктивност в отношението си към Македония. С общи усилия преодоляхме т.нар. езиков спор, за да се стигне до момент, в който след няколко месеца двете държави ще имат различен статут. Статут на държава-членка на Европейския съюз и кандидат. Това каза пред Агенция “Фокус” председателят на Политическа движение “Социалдемократи” Николай Камов. “В този смисъл това, което министър Калфин е заявил, е абсолютно уместно, защото няма как да подкрепяш която и да било държава - съседна или друга и в същото време тя да поддържа към теб въпроси, които поставят под съмнение именно добросъседството”, уточни той и допълни, че “много македонски политици са участвали в политическата борба в Македония, използвайки българската карта”.“Когато всички тези неща останат в миналото, както и ние оставихме в миналото всякакви претенции към Македония, тогава тя ще разчита и на нашата подкрепа”, настоя Камов.

Агенция "Фокус"
Петър Берон: Наблюдава се крайно несиметрично държане на македонските власти спрямо БългарияНаблюдава се крайно несиметрично държане на македонските власти спрямо България. Така депутатът от “Атака” Петър Берон коментира пред Агенция “Фокус” изказването на външния министър Ивайло Калфин, че България няма да подкрепя безусловно евроинтеграцията на Македония и последвалите реакции на македонските медии.“България направи толкова жестове по отношение на Македония - първи я признахме, дадохме оръжие, когато трябваше, подкрепяме я винаги”, допълни Берон. По думите му македонските медии “са остатъци от някогашното сърбоманско влияние и продължават да бълват антибългарски писания”. “Споровете за това що са македонците, дали са различни от българите, какви са били Кирил и Методий и други подобни, по-добре да се решават на академично ниво”, коментира още той. Берон подчерта, че одобрява позицията на българското правителство за това, че се признава държавата, но не се признава отделна нация. “От скопските вестници да чуем нещо хубаво за България - едва ли ще стане скоро. Поне да държат на един добросъседски отношения”, допълни Берон. Той обаче допълни, че “трябва да държим и ние на нашето национално достойнство. Не може Скопие да ни плюе непрекъснато и да пишат и да внушават напълно неверни неща по отношение на историята, а ние тук да седим и да мигаме”.Берон каза още, че Македония трябва да изпълни изискванията, които й поставя Европейският съюз. “Не трябва да се смята, че ние сме поставили условия”, допълни още той.

Агенция "Фокус"
Александър Йорданов: Новият прочит на историята е един от европейските тестове за демокрация София. Пътят на Македония към европейската интеграция неизбежно минава през един сериозен тест за демокрация. Защото новият прочит на историята е един от европейските тестове за демокрация. Това коментира пред Агенция “Фокус” бившият посланик на България в Македония Александър Йорданов, по повод изказването на Ивайло Калфин за подкрепата ни за евроинтеграцията на Македония. Във връзка с реакцията в македонските медии и държавни институции Йорданов заяви: “Тази реакция за нас е предвидима, тя ще отшуми.Аз мисля, че отношенията между нашите две държави са пример за междудържавни отношения в региона”. Ние като политици, дипломати, можем да желаем и да се стремим към още по-добри отношения на основата на приемането на съвременните, модерни европейски ценности, на които се градят отношенията между две държави, коментира Йорданов. “Между България и Македония няма нищо, което да разделя нашите държави. Няма такива събития, няма такива личности и герои. Напротив, цялата ни история говори единствено за разбирателство, за единство, общи цели и общи стремежи”, каза още Александър Йорданов. Надежда БОЧЕВА

Александър Йорданов: Македонците трябва да си напишат европейското домашноКакъв е пътят на Македония към европейската интеграция – това коментира пред Агенция “Фокус” бившият посланик на България в Македония Александър Йорданов

Фокус: Г-н Йорданов, втори ден реакцията на македонските медии след изказването на министър Калфин не стихва. Как си обяснявате това, още повече, че външният ни министър заяви, че ние подкрепяме евроинтеграцията на Македония?Александър Йорданов: Преди всичко искам да подчертая, че българският външен министър много ясно, точно и дипломатично постави един въпрос, който, за съжаление, от десетилетия стои в двустранните отношения. Но никога не се изричаше открито, особено при официални срещи. Спомняме си, че този въпрос или се заменяше с метафори – например за романтиката в историята или направо се заобикаляше. След това изявление положителното е, че този кръг от въпроси, свързани с необходимостта от европейско отношение към общото ни културно-историческо минало, към общите герои в това минало, този кръг от въпроси ще влезе в двустранните отношения между нашите държави, в рамките на нашия приятелски диалог. И това, мисля, че е положително. Бих казал, че това е европейският подход – нещата да се назовават с ясни имена, за да се намери и тяхното добро приятелско решение. Що се отнася до реакцията в Република Македония на това изявление, тя, както и реакцията по повод българското гражданство на бившия им премиер Любчо Георгиевски, е в определен смисъл парадоксална. Защото идва от едни среди, които определят сами себе си като югоносталгични, хора, които четат и разбират и миналото, и настоящето си единствено през призмата на ученото и разбраното в периода на комунистическа Югославия. Тази реакция за нас е предвидима, тя ще отшуми и в дневния ред наистина ще влезе въпросът за това, че пътят на Македония към европейската интеграция неизбежно минава през един сериозен тест за демокрация. Защото новият прочит на историята е един от европейските тестове за демокрация.
Фокус: Тази промяна в отношенията за какъв период, според Вас, ще настъпи.
Александър Йорданов: Аз мисля, че отношенията между нашите две държави са пример за междудържавни отношения в региона. Но ние като политици, дипломати, можем да желаем и да се стремим към още по-добри отношения на основата на приемането на съвременните, модерни европейски ценности, на които се градят отношенията между две държави. Между България и Македония няма нищо, което да разделя нашите държави. Няма такива събития, няма такива личности и герои. Напротив, цялата ни история говори единствено за разбирателство, за единство, общи цели и общи стремежи. От периода на национално-освободителната борба до наши дни.Далеч по-големи, даже огромни, са били проблемите между България и Франция. Или между Франция и Англия. Да не говорим за много други проблеми, с които е изпълнена историята на държавите от европейския континент, които днес са заедно в европейското семейство. И отстрани ние – българите и македонците изглеждаме като хора, които не е ясно за какво спорят. Понеже истината за нашата история, култура, традиция, герои и събития отдавна е изяснена от европейската история. И тук ние може само да бъдем само съгласни с европейците, а не да възразяваме. И може би това е, което тепърва ще научат нашите македонски приятели в Скопие.
Фокус: Вие сте запознат с техните проблеми, кога може да стане това?
Александър Йорданов: Република Македония се намира в един процес на приближаване на момента, в който ще получи евентуално покана за започване на преговори за членство в ЕС. От гледна точка на българския опит от последните години може да се каже, че те ще получат такава покана, аз бих искал до края на годината, но може би – най-късно до следващата година. И след това пред тях ще има един период от 8 – 10 години на сериозни реформи във всички сфери, включително и в тези сфери, към които насочва вниманието и българският министър Ивайло Калфин. В сферата на двустранните добросъседски отношения, в сферата на едно почитане на общото културно-историческо наследство и минало. И от този именно европейски урок нашите македонски приятели не могат да избягат. Те просто трябва и да си научат урока, и да си напишат европейското домашно. Сега дали този урок и това домашно ще го проверява точно България или не, но във всички случаи България ще бъде един от проверяващите на този изпит, на който предстои да се явява след години Македония. Изпита за влизане в Обединена Европа.
Фокус: Пред всяка страна бяха поставени условия, преди да се присъедини и те вероятно няма да направят изключение?
Александър Йорданов: Разбира се. Ние, както виждаме, какви са настроенията в самия Европейски съюз, проблемите, които възникват след всяка нова вълна на приемане на нови страни, можем отсега още да сме сигурни, че изискванията към страните от бивша Югославия и конкретно с случая Македония, ще бъдат още по-големи и още по-големи препятствия ще трябва да се преодолеят. Бих казал, че тези наши българо-македонски спороме са най-малкото препятствие, което много бързо Република Македония трябва да преодолее. Това е въпрос на пренаписване на старите комунистически учебници по нов начин. Което един сериозен учен може да го свърши за няколко месеца.
Фокус: Ние също си пренаписахме учебниците.
Александър Йорданов: Ние в България толкова пренаписвахме учебниците и толкова различни учебници по история имаме сега, че наистина в някакъв момент можем да кажем, че сме прекалено демократизирани дори за европейските представи за демокрация.

Wednesday, June 14, 2006

За един исторически фалшификат - "История на Македония" на Георги Радулев

Стоян Бояджиев
Преди един месец при закрити врата в София - вход само с покани, бе представена книгата "История на Македония - Апология на македонизма". Авторът на същата е цинцаринът (влах) Георги Радулев, сега вече Радуле. Още в заглавната страница започват заблудите и лъжите: обявено е, че книгата е издадена в София в 1997 г., което не е вярно. Книгата е напечатана и издадена в Скопие. За издател е посочена Българската Лига за защита правата на човека и гражданина. Тази нововъзникнала лига е поделение на ОМО "Илинден" и бе създадена при последните законодателни избори, като тя регистрираше кандидати за народни представители - хора на създателите. Предназначена само за Пиринския край, тя претърпя тотален провал и получи 0.012% от подадените гласове. Истинският издател на книгата е скопската македонистка централа, която е и финансирала издаването, а вкарването и разпространението е възложено на нейните хора тук: лигата начело с Константин Георгиев и Българо-македонското дружество за приятелство начело с проф. Иван Калчев. Сама по себе си тази "творба" е адаптиран превод-препис на десетки подобни писания на сърбоманските скопски "учени", които изкарват, че сегашните македонци са наследниците на едно племе, съществувало още в V век преди Христа. Открадвайки цели глави от историята и легендите за древните ахейци, те изкарват племето македоняни на Пердикас за родоначалник на сегашните македонци, живеещи в Р Македония. Всички световни историци до един са единодушни, че това племе е било покорено от Римската империя във II в. сл. Хр. при нахлуването на римляните на Балканския полуостров. Създадена е една изсмукана от пръстите история за един народ, който самите гърци не признават. АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ Е ВЕЛИКИЯТ СИН НА СЕГАШНА МАКЕДОНИЯ твърди Радуле. За да се увери, че древните ахейци съвсем не са били на това мнение, авторът трябваше да прочете по-внимателно Демостен. Там той ще научи за истинското отношение на ахейците към македоняните, "от които даже не може да се намери и един добър и свестен роб", и ще прочете надписа на паметника, издигнат край Атина в чест на загиналите "в битката ахейци в защита на отечеството срещу варварите македоняни". Ако пък не му се чете това, да провери какво написа още преди 150 години немският учен Йохан Д. Далмерайер. За него сегашните гърци са потомци на славяни и албанци. Гърците са сменяли името си няколко пъти в историята: един път са атиняни, после пък са ахейци, после стават ромули през римската епоха и Византия и чак в 1821 г. стават елини. Много известни "гърци" въобще не са били такива. Така героят от войната за независимост Марскос Ботсарис е 100% албанец, а първият председател на Гърция след създаването на сегашна Гърция Йоан Каподистрияс бе венецианец. За Фалмерайер е доказано, че няма приемственост между сегашните и древните гърци (вж. "История на Морея"). Ако пък Радуле иска да дойде в по-новите времена, да се обърне към най-значителния съвременен историк А. Тойнби, който също така енергично отрича връзката на елинизма с византийския свят (1934 г.). Съвременната историческа наука приема, че византийската наука, традиция и култура в действителност не са никакво продължение на гръцката култура (Х. Пултон - 1994 г.). Ако и това не му е достатъчно, да си свери часовника с президента на Р Македония Киро Глигоров, който при посещението си в Канада заяви на всеослушание пред радиото и телевизията: "Ние сме славяни, дошли в VII в. сл. Хр. на Балканите." Също така в срещата преди няколко месеца в Крит К. Глигоров потвърди славянския характер на Македония и отрече връзката с древните македоняни и македонската държава. Така той срина цялата пясъчна кула, построена от скопските историчари за сегашните жители на Македония като продължители на древното (гръцко) племе македоняни и призна, че сегашните македонци не са нищо друго освен славяни. Това повтори неотдавна и гръцкия президент Костис Стефанопулос: "СЛАВЯНИТЕ В МАКЕДОНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ СА БЪЛГАРИ" Радуле ще трябва да запомни добре определението на А.Ж.П. Тейлор: "Исторически македонецът е просто българин, който бе поставен наново под турско управление в 1878 г." Единственото вярно в тази книга е, че тя е апология на македонизма. Модерният македонизъм счита, че Македония е била поне 15 века отделна национална политическа единица на Балканите, със собствени права, самородни културни традиции, стар език и национални институции - неща, които в действителност никога не са съществували. Македонизмът е официална и единствено призната идеология в Р Македония, върху чиито основи се изгражда националната държава и се създават институциите. Щом се отдава такова голямо значение на македонизма, авторът беше длъжен да цитира известния на всички учени пасаж от писмото на сърбина проф. Стоян Новакович до сръбския министър на образованието Владан Джорджевич: "Затова сръбската идея има нужда от съюзник, който би могъл да застане в директна опозиция на българизма. Такъв съюзник аз виждам в македонизма." Така щеше да стане напълно известна една основна истина: който иска да изменя националното съзнание на македонския българин, той търси помощ от македонизма. Това направиха навремето сърбите, това правят сега управниците на Р Македония. Авторът пише в прибавката на английски накрая: "Археологическите находки и документи, говорещи за историята на Македония, се разрушават и се крият" (стр. 431). Вярно е обратното: скопските управници укриват, разрушават и унищожават всичко, което говори срещу македонизма! В книгата си авторът, разбира се, не споменава и дума за казаното от основателя на ВМОРО д-р Хр. Татарчев: "Понеже Македония не може да се обедини с България, трябва да съществува като автономна единица." В първия устав на ВМОРО изрично е казано, че тя е организация на българите, останали под турско робство. Авторът бяга като дявол от тамян от тази историческа истина, не я споменава никъде в "труда" си и препраща читателя към Д.Х. Димов за информация. Освен апология на македонизма, тази книга е и апология на антибългаризма. Навсякъде се чувстват разбиранията на новоизлюпените расисти на Балканите, навсякъде се говори за чистотата на славянската раса на жителите на Р Македония (Скопие) и за турско-монголските татаро-бугари (София). Анархо-македонисткият вестник "Народна воля" с грамадни букви на цяла страница помества статия "БУГАРИТЕ СА РОДНИНИ НА ТАТАРИТЕ" "Бугарите са турко-монголско племе" Като апология на антибългаризма тази книга държи първенство над всичко писано досега. Радуле е отчаян българомразец. Вижте само сарказма и пренебрежителното отношение към българското: "Санстефанският договор превърна един народ без ясно изразено народностно съзнание, без всеобщи политически цели, без здраво пропити в него идеи за национална свобода в народ с голям процент шовинисти. Посади в него бацила на великобългаризма. Тези, които не тръгнаха с Левски, а наричаха него и доблестните български патриоти "хайдуци", "серсеми", "хаирсъзи", които не направиха нищо, за да го освободят, които сътрудничеха на турците при съденето и обесването му, които не последваха четата на гениалния Ботев, които изпратиха "адрес" с подписи от народа, сега, в кратък период от време, ще прегърнат идеите на великобългарския шовинизъм. Липсата на национално самочувствие у българите ше се компенсира с победата на българската армия над сръбската от 1885 г." (стр. 242). Антибългаризмът на Радуле го прави крайно изобретателен, когато е необходимо да нападне българската кауза. Той много елегантно се измъква, когато трябва да отговори на въпроса, защо гърците са кръстили Василий II "Българоубиец" след победата му над цар Самуил, а не "Македоноубиец". Названието му "Българоубиец" лично прочетох на издигнатия в негова чест голям паметник в центъра на Атина. И Радуле идва до комичното твърдение, че ако Василий би бил наречен "Македоноубиец", то това би било равнозначно на "убиец на византийци" (стр. 135). Гениална логика! На Радуле съвсем не е ясно, че името "Македония" са носили и други географски области на Балканите. Нека да прочете труда на проф. Петър Коледаров "Името Македония в историческата география" (1985 г.), за да узнае например, че в даден период от време областта, включваща Пловдив и Одринско, е носела името "Тема Македония". За да даде академичен вид на книгата си, той цитира този труд в края й, както и труда на Коста Църнушанов "Македонизмът и борбата на Македония срещу него". Но нито ред не е поместил срещу аргументите на Църнушанов. Не знам дали му е известно, но трудът на Църнушанов се чете и се преписва в Р Македония като Светото Евангелие. Защо господин Радуле не споменава в "Историята ..." си нищо нито за случая със седемгодишната Васка Зочева, отговорила на крал Александър, че е българка, нито за отмъщението над младия Кирил Григоров, ликвидирал предателя сърбоман Стоян Мишев, тъст на сегашния президент Киро Глигоров? Радуле е комичен, когато се опитва да отрече българската народност на отец Паисий. При все че бил роден в Банско, отец Паисий не бил българин и твърди: "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА Е НАПИСАНА ОТ ЕДИН ПАНСЛАВИСТ, а не от един българин, както ни го представя българската историография" (стр. 202). Сърбоманските историчари, съчинявайки новата история на Македония, превъзнесоха писанията на Кръсте Мисирков. Те не можаха навреме да се усетят, че имат работа не с един учен, а с един въжеиграч, който гледа да услужи всекиму, от който ще има "хаир". Кр. Мисирков защитава в писанията си три различни и противоположни каузи. Ту е сърбоманин, ту е българофил, ту създава македонски език в брошурата си "За македонцките работи", ту го отрича. Обръща се за пенсия към сръбското Народно събрание, пишейки в прошението си колко е допринесъл за сръбската кауза, и след като му отказват, иска такава пенсия от българското Народно събрание за същите заслуги - този път за българщината. За него ще пишем обстойно допълнително и подробно другаде. Сега искам Радуле да прочете писаното от Мисирков признание в българския вестник "Мир" (1925 г.) че той винаги си е бил българин и че неговите писания против българщината в Македония са погрешни и той напълно се отрича от тях. От описанията, които дава за историческите събития след Втората световна война и за борбата на Македония в самата война, се вижда, че антибългаризмът на Радуле е здраво подкован от отчаян расизъм и болшевизъм. Ненапразно хората от Р Македония казват, че там истински македонисти са само сърбите, власите и комунистите. Всичко писано за героичната освободителна борба на македонския народ през Втората световна война е плод на въображението на историчарите от рода на "академик" Апостолоски. Накрая искаме да зададем на този апологет на македонизма един въпрос: "Известно ли ви е, г-н Радуле, че македонистите след завземане властта в 1944-1945 г. избиха до днес 22 000 души и пратиха други 120 000 на лагер в Голи оток само защото отричаха македонизма, който вие сега превъзнасяте? Вие ставате апологет на скопските престъпници и убийци. Историята ше ви отдаде заслуженото. В това не се съмнявайте, сигурно ще го получите."

"Власт и етнос на Балканите" от Жан-Франсоа Госийо

стр. 151
Действително, според етническата концепция за нацията, България смята за свой ресор- и за свое дело- еманципацията на македонските славяноговорещи, по точно наричани някога с етнонима БЪЛГАРИ и говорещи един диалект или диалекти, които се смятат за български. В този род етнокултурни размишления България може да прибави аргумент от историко-културен порядък, прибавяйки по-специално до Охрид свети Климент и свети Наум: изворите на голямата българска култура се намират в Македония. Следователно освобождението и не е било нищо друго освен освобождаване на историческите български земи, независимо от превратностите, оформили днешните държави.

стр. 164
"Опитват се да убедят интелигентните българи, че принадлежат към една специфична националност, без да са нито сърби, нито българи. Измежду хората, които не познават историята, има и такива, които наивно са се оставили да ги убедят, и твърдят, че са македонци- нито българи, нито сърби. Те не могат да проумеят, че влахът, гъркът, евреинът, албанецът са всички македонци, без да претендират, че имат македонски произход. Ето защо са останали гърци, власи, турци, евреи, албанци и т.н." Тактическо или не, определението чрез трета националност, нито сръбска, нито българска, нанася удар в гърба на привържениците на българското.

стр. 180
Ако в зората на 21-ви век република Македония е все още формално държава, съществуването и като истинска държава-нация изглежда обречено. Страната де факто е разцепена на две етнически цялости, от две по някакъв начин трансцендентни националности, като и двете могат да бъдат съотнесени към външна държава нация; експлицитна референция за албанците поради етнонима, но същевременно мобилизираща референция, както току-що видяхме в случая на славяно-македонците, чийто местен етноним, нека припомним, е бил БЪЛГАРИ. А има и друг мост от миналото- това се случва в присъствие на "международната общност" и дори с нейната благословия. Оттук нататък вече не можем да не очертаем с точност събитията от началото на века: подялбата на Македония, под егидата на "великите сили", между предефенирани националности, триумфът на принципа на националностите над ненационалностния проект, какъвто е представлявала Крушевската република. Изглежда един вид възвратен процес е приведен в действие, като че ли за да отдели едни от други конститутивните елементи на регион, чието общоприето име е станало синоним на бъркотия.

Monday, June 12, 2006

за румънската история

Елизабет Костова изправи на нокти румънските историци и общественици

Дракула е българин

Църковнославянският език е официален във Влашко и Молдова чак до ХIХ век
http://standartnews.com/bg/article.php?d=2006-06-12&article=149361

Власите идват от Македония
http://standartnews.com/bg/article.php?d=2006-06-12&article=149362

Съседите се имат за римляни и даки
http://standartnews.com/bg/article.php?d=2006-06-12&article=149363

Sunday, June 11, 2006

Откъси от държавния архив на РМакедония 1951-2006 II част

Обвинителният акт пред Битолския съд от 19 октомври 1941 против група комунисти, сред които и Лазар Колишевски. Любопитно е, но великана на македонската държава Колишевски се е самоопределил като българин. От акта е видно, че тази група комунисти не е съдена защото обвиняемите са се определяли като македонци, а защото са създали забранената от закона комунистическа организация. Като се сравнят съдените и преследваните в Македония по това време с тези в пределите на сегашна България се вижда, че осъдените в България са определено повече, тъй като и дейността на комунистическата партия на тази територия е далеч по-активна. На македонска земя новата власт се възприема като освободителна и за това комунистическата пропаганда не среща подкрепата на населението и комунистите остават малобройни и изолирани.
Свидетелство от училището в Ново село, Щипско с подпис на учителя Гоце Делчев 1894-95 Ясно се вижда подписът на "македонеца" Гоце Делчев, който е преподавал по геометрия и чертане, както и това, че училището е "българско" /горе дясно/. Прави впечатление, че в това училище "македонците" изучават един единствен език - български.

Откъси от държавния архив на РМакедония 1951-2006



Устав на TMORO, донесен на Солунскиот конгрес во 1896 г., чии автори се Г. Делчев и
Г. Петров
От Устава на Тайната Македоно-Одринска Революционна Организация ясно се вижда, че "македонецът" Гоце Делчев и останалите членове на тази организация пишат на чист български /пише "Македония" с буквата "я" и всичко останало е на български/ и поставят за своя цел освобождаването на МакедониЯ и Одринско. Какво общо има Македония с Одринско и защо се предвижда заедно да бъдат освободени? Какво общо има "македонецът" Гоце Делчев с Одринско и защо пише на български? Той не знае ли, че е македонец?


Povik od Glavniot shtab na Bitolskiot revolucioneren okrug, so koj se objavuva zapo~nuvaweto na Ilindenskoto vostanie 20 juli 1903

Отново всичко е написано на български: "Братя", "Македония", "Долу Турция", "Долу тиранията", "Да живее народа" и т. н.Новосъздадената държава Македония явно все още не е разполагала със сръбски пишещи машини и за това всичко все още е написано на български /примерно "законодателна влас", а не използваното сега от македонците "законодавна влада"/ и липсва типично сръбската буква "j" и съчетанието "ja". Вече започва да се пише обаче "функцийа", "решенийе" и ред други странно посърбени думи. Видно е как лека-полека се въвежда един напълно чужд на македонския национален герой Гоце Делчев език.

Целият документ на държавия архив на РМакедония може да се свали от тук: http://www.arhiv.gov.mk/darm/modules.php?name=Downloads&d_op=viewdownload&cid=1

Какво да правим, като сме си българи?

в. Сега
ПЕШЕ ЦЕКОСКИ, МИЛЕ СПАХИЕСКИ
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2292§ionid=5&id=0000901

Saturday, June 10, 2006

Руские, которые болгары не любили ...

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=maked&Number=1945827563&page=2&view=collapsed&sb=5&part=
И после первой мировой в Юго-Восточной Европе не осталось ни одной границы, которая не являлась бы потенциальной линией фронта – ибо версальский мир зафиксировал положение, при котором на Балканах не осталось ни одного неразделенного народа, кроме сербов. Судетские немцы на западе Чехии. Венгры на юге Словакии, в румынской Трансильвании и в сербской Воеводине. Болгары в Македонии, которых на протяжении всего XX века убеждали в том, что они не болгары, а какие-то никому не ведомые «македонцы» – и сумели убедить только к концу века… Не говоря уже о границах Турции и Албании – единственных европейских мусульманских стран, чье пребывание на континенте воспринималось всеми соседи, как историческое недоразумение, которое должно быть исправлено рано или поздно… http://www.specnaz.ru/etnopolitika/444/

И после первой мировой в Юго-Восточной Европе не осталось ни одной границы, которая не являлась бы потенциальной линией фронта – ибо версальский мир зафиксировал положение, при котором на Балканах не осталось ни одного неразделенного народа, кроме сербов. Судетские немцы на западе Чехии. Венгры на юге Словакии, в румынской Трансильвании и в сербской Воеводине. Болгары в Македонии, которых на протяжении всего XX века убеждали в том, что они не болгары, а какие-то никому не ведомые «македонцы» – и сумели убедить только к концу века… Не говоря уже о границах Турции и Албании – единственных европейских мусульманских стран, чье пребывание на континенте воспринималось всеми соседи, как историческое недоразумение, которое должно быть исправлено рано или поздно… http://www.specnaz.ru/etnopolitika/444/

Сам Кондаков занимался изучением иконы тридцать лет, и его рукопись приехала с ним в эмиграцию. Оказалось, что за время войны чехи изготовили цветные клише и обратились затем в Советскую Россию, в Академию наук, говоря, что заказ исполнен, можете платить и получить клише. Академия наук ответила им, в лице каких-то легкомысленных представителей, которые вели переговоры с заграницей, что они не хотят брать цветные клише икон и у них нет средств оплатить заказ, сделанный еще в досоветский период. Чехи не знали, что и делать. Но в этот момент произошло совершеннейшее чудо, а именно: Н. П. Кондаков оказался в эмиграции, сначала в Болгарии, где его очень высоко ценили, ибо в одном из своих капитальных исследований (а они у него все были капитальные) — о археологическом путешествии по Македонии — он убедительно продемонстрировал болгарский характер македонской культуры, тем самым как бы оправдав исторические притязания Болгарии на македонскую территорию. http://magazines.russ.ru/novyi_mi/1994/11/andreev.html

Заметим, что два перечисленных культурных круга возникают не во времена Кирилла и Мефодия, а позже, во времена Климента Охридского. Теперь они охватывают столицы как восточной Болгарии (Преслав и Плиску), так и один из центральных городов Западной Болгарии (Македонии) – Охрид. При нормальном развитии событий последовательность должна была бы быть обратной: литературный язык должен был появиться сначала в столицах, а уж затем на периферии. http://www.trinitas.ru/rus/doc/0211/005a/02111076.htm

Отсюда видно, что наследников Византии трудно счесть националистами. Румыны, например, проявляют весьма вялый интерес к воссоединению с Молдовой - маленькой республикой с преимущественно румынским населением, отторгнутой от Румынии на основании вполне далекого и от законности, и от морали советско-германского пакта. Болгары еще меньше озабочены присоединением Македонии, хотя она была частью средневековой Болгарии и язык ее жителей мало чем отличается от болгарского. http://if.russ.ru/issue/9/vizant-pr.html

Древнейшие церковно-славянские памятники, писанные кириллицею, так малочисленны, что мы можем назвать их все. Это 1) Листки Ундольского, два листа из евангелия небольшого формата; 2) Саввина книга, неполное евангелие; 3) Листки Хиландарские, два листа из сборника Слов Кирилла Иерусалимского, и 4) Супрасльская рукопись, неполный сборник житий святых и поучений за март. К ним надо присоединить найденную недавно в Македонии надпись болгарского царя Самуила 993 года. http://www.textology.ru/drevnost/srp7.shtml

Экзархату, получившему возможность свободно открывать церкви и школы, удалось за короткий срок привлечь к себе десятки тысяч славян Македонии тем, что богослужение и образование им давалось на близком и понятном языке. Христиан, перешедших под юрисдикцию болгарской церкви, стали называть «болгароманами», в отличие от патриархистов, именуемых «грекоманами», и таким образом принадлежность к экзархии и патриархии стала своеобразным индикатором этничности в Македонии. Православное население Македонии разделилось на две большие группы, державшиеся за свои церкви как символы обособленной народности. Несмотря на старания церковников, патриархисты и экзархисты не чувствовали вражды друг к другу, «сознавая свое племенное родство и общность интересов» И те и другие говорили на местном македонском (славянском) наречии, только патриархисты при письме пользовались греческим алфавитом (3*). Крупные международные события второй половины 70-х гг. ХIX века, затронувшие судьбу македонского населения, существенно повлияли на дальнейшее его развитие. Согласно утвердившейся в отечественной историографии точке зрения национально-освободительное и культурно-просветительское движение в Македонии на протяжении большей части ХIX века, во всяком случае до освобождения Болгарии в 1878 г., шло в общем русле болгарского национального возрождения, т. е. в школьном деле, церковной борьбе и даже в языковой области все развитие Македонии представляло часть общеболгарского развития и было направлено против греческого духовного засилья. Такой же характер носило и участие населения Македонии в вооруженной борьбе против османского гнета. Основная масса населения македонских земель в национальном отношении полностью еще не сложилась, но развивалась в сторону становления болгарского национального самосознания. В указанный период жители Македонии называли себя «болгарами», «македонскими болгарами», лишь в единичных документах 70-х гг. ХIX века встречается наименование «македонцы», да и то вперемешку с вышеуказанными названиями. http://www.ssu.runnet.ru/faculties/historical/sc.publication/historynewtime/new_history_20/15.php

Бороться приходится в основном с болгарами. Скажем, улица Николы Вапцарова есть и в Скопье, и в Софии. «Вапцаров – болгарский поэт или македонский?» – спросил я у академика, еще не подозревая в какую точку я попал: Блаже Ристовский – автор многочисленных исследований на эту тему, профессионализм которых не оспаривается ни в Москве, ни даже в Софии. «Конечно, македонский, – отвечает Ристовский и, словно зная, каким аргументом снабдили меня его оппоненты, решительно добавляет: – Да, ни одной строчки Вапцаров не написал по-македонски. Только по-болгарски. Да, жил в Софии, но писал же он о Македонии! Значит, македонский». С чем болгары и не спорят: «Конечно, македонский. Никто же не возражает, что в Болгарии была такая область – Македония…» http://www.newtimes.ru/artical.asp?n=2920&art_id=1669

В Болгарии вспыхнуло руководимое Самуилом восстание против ромейского владычества. За короткий срок ромеев вышибли из городов, даже вытеснили за пределы Болгарии. От Дуная Болгарское царство теперь простиралось через Преслав до границ Фракии, через Охриды до Адриатического моря, через Меленик, Сер и Веррию до Архипелага, а через Лариссу -- до Фермопил. http://nikitin.wm.ru/vlad_2.htm

Разделенные на части искусственными этнографическими границами) балканские народы продолжали стремиться к дальнейшему национальному освобождению и об'единению. Линия национальной политики самостоятельной Болгарии естественно направлялась на населенную болгарами Македонию, оставленную Берлинским конгрессом под властью Турции. Сербия, за исключением Новобазарского Санджака, была не заинтересована в Турции; ее естественные и национальные интересы целиком лежали по ту сторону австро-венгерской границы: в Боснии и Герцеговине, в Кроации, в Славении, в Далмации. http://www.niss.gov.ua/analit/Mozg/004.htm

Главную роль в создании здесь первых оригинальных литературных произведений сыграли ученики Кирилла и Мефодия, нашедшие приют в Болгарии после бегства из моравских земель. На новой родине творческая деятельность учеников солунских братьев развернулась в полную силу. Именно с их именами связано возникновение первых болгарских литературно-книжных центров в Плиске, Преславе и Охриде. Среди кирилло-мефодиевских учеников наиболее ярко проявили себя Климент, рукоположенный вскоре в епископы Охрида, Константин, возглавивший епископскую кафедру в Преславе, и Наум, посланный впоследствии князем Симеоном в Охрид. Принадлежавшие по положению к верхам болгарского духовенства, они были захвачены стремлением к христианскому просвещению еще недавно языческого населения. http://gask.countries.ru/?pid=161

В битве на реке Сперхиос (в совр. Греции; 996 г.) Василий II разбил болгарского царя Самуила и вернул под власть бази-левсов Грецию с Македонией. Вскоре после этого Самуил, снова вторгшись в Македонию, захватил и сжег Адрианополь (1003 г.). Возобновив наступление, Василий II, в конце концов, окончательно вытеснил болгар из Фракии и Македонии (1007 г.); кульминацией походов в Болгарию явилась битва при Балатисте (1014 г.), после которой Василий II ослепил 15 тысяч болгарских пленных и отослал их обратно Самуилу, который от потрясения умер. После этого сопротивление Болгарии резко ослабло; вскоре Василий II покорил всю страну (1018 г.), тем самым положив конец существованию Первого Болгарского царства: его северо-восточная часть превратилась в имперскую провинцию Паристрион; западные и юго-западные земли, став провинцией, сохранили имя Болгарии; область же Срема на Дунае, став провинцией, получила наименование Сирмий http://www.medieval-wars.com/campaigns/bizan_01.html

В тоже время Сербия и Черногория, будучи под сильным влиянием Болгарии и Византии, придерживались православия - так же, как и потомки западных болгар, ныне называемые македонцами. http://kamsha.ru/journal/analitycs/serbia1.html

В Х веке Болгарское государство усилилось. В 927 г. Константинополю пришлось признать царя императором болгар, а архиепископа Преслава v патриархом Болгарской Церкви. Однако в 971 г. византийцы, восстановив силы, вторглись в Болгарскую империю, а болгарский патриарх, покинув резиденцию в Преславе, перенес ее в Охрид (Македония). В 1018 г. византийцы завоевали Македонию и понизили статус патриархата до автокефальной архиепископии. http://www.religio.ru/dosje/02/288.html

Вообще, инициатором разработки этой Декларации в свое время была Югославия. Это болгарам очень не нравилось, и они просили советскую делегацию не поддерживать эту идею. Болгар интересовал македонский вопрос, они считали, что Македония - часть Болгарии. Там действительно по-болгарски говорят, но в свое время сербы захватили часть болгарской территории. http://www.terralegis.org/terra/lek/lek_27.html

Етническа карта на Одринския вилает към 1912 г. от проф. Л. Милетич


С благодарност на Комита и Крорайна

Monday, May 29, 2006

Demographic history of Macedonia

from Wikipedia, the free encyclopedia

Statistical data
It should be noted that none of the data can flawlessly reflet reality as each source has used its own criteria. The data depends on the researcher's views concerning the definitive factor of "ethnicity", which in this case varies between language, religion, and personal ethnic consciousness. Another reason of its questionable reliability, is the fact that each research is conducted on a geographical region of variable borders. In that respect, Greeks restricted the borders of Macedonia to the geographical region of Classical and Ottoman times, while most Slavs (including Serbs and Bulgars) had doubled its borders in order to include a great number of Slavic speaking populations.
[edit]
Ottoman census of Hilmi Pasha (1904)
Vilaeti of Thessaloniki Greeks: 373,227 Bulgars: 207,317
Vilaeti of Monastiri Greeks: 261,283 Bulgars: 178,412
Santzaki of Scopje Greeks: 13,452 Bulgars: 172,735
[edit]
Rival statistical data
Name
Nationality
Greeks
Bulgarians
Serbs
Remarks

1. Spiridon Goptchevitch
Serbia
201,140
57,600
2,048,320
Refers to Macedonia and Old Serbia (Kosovo and Sanjak)

2. Cleanthes Nicolaides
Greece
454,700
656,300
576,600
---

3. Vasil Kantchoff
Bulgaria
225,152
1,184,036
700
---

4. M. Brancoff
Bulgaria
190,047
1,172,136
---
---

Todor Simovski, writing in 1972, estimated the population of the area as slightly over one million people, of which more than 360,000 were Slavs – whose allegiance was claimed by Bulgarian, Serbian and Macedonian nationalists – and just over 250,000 were Greeks. The remaining population was principally composed of Albanians, Jews, Roma, Turks and Vlachs.
[edit]
Encyclopaedia Britannica
The 1911 edition of the Encylopaedia Britannica gave the following statistical estimates about the population of Macedonia:
Bulgarians (described in encyclopaedia as "Slavs, the bulk of which is regarded by almost all independent sources as Bulgarians", a statement referring to the controversy between Bulgaria and Serbia as to the national affinities of the Slavs of Macedonia): ca. 1,150,000, whereof, 1,000,000 Orthodox and 150,000 Muslims (the so-called Pomaks)
Turks: ca. 500,000 (Muslims)
Greeks: ca. 250,000, whereof ca. 240,000 Orthodox and 14,000 Muslims
Albanians: ca. 120,000, whereof 10,000 Orthodox and 110,000 Muslims
Vlachs: ca. 90,000 Orthodox and 3,000 Muslims
Jews: ca. 75,000
Roma: ca. 50,000, whereof 35,000 Orthodox and 15,000 Muslims
In total 1,300,000 Christians (almost exclusively Orthodox), 800,000 Muslims, 75,000 Jews, a total population of ca. 2,200,000 for the whole of Macedonia.
It needs to be taken into account that a great part of the Slavic-speaking population in southern Macedonia (that is mentioned above as Bulgarian) regarded itself as ethnically Greek (Rum) which had lost its mother language over the years, and a smaller percentage, mostly in northern Macedonia, as Serbian. All Muslims (except the Albanians) tended to view themselves and were viewed as Turks, irrespective of their mother tongue.
[edit]
Sample statistical data from neutral sources
The following data reflects the population of the wider reason of Macedonia as it was defined by Serbs and Bulgarians (Aegean, Vardar and Pirin), which was significantly larger that the traditional region known to the Greeks.
Name
Nationality
Population total
Bulgarians
Greeks
Turks
Albanians
Remarks
1. Prof. G. Wiegland - Die Nationalen Bestrebungen der Balkansvölker. Leipzig 1898
Germany
2,275,000
1,200,000
220,000
695,000
---
All Muslims incl. Albanians under Turks
2. Official Turkish Statistic Ethnicity of Macedonia Philippopoli 1881
Turkey
754,353
500,554
22,892
185,535
---
All Muslims incl. Albanians under Turks
3. Journal "Le Temps" Paris 1905
France
2,782,000
1,200,000
270,000
410,000
600,000
Refers to Macedonia and Old Serbia (Kosovo and Sanjak)
4. Robert Pelletier - La verite sur la Bulgarie. Paris 1913
France
1,437,000
1,172,000
190,000
---
3,036
only Christian population
5. Leon Dominian - The frontiers of Language and Nationality in Europe. New York 1917
USA
1,438,084
1,172,136
190,047
---
---
Only Christian population
6. Richard von Mach - Der Machtbereich des bulgarischen Exarchats in der Türkei. Leipzig - Neuchatel, 1906
Germany
1,334,827
1,166,070
95,005
---
6,036
Only Christian population
7. Prince Tcherkasky 1877
Russia
1,771,220
872,700
124,250
516,220
---
All Muslims incl. Albanians under Turks
8. Stepan Verkovitch 1889
Serbia
1,949,043
1,317,131
222,740
240,264
78,790
---
9. Von der Golts - "Balkanwirren und ihre grunde" (1904)
Germany
---
266,000
580,000
730,000
---
All Muslims incl. Albanians under Turks
10. Amadore Virgilli "La questiona roma rumeliota" (1907)
Italy
---
341,000
642,000
646,000
---
All Muslims incl. Albanians under Turks; Refers only to the vilyets of Thessaloniki and Monastir
After the great population exchanges of the 1920s, 380,000 Turks left Greece and 538,253 Greeks came to Macedonia from Asia Minor. After the signing of the treaty of Neuilly in 1919, Greece and Bulgaria agreed on a population exchange on the remaining Bulgarian minority in Macedonia. In the same year some 66,000 Bulgarians and other Slavophones left to Bulgaria and Serbia, while some thousands of Greeks entered Greece.

http://en.wikipedia.org/wiki/Demographic_history_of_Macedonia